На 12 юни от 20.30 часа в зала „Опера“ ще бъде представена една от най-големите оперни трагедии – „Тоска“ от Джакомо Пучини. В рамките на фестивала „Сцена под звездите“ публиката ще преживее история, в която любовта, властта, ревността и саможертвата се преплитат в драматичен сблъсък, а музиката на Пучини превръща всяка емоция в незабравимо преживяване.
Сред най-силните образи в творбата е барон Скарпия – персонаж, който олицетворява безконтролната власт и моралното падение. В ролята влиза доайенът на българската оперна сцена Александър Крунев – артист с впечатляваща международна кариера и богат опит в интерпретацията на този сложен образ. В навечерието на спектакъла разговаряме с него не само за Скарпия, но и за вечния конфликт между любовта и властта, за отговорността на артиста към великите произведения и за магията на операта.
Скарпия често е възприеман като въплъщение на злото. Когато изграждате този образ, търсите ли в него човешкото оправдание за постъпките му и къде според Вас минава границата между чудовището и човека?
За мен в барон Скарпия няма нищо човешко и не мога да намеря никакво оправдание за неговите постъпки. От всичко, което знам за този образ, той е човек, готов да премине през трупове, за да постигне целите си – било чрез власт, пари или убийства. Всичко в него е подчинено на стремежа към контрол и безмилостното преследване на собствените му желания. Затова не откривам положителна страна, която да смекчи характера му. Разбира се, за мен, като актьор, ролята е изключително интересна. Това е един от онези сложни сценични образи, които предоставят огромни възможности за актьорско присъствие и интерпретация. Играл съм Скарпия многократно – в различни постановки, както в Япония и Италия, така и на сцени из цяла Европа и всеки път откривам нови нюанси в неговата драматична природа. Ако говорим за границата между чудовището и човека, смятам, че във всеки човек съществуват и светли, и тъмни страни. Въпросът е коя от тях допускаме да излезе на преден план. Лично аз се старая в съзнателния си живот да правя добри, а не лоши неща.
“Тоска“ противопоставя любовта и властта като две сили, които движат света. Смятате ли, че жаждата за власт е изкривена форма на стремежа към любов и признание, или това са напълно различни човешки потребности?
За мен водещата сила в света трябва да бъде любовта. Разбира се, тя има много различни измерения – любов към човека до теб, към семейството, към изкуството, към живота. Именно тя е способна да създава и да обединява. Властта, от друга страна, често действа разрушително. Наблюдавал съм, че много хора се променят, когато я получат, и за съжаление тази промяна рядко е към по-добро. Напротив – нерядко ги прави по-близки до образи като Скарпия, отколкото до истински достойните и благородни личности. Обяснявам си това с човешката природа. Когато човек почувства, че е по-силен или разполага с повече влияние, понякога се изкушава да налага волята си над по-слабите. В различни измерения именно това води до конфликти, насилие и дори войни. Затова смятам, че властта не бива да бъде водещият принцип в живота. Ако не е подчинена на човечност, морал и любов, тя лесно може да се превърне в разрушителна сила.
Скарпия е въплъщение на жаждата за власт и злоупотребата с нея. Кога за един артист идва усещането, че е постигнал пълно превъплъщение в отрицателен герой като него?
Преди години участвах в постановка на „Тоска“ в Англия. В края на второ действие, когато моят герой вече е убит, последва изключително бурна реакция от публиката. Освен аплодисментите имаше тропане с крака и възгласи на възмущение, насочени към образа на Скарпия. За мен това беше огромно удовлетворение, защото означаваше, че съм успял да убедя зрителите в неговата злодейска същност. За един артист това е най-високата оценка. Що се отнася до злодеите в живота, не мисля, че ние сме тези, които трябва да наказват. Единствено Господ има това право. Нашата задача е да бъдем смирени и добри хора. Ако не се стремим сляпо към власт и пари – както прави моят герой, който вярва, че всичко може да се купи, тогава и животът ни ще бъде по-подреден. В този смисъл Скарпия е събирателен образ на човешките слабости, които и днес виждаме много често около нас.
Спектакълът трябваше да бъде представен под открито небе, в рамките на „Сцена под звездите“. Уви, неблагоприятното време промени мястото и трагедията на „Тоска“ ще се разиграе на сцената на Русенска опера. Смятате ли, че когато над героите стои не театралният таван, а истинското нощно небе – като символ на вечността, пред която човешките страсти изглеждат едновременно огромни и нищожни, усещането за трагизъм се усилва?
Какво да кажа? Самата история на „Тоска“ по своята същност завършва под откритото небе. Бил съм на мястото в Рим, откъдето според сюжета Тоска се хвърля от кулата, и това носи особено усещане за драматизма на творбата. Всъщност, независимо дали играем на открита сцена или в театрална зала, всички ние живеем под едно и също небе, под звездите и, ако мога така да се изразя, в краката на Господа. Затова за мен няма съществено значение дали спектакълът е на открито или на закрито. Най-важното е да бъдем верни на автора и на неговото послание. Ние, изпълнителите, сме посредниците между твореца и публиката. Без нашето сценично присъствие произведението би останало просто написан текст и музика върху хартия. Затова сме длъжни да бъдем честни към автора, да следваме неговия замисъл и да служим на творбата с уважение. Именно защото Пучини е изключителен драматург на човешките чувства, невероятен музикант и гениален композитор, нашата задача е да предадем неговия свят възможно най-истински – независимо дали над нас е театралният таван или истинското нощно небе.
