|     |  Логване   |   Обява за прослушване на артист-хористи  |   Контакт  |   Профил на купувача  |   Виртуална разходка  |  
    




Разширено търсене



Cъбития // Оперни спектакли

Резюме
Травиата / Оперни спектакли
Композитор: Джузепе Верди

Съдържание

Първа картина:

Весело празненство у Виолета Валери. Младата и красива куртизанка е поканила много хора у дома си. Виконт Гастон води своя приятел Алфред Жермон, който скоро е дошъл от провинцията, и го представя на домакинята. Алфред се влюбва от пръв поглед във Виолета и вдига вдъховена наздравица. Гостите скоро отиват в другото помещение, а Виолета, усетила внезапна слабост, остава. Заедно с нея остава и Алфред. Виолета също се е увлякла от пръв поглед по него, а това чувство е напълно ново за нея. За да му покаже, че иска той да се завърне при нея, тя му дава едно цвете, което той да ѝ донесе обратно на другия ден. Гостите се сбогуват с Виолета и си тръгват. Останала сама, тя не спира да мисли за Алфред и за силните и непознати чувства, които е изпитала към него.

Втора картина:

Къща в околностите на Париж. Вече три месеца Виолета и Алфред живеят щастливо. Младите влюбени са привършили парите си и Виолета тайно от Алфред продава вещите си. Научавайки това от прислужницата Анина, Алфред заминава за Париж, за да опита да спечели някакви пари. Виолета се връща вкъщи и разбира от Анина, че Алфред е заминал за Париж. Докато преглежда пощата си, неочаквано пристига бащата на Алфред – Жорж Жермон. Той обвинява Виолета, че влияе лошо на сина му и проваля живота му. Жермон иска Виолета да се раздели завинаги с Алфред. Той ѝ разказва, че неговата дъщеря ще сключва брак, но връзката на Алфред с Виолета разваля реномето на фамилията поради тази причина и младоженецът е на път да се откаже от този брак. Жермон настойчиво убеждава Виолета в необходимостта от раздяла – връзката им с Алфред не е благословена от небето, а Виолета е млада и животът е пред нея. Виолета накрая склонява – колкото и да ѝ е трудно, тя ще се раздели с Алфред, и нека Жермон разкаже на дъщеря си за нейната саможертва. Жермон си тръгва, а Виолета с последни сили започва да пише прощално писмо до Алфред, който в този момент изненадващо се завръща. Със сълзи на очи, Виолета му казва, че иска той да я обича толкова силно, колкото и тя обича него. Без повече обяснения, тя му казва „сбогом“ и си тръгва. Алфред остава сам, но не след дълго пристига Жермон, който упреква сина си, че е забравил родния край и семейството си. Но синът му Алфред в този момент вижда писмото, което Виолета му е написала. Той решава, че тя го е изоставила, за да отиде на бала у Флора. Изпълнен с гняв и съмнения, той тръгва за Париж.

Трета картина:

Бал у Флора. Всички се веселят. Пристига и Алфред, но за изненада на всички – без Виолета. След малко идва и тя, придружена от барон Дюфол. Алфред и Дюфол сядат на игралната маса и започват да играят и да залагат все повече. Алфред не спира да печели. Виждайки Алфред, мъката и страданието на Виолета се усилват още повече. Без да знае каква е причината Виолета да го напусне, Алфред демонстративно хвърля в лицето ѝ спечелените от играта пари. Виолета не издържа и припада. В този момент пристига Жермон. Възмутен от постъпката на сина си, той остро осъжда държанието му. Единствен Жермон от всички знае каква всъщност е саможертвата на Виолета, но не може да каже на никого...

Четвърта картина:

В спалнята на Виолета. След протеклия скандал на бала, здравето на Виолета се е влошило сериозно. Сега тя само лежи и няма желание да се види с никого. Докотор Гренвил я окуражава, че вече е по-добре, но Виолета е сигурна – това е просто една благородната лъжа. Тя е наясно, че ѝ остава много малко живот и че, уви, всичко вече е свършило. Анина в този момент съобщава радостна вест – Алфред се е завърнал! Двамата са безкрайно щастливи от тази среща, но много за кратко. Виолета се чувства все по-зле. Пристига и Жермон, който се е разкаял за стореното и иска да прегърне Виолета като своя дъщеря. Уви, дошъл е прекалено късно. Виолета изведнъж с почуда забелязва, че вече не усеща никакви болки и животът в нея се завръща. Веднага след този неочакван прилив на сили, Виолета пада и умира.   

 

 

История на създаването

 

„Травиата“ принадлежи към известната трилогия на Верди, включваща също „Риголето“ и „Трубадур“. В хронологичен ред, това е осемнадесетата композиция на Верди и може би тази, която най-ясно предвещава зрелите му години, в които той написва опери като „Дон Карлос“, „Аида“, „Отело“ и „Фалстаф“. Либретото на „Травиата“ е написано по нашумелия роман „Дамата с камелиите“ на Александър Дюма-син. Известно е, че за основа на сюжета на романа послужила личната драма на автора, историята на любовта му към известната куртизанка Мари Дюплеси. Дъщеря на бедни селяни, Мари е изпратена в Париж от родителите си като съвсем млада девойка за да си намери работа. Изключително красива и елегантна, тя станала една от най-привлекателните жени по онова време сред обществото в Париж. Дюма-син се запознава с нея и още при първата среща е пленен от нейния чар. Техният любовен съюз не продължава много дълго, тъй като е разрушен от вмешателството на бащата – известният романист Александър Дюма, автор на прочути романи като „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“. Интересен факт е, че всъщност прототипът на Жорж Жермон е прочутият писател Александър Дюма-баща. А в романа „Дамата с камелиите“ той е представен от автора – синът му – като много по-жесток и много по-малко благороден, отколкото в оперното произведение.      

 

Верди възлага на своя постоянен сътрудник Франческо Мария Пиаве да напише либретото, след като през 1852 вижда в Париж преработения в драма роман на Дюма-син. Съдържанието е изменено и съкратено, а имената спрямо оригинала са променени. Маргарита става Виолета, Арман – Алфред, а заглавието – „Травиата“. През януари 1853 г. той споделя в едно свое писмо: „Операта за Венеция („Травиата“) ми създава толкова труд, че едва намирам време за ядене и няколко часа за сън...“

 

Премиерата на „Травиата“ се състои на 6 март 1853 г. във Венеция. Отначало е приета сдържано, оценките са противоречиви. Но съвсем скоро „Травиата“ си спечелва славата на една от най-популярните и поставяни опери в света, което е и до днес.

 

Първото изпълнение на „Травиата“ в България е изнесено от софийската Оперна дружба през 1910 г. Диригент е бил Тодор Хаджиев, а режисьор – известният руски тенор Константин Михайлов-Стоян.

 

„Травиата“ е емблематично за Русенската опера заглавие. Откриването на операта на 27 ноември 1949 г. е именно с „Травиата“. Постъновъчният екип и изпълнителите тогава са:

 

диригент – Константин Илиев; режисьор – Драган Кърджиев; хормайстор – Илия Илиев; сценография и костюми – Асен Попов; шивашко ателие – Йорданка Кисева и Иван Борчаков; балетмайстор – Анна Воробьова. В ролите: Виолета – Брилянта Кеворкян; Флора – Вяра Въжарова; Анина – Даница Тодорова;     Алфред Жермон – Косьо Лунгов; Жорж Жермон – Кирил Кръстев; Гастон дьо Леторие – Стефан Георгиев-Хернани; Барон Дюфол – Алексей Милковски; Маркиз д’Обини – Тодор Маринчевски; Доктор Гренвил – Никола Николов; Жозеф – Пейчо Бояджиев.

Репетициите за тази премиера започват още от началото на месец август, 1949 г. За работата си с Константин Илиев разказва Брилянта Кеворкян, първата русенска изпълнителка на Виолета:

 „Още от първите часове Константин Илиев се представи като музикант с подчертан индивидуален облик и артистичен темперамент, с висок професионален критерий и безкомпромисна взискателност. Усетът му за художествена мярка се изразяваше както в изграждането на отделните образи, така и на цялостното произведение. Репетициите му носеха оттенъка на един неспокоен и винаги незадоволен и търсещ дух. Работехме неуморно.” (из ръкопис на Брилянта Кеворкян, намиращ се в Художествения архив на Държавна опера – Русе, предоставен от г-жа Маргарита Маринова)

 А за първите си впечатления от режисьора Драган Кърджиев, Брилянта Кеворкян разказва следното:

 „Още тогава пролича и ме възхити общата и професионална култура на режисьора Драган Кърджиев (завършил философия в София и инженерство и Музикална академия в Германия)...”

Първият директор на Операта Георги Чендов пише:

 „Режисьорът Драган Кърджиев работеше с увлечение и амбиция. Искаше да изненада всички, да направи от постановката си малък шедьовър.” (Из книгата „Пауново перо“ от Георги Чендов)

За работата на режисьора четем и в ръкописа на Димитър Сакакушев „Музикалното минало на Русе”:

 „Постановката на „Травиата” бе възложена на режисьора Драган Кърджиев от Софийската опера, по произход русенец. Задачата бе трудна: неопитен артистичен състав, мнозина от него още нестъпили на оперна сцена, който трябваше да се подготви музикално и сценично в съответните им отговорни роли и да се изгради цялостен спектакъл на „Травиата”...“

 

За премиерния спектакъл е отпечатана първата в историята на Русенска опера програма-брошура, в която самият Драган Кърджиев разказва за работата си:

 

„Доколкото артистическите, материалните и технически възможности позволяваха, режисьорът се стремеше да проведе в постановката си основните драматургически и идейни принципи. Помъчихме се да нарисуваме една малка картина на това общество, като изтъкнахме образа на Флора и нейните другарки. Подчертахме от друга страна образът на барона, който всъщност има важно драматургическо значение и който, като противник на Алфреда, е един двигател за развитието на драмата. Тези две, тъй важни в драматургическо отношение роли, не се дадоха, както това обикновено става, на второстепенни сили, или дори на хористи, а на едни от първите сили на Операта, защото ролите не се разпределяха по количеството на тактовете и соловите арии, а по тяхната значимост за художественото цяло.”

 

За паметната премиера, положила официалното начало на Русенска опера, Брилянта Кеворкян разказва следното:

 

„Бяхме обхванати не от обичайно вълнение, а от необикновено творческо вдъхновение! Искахме да ни приемат не с чувство на снизхождение, но по достойнство! На русенската общественост и гостите, които трябваше да оценят нашата самоотверженост искахме да вдъхнем вярата и запалим искрата на надеждата, че в Русе може и трябва да има оперен театър! В това успяхме! След края на представлението бяхме дълго и спонтанно аплодирани и обсипани с цветя! Цял час след това в гримьорните се изреждаха гостите, за да изкажат възторжените си отзиви!”

 

За този спектакъл – рождена дата на Русенската опера си спомня и Маргарита Маринова, завеждащ художествения архив към Държавна опера – Русе:

 

„На премиерния спектакъл ме заведе моята майка. На нея дължа голямата си любов към Операта. Тогава бях още ученичка, но ясно помня вълнението, препълнената зала и нестихващите аплодисменти. С този спектакъл беше поставено едно голямо ново начало на културния живот на гр. Русе и аз съм щастлива да нямам почти нито един пропуснат спектакъл от 1949 г. до ден днешен.” (споделено в разговор с Владимир Попов).

 

Втората русенска постановка на „Травиата“ се състои на 9 април 1970 г. Това е юбилейна постановка, посветена на 20-годишнината от създаването на Русенска опера. Диригент е Михаил Ангелов, режисьор – Стефан Трифонов, художник – Михаил Янков, хореограф – Федя Бакалов, хормайстор – Атанас Димитров.

 

Следват още три русенски постановки на „Травиата“, с премиери на 4 декември 1983, 30 май 1996 и 23 октомври 2002 г.

 


 Comments 4 | Share on:



Информация: Логване | ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ | Контакт | Facebook | Fliker | Youtube | RSS | Български | English
Начало: Начало | Представяне
За нас: История филхармония | История опера | История хор | История балет | Виртуална разходка
Състав: Диригенти | Режисьори | Солисти | Oркестър | Хор | Балет | Артистичен персонал | Административен отдел | Технически служби | Ателиета | Поддръжка
Cъбития: Оперни спектакли | Симфонични концерти | Балетни спектакли | Оперетни спектакли | Мюзикъл | Камерни концерти | Образователни концерти | Детски спектакли | Театрално-музикални спектакли | Хорови концерти | Специални събития | Прослушвания | Гостуващи състави | Изложби | Мартенски Mузикални Дни | Русенска детска опера | Театрално-танцови спектакли | Концерт-спектакли
Mултимедия: Фотогалерия | Видео галерия
Планувай пътуването си: Русе | България | Транспорт
Връзки: Опери в България | Опери в Австрия | Опери в Сърбия | Опери в Македония | Опери в Израел | Опери в Естония | Опери в Германия | Опери в Албания | Опери в Словения | Опери в Чехия | Опери в Словакия | Опери в Украйна | Опери в Исландия | Опери в Ирландия | Опери в Белгия | Опери в Люксембург | Опери в Холандия | Опери в Швеция | Опери във Финландия | Опери в Норвегия
Прослушвания/Jobs: Обява за прослушване на артист-хористи | Обява за прослушване | I цигулки | Тромбони | Туба | Хор
Обща информация: Уеб кара | Новини

пл.Света Троица № 7 - 7000 Русе | T 359 082 825 037 | Email