„Кармен” е творба, родена от перото на Проспер Мериме, която многократно от създаването си и до днес вълнува много режисьори и хореографи. За първи път като балет сюжетът е интерпретиран от Мариус Петипа в балет по едноименния разказ на Мериме, поставен през 1845 под заглавието „Кармен и Тореадорът“ („Carmen et son toréro“ ) в Театро дел Circo в Мадрид. За съжаление музикалната партитура на този балет не е запазена. През 1875 композиторът Жорж Бизе и неговите либретисти превръщат историята в опера, след чиято поява интерпретирането на сюжета се оказва невъзможно без да се стъпи на основата на музиката на операта.
През 1931 Касян Голейзовски поставя своя едноактен балет „Кармен“ по Бизе в Московския художествен балет с аранжимент на музиката от Б. Б. Бер. През 1939 се появява и нов едноактен балет по музика на Бизе, озаглавен „Пушки и кастанети“, който е поставен в Чикаго по сценарий на Р. Пейдж с хореограф Б. Стоун. След това, през 1959, балетът „Кармен“ е поставен отново в Чикаго в Ruth Page International Ballet, оркестриран от И. ван Гроув по музика на Бизе.
Ролан Пти е първият, който използва цялата партитура на Жорж Бизе за трупата на Ballets de Paris през 1949 за спектакли в Лондон, а след това – с успех в Париж и в САЩ. Версия на това представление е поставяна многократно в други театри в Европа и Сащ.
През 60-те години, Майя Плисецкая, легендата на Болшой Театър, се обръща към кубинския хореограф Алберто Алонсо да създаде балет, основан на „Кармен”. След репетиции с Националния балет на Куба, той поставя „Кармен сюита” с Майя в Москва, като вмъква и елементи от кубински танци. Съпругът на Майя, Родион Шчедрин, адаптира музиката, прибавяйки нови инструменти и части от други произведения като „Арлезианката” от Бизе и „Сид” от Масне… Алонсо поставя в центъра на своята хореография образа на Кармен, майсторски пресъздаден от Майя. Днес, произведението е в постоянния репертоар на Болшой и на Националния балет на Куба, но също така и в репертоара на Мариинския театър на Санкт Петербург.
Композиторите В. Фортнер и В. Щайнбренер през 1970 аранжират музиката на Бизе за постановката на едноактния балет „Кармен“ в Щутгарт.
През 1983 силно впечатление оставя продукцията на Антонио Гадес във филма на режисьора Карлос Саура. Сякаш и днес това е най-точното и интимно възприемане на историята на Кармен и Хозе чрез танца и музиката на Бизе, адекватни на нашето съвремие.
През 1992 е поставен фламенко-балетът „Кармен“ от Рафаел Агилар по музика на Бизе и Сарасате, а в същата година авангардният хореограф Матс Ек, известен с оригиналната си интерпретация на балетната класика представя на публиката своя прочит на „Кармен“.
През 2000 излиза продукцията „Кар-мен“ (игра на думи със заглавието от англ. Car Man) на британския хореограф Матю Борн с основа на либретото върху „Уестсайдска история“ и разказа на Мериме по музика на Бизе-Шчедрин.
През 2013 хореографът Наталия Осипова предлага на европейската публика свой прочит на историята на пленителната Кармен в своя балет „Кармен“, поставен върху оригинален музикален колаж от музика на Бизе – вечните фрагменти от неговата опера, от операта му „Арлезианката“, допълнени с фрагменти от малко познати негови симфонични и камерни творби. Умело и хармонично, с увереност и неподражаем творчески размах тя съчетава най-ярките черти на класическия танц и неокласиката, пречупени през изразността на модерния танц.
Балетът „Кармен”, с либрето и в постановка на Наталия Осипова, осветлява на сцената невидимата сила, зареждаща духа на Кармен, предопределяща нейния живот и нейната смърт. В съчетанието на образи излизат наяве контурите на Съдбата – силна, непреодолима, придвижваща драмата към нейния фатален край, едновременно респектираща със страховитото си присъствие и увлекателно прелъстяваща. Като искри, родени от огъня на Съдбата проблясват и умират душите на всички герои от драмата – душата на Хозе – безутешно влюбен в Кармен, душата Тореадора – влюбен в собствения си образ и душата на Кармен – влюбена в живота и поради това, завинаги останала обречена с присъдата на времето, в което е предопределена да съществува.
Сенки и образи, с които Съдбата играе жестоката игра на живот и смърт релефно изплуват, обречени на нейната всесилна подвластност, потъващи във въртопите на своите характери.
Това е творбата, създадена от словото на Проспер Мериме, преродена от музиката на Жорж Бизе, пречупена през фантазията и чувствеността на Наталия Осипова. Една вечна история за мъжа и жената, оплетени от съдбовните нишки – история, в която всяко човешко същество намира нещо и от себе си.
НАТАЛИЯ ОСИПОВА
Наталия Осипова е известна като примабалерина на Михайловския театър в Санкт Петербург, балетен педагог в Държавния театър в Санкт Петербург, а в настоящия момент – педагог в Лион и хореограф с международна изява. Тя е танцьор, хореограф, балетен режисьор, преподавател по класически и характерен танц.
Като балетен артист в своя репертоар Наталия Осипова се радва на неизчерпаем списък от централни роли във великите класически заглавия, които тя е имала възможността да изпълнява по целия свят с блясъка на своя танцов и артистичен талант, възпитан и развит от най-голямата световна балетна школа, която съществува и чийто представител се явява тя. Част от нейния богат опит в света на балета са централните роли в класическите заглавия „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Лешникотрошачката“, „Дон Кихот“, „Жизел“, „Ромео и Жулиета“, „Баядерка“, „Раймонда“, „Корсар“, „Есмералда“ и др. Централни роли тя изпълнява и в модерни, съвременни и неокласически балети сред които са заглавията „Разбойници“ от Фр. Шилер, „Макбет“ и „Дванайсета нощ“ от У. Шекспир, „Фауст“ от Й. Гьоте, „Идиот“ от Ф. Достоевски, „Легенда“ от Ал. Куприн, „Бумерангът“ от Б. Брехт и др.
Дипломирана като балетмайстор-репетитор в Русия с отличие, през 2009 Наталия избира Франция за място на работа и живот както заради повече свобода, така и по лични предпочитания. През 2012 тя създава собствена танцова школа „C.I.A.N.O.“, която предлага квалифицирано обучение в различни танцови стилове. Днес тя е хореограф и балетен учител в Лион.
Наталия е родена на 22 ноември 1968 в Санкт Петербург. През 1979 постъпва в престижната Държавна танцова академия „Ваганова“ и през 1987 завършва обучението си със статут на артист-солист. В периода 1987 – 1991 тя танцува за престижната балетна компания на Борис Ейфман.
След 1991 е солистка и скоро след това се утвърждава като звезда на Академичната опера и балет „Мусоргски“ в Санкт Петербург (днес Михайловски театър) под артистичното ръководство на Фаух Рузиматов. Наталия има възможността да танцува с едни от най-великите балетни артисти като нейни партньори – Делфин Мусен, Патрик Дюпон, Мари-Клод Пиетрагала, Орели Дюпон, Фарух Рузиматов…
Своята магистърска степен по хореография, съпроводена с почетно отличие, Наталия получава в Държавната консерватория „Римски-Корсаков“ в Санкт Петербург. Тогава организира и първите си майсторски класове по балетна режисура в Nuremberg-Oster Tanz Tage.
Педагогическите изяви на Наталия Осипова намират своя израз и в участие, и в организиране на танцови семинари и майсторски класове по класически танци, характерни и джаз танци в много европейски страни, в Япония и Русия. Сред тях са организираните в Нюрнберг Ballet Intensiv Kurs Nurnberg Oster Tanz Tagz Balletforderzentrume&Tanzhause, танцовите школи „Movimento” в Брюксел (артистично ръководство Орнела Латино), школата „Ballerino” в Лембек (Мегали Бераел), „Dances Passion” в Брюксел (Сабине Бернимон) и др.
Наталия Осипова е част от журито на Големия международен хореографски конкурс в Лиеж, на Международния конкурс за класически, джаз и съвременен танц „Prix Arabesque“ в Белгия, на Roann International Dance Competition.
Освен осъществяването на класически постановки като балетите „Дон Кихот“ и „Лешникотрошачката“ в Лил, Брюксел и Антверпен, вече две десетилетия Наталия Осипова работи като хореограф в стила на неокласицизма и модерния балет. Сред множеството продукции, които е реализирала изпъкват заглавията на „Еврейска рапсодия“ в Театъра на Държавната консерватория и „Четирите сезона на жената” от Т. Коган в Държавния театър „Ленсовет” в Санкт Петербург, „D’Autre Regards” по музика на Сибелиус и Алфред Шнитке в Кьолн, „Изповедта на една танцьорка” по музика на Бах, Бетовен и Брамс в театър „Аталанте” в Париж, „The Summer That Never Ends” в театър „Priut Komedianta” в Санкт Петербург, “La Fille mal gardee” в Националния балет на Косово и балета „КАРМЕН” в Лион, Русе и в Националния балет Комбатар-Прищина и още много други.
Участвала е в Международния фестивал „Хореографите-жени в света” в Санкт Петербург и в Третия международен театрален фестивал в Париж, организиран от „Compagnie des Matinaux“ и Centre Classique International както и в програмите на международни фестивали в Прага, Будапеща, Варна, Токио, в Германия, Италия, Франция, някои от които печелят Гран При и национални награди.
За Франция Наталия Осипова споделя: „Обичам тази страна заради нейните ценности, качество на живот и гастрономия!“
МАЙЯ ПЛИСЕЦКАЯ ЗА КАРМЕН
„Аз, Майя Плисецкая“
Великата прима на XX век Майя Плисецкая (20.11.1925-2.5.2015) завършва автобиографичната си книга „Аз, Майя Плисецкая“ през 1994. Пише я сама по дневниците си, които е водила стриктно. В дълбоко откровения разказ за живота и творческия си път, изпълнен с трагизъм и изстрадани успехи, тя няколко пъти упоменава Дмитрий Шостакович, с когото я свързва искрено приятелство.
„Винаги ми се е искало да танцувам Кармен. Толкова отдавна го исках, че даже не помня откога…. Мисълта за моята Кармен живееше у мен постоянно- ту тлееше някъде дълбоко в душата ми, ту заповеднически се устремяваше навън. …Започнах с либретото. Нахвърлих по Мериме и операта на Бизе като с наивен пунктир контурите на действието: Кармен, Хосе, цвете, любов, тореадор, ревност, карти, нож, смърт. Реших да увлека с моята идея кого мислите! Самия Шостакович! Преписах на ръка моето либрето и дадох писанието си на Дмитрий Дмитриевич. Стори ми се, че той искрено се заитересува.
„ – Знаете ли, Майя Михайловна, много е хубава тази тема за балет, така да се каже. И вие твърде добре, така да се каже, всичко сте направили. Ще помисля.“
Външно Шостакович беше мек човек, срамежлив, да отказва се стесняваше. Но вътре в него имаше голяма твърдост, по-твърда от диамант. Каквото е решил да направи – ще направи, каквото не иска – не можеш да го заставиш. След няколко дни той ни позвъни по телефона и със заекване и многократно повтаряне на „така да се каже“ ни покани с Родион във вилата си в Жуковка.
„ -Да поговорим за вашето либрето към „Кармен“.“
И ние тръгнахме.
Вилата на Шостакович в Жуковка беше точно срещу вилата на академик Сахаров. Из храстите и по канавките обичаха да се разхождат някакви си мъже от средноаритметичен вид. Всичко виждаха те – кой пристига, кой заминава… Шостакович меко, но непреклонно, отказа да напише музика за „Кармен“ . Главният му довод беше „ Боя се от Бизе…“ с полухумористична интонация, така съм записала в дневника си тогава. „Всички толкова са свикнали с музиката на операта, че каквото и да напишеш, ще ги разочароваш. Може би Родион Константинович нещо по-особено ще измисли, така да се каже?“
Дмитрий Дмитриевич винаги предпочиташе да се обръща към нас по име и презиме.
Така се ражда балетът „Кармен-сюита“ с оригиналната трактовка на Родион Шчедрин на музиката на Жорж Бизе. Майя Плисецкая изпълнява ролята на Кармен 132 пъти на сцената на Болшой театър и над 200 пъти по целия свят.
