АНАСТАС АНАСТАСОВ, баритонът за когото проф. Жан Рънзеску каза: „В досегашната си продължителна режисьорска практика в Румъния и Европа не бях срещал толкова истински и пълнокръвен изпълнител на Яго, от „Отело” на Верди, какъвто е Анастас Анастасов!”
Един от водещите баритони в солистичния състав на ансамбъла на Русенския оперен театър през 60-те – 80-те г. на ХХ в. е роден 30 ноември 1926 г. в Горна Оряховица. Завършва Музикалната академия при Петър Райчев, посещава и Студията на проф. Христо Бръмбаров. От 1955 г. е солист в Русенската опера. Едно от първите му големи постижения е ролята на Алексей Мересиев в „Повест за истинския човек” от С. Прокофиев (1962). Тогавашният директор на операта Георги Чендов пише в книгата си „Пауново перо“, че решението да се постави произведението на Прокофиев е, че в състава на трупата е Анастас Анастасов, който „показа едно от най-интересните актьорски превъплъщения като Мересиев“.
Анастас Анастасов е родéн артист, участва в почти всички български заглавия от репертоара на Русенската опера, в творбите на Парашкев Хаджиев, Красимир Кюркчийски, Александър Райчев, Александър Йосифов, Найден Геров, Любомир Пипков, Панчо Владигеров. Превъплъщава се в повече от 50 роли: Лорд Астон в „Лучия ди Ламермур“ на Доницети (1959), Маркиз Поза от „Дон Карлос“ (1963), учителя Терзиев в „Антигона 43” от Л. Пипков (1963), Камен в „Мост“ и Савата от „Тревога“ на Александър Райчев (1965), Осман бей в „Луд Гидия“ от Парашкев Хаджиев (1966), Граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро“ (1966), Павел Власов в „Майка“ на Тихон Хренников (1967), Жрецът Абимелех в „Самсон и Далила“ от Камий Сен-Санс (1968), Холандеца в „Летящият холандец“ (1969), Робинзон в „Тайният брак“ на Чимароза (1972), Найден в „Майстори“ на П. Хаджиев (1972), Шонар в „Бохеми“ (1974), Жерар в „Андре Шение“ от Джордано (1976), в „Борис Годунов“ от Мусоргски (1979), Пинг в „Турандот“, Елецки в „Дама Пика“ (1968), Барон Скарпия в „Тоска“, Ескамилио в „Кармен“, Княз Игор в едноименната опера на Бородин, Флут във „Веселите уиндзорки“ от Ото Николай, Ренато в „Бал с маски“ и Амонасро в „Аида“ на Верди, Непознатият от „Юла“ на Красимир Кюркчийски и др.
През 1975 г., за премиерния спектакъл на операта „Макбет“ от Верди с режисьор Константин Димчев, диригент Веселин Байчев, художник Цанко Войнов от програмата на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“, проф. Розалия Бикс написа:
„… Не можех да си представя оперен (не драматичен) Макбет с такива измерения на философското си и емоционално въздействие, какъвто постига Анастас Анастасов. За тази негова роля, както и за други, като Яго например, би трябвало съвременното ни оперознание да прави анализи, изследвания, по които в бъдеще да се долавят основните, решаващите насоки в българското оперно-изпълнителско изкуство. Аз няма да твърдя, че Анастас Анастасов обладава оптималния вариант глас за тази роля; има български певци, които по формата на гласа покриват партията по-добре. Но такъв цялостен образ, образ с обаянието на силните духом (та ако тираните не бяха и с чар, кой би ги допуснал до трона!), такава стихия от човешки страсти и проникновение в тях, такава точност в очертаване на взаимоотношенията Макбет – Лейди Макбет (затова и всяка тяхна среща бе поредна кулминация в спектакъла) могат да се открият само всред редките, паметни върхове на съвременния български оперен театър. От подобна величина, при това без уговорката за формата, е Мария Венцеславова – Лейди Макбет. Бляскаво вокално постижение, много изработена и много допадаща на природата на певицата роля, която кара да недоумяваме при неизбежните сравнения, които се налагат между нея и други, далеч по-често изтъквани и признавани певици на такива роли. Добри като вокално покритие (М. Илиев, М. Димитрова) и като етично присъствие (Неделчо Деянов) бяха и останалите участници в това голямо събитие в музикално-театралния живот на Русе и, смея да обобщя, на съвременния ни оперен театър. С такива спектакли се постигат големи и важни човешки и обществени цели и се строи престиж, надхвърлящ тясната оценка на професионалната сполука“. (в. „Дунавска правда“, Русе, № 69, 8 април 1975 г.)
След безспорния творчески връх, като истински Шекспирови актьори в „Макбет“, артистичната и семейна двойка Анастас Анастасов – Мария Венцеславова с успех участват и в новосъздадени класически български опери. Парашкев Хаджиев композира, по драмата на Камен Зидаров „Иван Шишман“, музикално-сценичната си творба „Мария Десислава“ в която главните роли са написани за звездната двойка.
Днес талантливите им синове – световноизвестният бас и оперен режисьор Орлин Анастасов и баритонът Венцеслав Анастасов, както и очарователната им внучка – Мария Анастасова продължават семейната традиция.
Дългогодишният солист в Русенската опера, ни напусна на 31 януари 2012 г. на 84-годишна възраст.
* Автор: д-р Веселина Антонова, архивист на Държавна опера – Русе
