|     |  Логване   |   Контакт  |   Профил на купувача  |   Виртуална разходка  |  
    


Разширено търсене



Обща информация // Новини

Начало > Обща информация > Новини

Новини
Премиера "История на войника" от Игор Стравински




15. Февруари, 19 часа, сцена Опера

Музикално сценична притча за инструментален ансамбъл, четец, танцьори и алт

ИСТОРИЯ НА ВОЙНИКА от Игор Стравински
Диригент – Юрий Илинов
Режисьор постановчик и четец – Пламен Бейков
Сценограф – Петя Динова
Хореограф – Никол Джиброва
Художник – Валентин Гогов 
Помощник-режисьор – Милена Петкова
Войник – Христо Ангелов
Принцеса – Никол Джиброва
Дявол – Александър Баранов
Майката – Андреана Николова
Жена от полето, годеница, сянка – Зорница Петрова
Приятел от детството, страж, сянка – Христо Добрев
Цар, сянка – Михаил Дамянов

Инструментален ансамбъл (Велизар Проданов цигулка, Силвана Петкова контрабас, Джой Буул кларинет, Евгени Евтимов фагот, Димитър Димитров тромпет, Андреа Малинверно тромбон и Жан Пиер Касар ударни) от Русенска филхармония

 


СТРАВИНСКИ ЗА „ИСТОРИЯ НА ВОЙНИКА“

Подзаглавието на съчинението на Игор Стравински гласи: „Приказка за беглеца Войник и Дявола, читяща се, играеща се и танцувална, в две части, за четец, двама актьори, за мимически роли, кларинет,  фагот, тромпет, тромбон, ударни,цигулка и контрабас.

В музикалната история произведението се утвърждава със заглавието „История на войника“ поради това, че основата на либретото, първоначално написано на френски език от писателя Шарл Рамю, представлява комбинацията от две руски народни приказки от сборниците на А.Н.Афанасиев. Ето какво разказва Игор Стравински за създаването на творбата в своята автобиография „Хроника на моя живот“.

 

„Този период, края на 1917 година, беше един от най-тежките в моя живот. Дълбоко омрачен от постигналите ме една след друга загуби, аз, освен това, се намирах в изключително тежко материално положение. Комунистическата революция възтържествува в Русия и аз бях лишен и от последните средства за съществуване, които все още идваха отвреме-навреме оттам. Просто останах без нищо, в чужбина, в самия разгар на войната.

Моите другари по съдба – Рамю, Ансерме и много други – също така понасяха тежки изпитания. Ние често се събирахме заедно и трескаво търсехме изход от това тревожно положение. Така на нас ни хрумна, на Рамю и на мен, да създадем с възможно най-малка загуба на средства нещо като малък пътуващ театър, който да може лесно да се придвижва от едно място на друго и да показва представления дори в най-малки градчета. Но за това беше нужен основен капитал, а такъв ние нямахме...

Ние грижливо разработвахме всички детайли на нашия проект, включително и маршрута на нашето турне. И всичко това – с празни джобове... В края на краищата на нас изключително ни провървя – ние срещнахме човека, който не само ни обеща да събере нужната сума, но прие присърце нашата завера и ни оказа горещо и одобряващо съчувствие. Това беше г-н Вернер Райнхарт от Винтертур, човек високо-културен и при това винаги готов, както той, така и неговите братя да оказват подкрепа на изкуството и на артистите.

Окрилени от това покровителство, ние се захванахме за работа.

 ... За нашето представление ние избрахме цикъл от приказки за приключенията на войника-дезертьор и дявола, който, благодарение на всякакви изкушения, успява да похити душата му. ...Въпреки че тези приказки носят специфичния руски характер, в това, което засяга обстановката, при всички случаи, всички чувства, които са изразени в тях, целият морал е общочовешки по своята природа и би могъл да се отнася до всяка една нация. В трагическата история на войника, който съдбовно се превръща в завоевание на дявола, мен и Рамю особено ни заплени тази дълбока човечност.

Ние се впрегнахме в нашата работа с голямо увлечение, но през цялото време ни се налагаше да помним непрестанно, че нашите постановъчни спедства са твърде оскъдни. Затова аз по никакъв начин не хранех илюзии относно музикалното оформление, знаейки, че трябва да се задоволя с много ограничен брой изпълнители.

Аз не виждах друг изход, освен да се спра на такъв състав, който да включва в себе си най-характерните инструменти от високия и ниския регистър. От струнните – цигулка и контрабас, от дървените – кларинет (неговият диапазон е най-широк) и фагот, от медните – тромпет и тромбон и накрая – ударни, с които да се справи един музикант. Всички заедно, разбира се, под управлението на диригент. Мен тук ме привличаше и друго, а именно – този интерес, който представлява за зрителя възможността да види оркестрантите, от които как всеки съответно изпълнява своята специална роля.

... Тези, които твърдят, че могат напълно да се насладят на музиката повече със затворени очи, не я слушат по-добре отколкото с отворени. Цялата работа е в това, че отсъствието на зрителни впечатления им дава възможността да се оставят през това време на своите мечтания – звуците ги успиват и това им се харесва много повече, отколкото самата музика. Всички тези съображения ме подтикнаха да поставя моя малък оркестър, изпълняващ „Приказката за Войника“ на едната страна на сцената, така както от другата страна да се намира неголяма естрада за четеца. Това разположение подчертаваше тясната връзка между трите основни елемента на пиесата, които си взаимодействат един с друг и са длъжни да съставят едно цяло: в средата – сцена и актьори, отстрани – музика и четец. В нашия замисъл тези три елемента се представяха ту поред, ту заедно, в ансамбъл.

През първата половина на 1918 година ние с увлечение работехме над „Приказката за Войника“, предполагайки, че ще можем да изнесем първото представление в настъпващото лято.

... Целият спектакъл беше истински успех в смисъла на единството на компонентите, пълнотата на изпълнението, прекрасната съгласуваност и верността на настроението. За нещастие, оттогаване ми се е случвало да бъда на нито едно представление на “Войника“, което в такава степен да ме е удовлетворило. В спомените ми този спектакъл заема особено място и голяма е благодарността ми към моите приятели и сътрудници, както и към Вернер Райнхарт, който, не намирайки други съмишленици, великодушно сам пое всички разходи по това начинание.

За да засвидетелствам цялата си благодарност и приятелство, аз написах за него и му посветих три пиеси за соло-кларинет. Той владееше този инструмент и с удоволствие свиреше на него пред кръга от близки приятели. Както вече споменах по-горе, ние не искахме да ограничим представянето на „Войника“ само с един спектакъл. Замислите ни бяха много по-обширни. Ние се подготвяхме да пътуваме с нашия подвижен театър из цяла Швейцария. Уви, не успяхме да предвидим, че ще избухне епидемия от испански грип, който върлуваше тогава из цяла Европа. Тази болест не пощади и нас. Един след друг боледувахме от „испанката“ и ние самите, нашите семейства и дори агентите по организирането на гастролите. Така светлите видения за бъдещето се разсеяха като дим.“



Сподели:



Информация: Логване | ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ | Контакт | Facebook | Fliker | Youtube | RSS | Български | English
Начало: Начало | Представяне
За нас: История филхармония | История опера | История хор | История балет | Виртуална разходка
Състав: Диригенти | Режисьори | Солисти | Oркестър | Хор | Балет | Артистичен персонал | Административен отдел | Технически служби | Ателиета | Поддръжка
Cъбития: Оперни спектакли | Симфонични концерти | Балетни спектакли | Оперетни спектакли | Мюзикъл | Камерни концерти | Образователни концерти | Детски спектакли | Театрално-музикални спектакли | Хорови концерти | Специални събития | Гостуващи състави | Изложби | Мартенски Mузикални Дни | Русенска детска опера | Театрално-танцови спектакли | Концерт-спектакли
Mултимедия: Фотогалерия | Видео галерия
Планувай пътуването си: Русе | България | Транспорт
Връзки: Опери в България | Опери в Австрия | Опери в Сърбия | Опери в Македония | Опери в Израел | Опери в Естония | Опери в Германия | Опери в Албания | Опери в Словения | Опери в Чехия | Опери в Словакия | Опери в Украйна | Опери в Исландия | Опери в Ирландия | Опери в Белгия | Опери в Люксембург | Опери в Холандия | Опери в Швеция | Опери във Финландия | Опери в Норвегия
Обща информация: Уеб кара | Новини

пл.Света Троица № 7 - 7000 Русе | T 359 082 825 037 | Email