Държавна опера – Русе получи покана за участие в престижния Bucharest Opera Festival 2025 с балетния спектакъл „Кармен“ по емблематичната музика на Жорж Бизе. От 15-и до 24-и юни в Букурещ се срещат водещи оперни и балетни театри от Румъния и чужбина. Очаква се в тазгодишното издание да участват повече от 1500 артисти, музиканти и сценични екипи от цял свят. Участието на русенския оперен театър е договорено след проведени, по инициатива на Н. Пр. г-н Радко Влайков – посланик на Република България в Румъния, работни срещи между ръководството на Държавна опера – Русе и ръководствата на Националната опера в Букурещ и Букурещката филхармония.
През последните години русенският оперен театър има значими участия на сцени в Букурещ. През март 2022 г. гостуване на румънската национална опера със спектакъла „Ернани“ на Джузепе Верди, диригент Хосе Кура, режисьор Орлин Анастасов, сценография Денис Иванов и участието на Петър Костов, Венцеслав Анастасов, Цветелина Василева, Нели Петкова, Стоян Стоянджов, Иван Пенчев. На 1 септември 2024 г. хорът на Русенската опера участва в откриването на авторитетния фестивал “Masters of Classic”, в зала „Сала Палатулуй“ в Букурещ. В оперния гала концерт, под диригентството на Стелияна Димитрова-Хернани, хорът изпълнява части от оперите „Турандот“, „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“ и заедно със софийската филхармония, партнира на световните оперни звезди Анна Нетребко и Юсиф Ейвазов. И второ участие в рамките на фестивала отново със Софийската филхармония – изпълнение на Девета симфония на Бетовен.
Началото на творческите контакти на русенските оперни творци с колегите им от съседна Румъния датират от 1956 г. с първите гастроли на диригента Ромео Райчев и разменени гостувания с операта в Тимишоара. Русенци представят „Ловци на бисери“, „Селска чест“, „Мазепа“ и балета „Съперници“, а румънците в Русе – „Сватбата на Фигаро“, „Лакме“, румънската оперета „Ана Логужана“ и балета „Бахчисарайски фонтан“. Тогава ръководството на русенската операта кани румънската балетмайсторка и отличен педагог Мерцедес Павелич, която допринася за израстване на балетния състав и соло балерината Елизабет Ферети.
Но „голямата аватнюра“, както пише в „Пауново перо“ първият директор на операта Георги Чендов, е поканата към Букурещката опера за творческо партньорство. „Още през лятото на 1957 г. главният режисьор на Букурещката опера Йон Рънзеску дойде при нас да огледа сцената и да договори постановката си. Той донесе няколко старателно направени макета и така отрано добихме представа как ще изглежда нашата „Кармен“. Скоро след това получихме скиците на костюмите. В лицето на младата тогава художничка Лидия Йованеску открихме рядко талантлив проектант. И Рънзеску и Лидия стояха в Русе през цялото време на постановъчната работа и следяха в детайли изработката на декорите, костюмите реквизита…
На Рънзеску се падна тежката задача да изведе на сцената съвсем млади актьори, при това в трудни и отговорни роли… Често, когато се получаваха задръжки, лишенот възможността да обяснява деликатните моменти от ролята на своя роден език…, той се качваше на сцената и изиграваше разработваните етюди с рядко умение и увличащ артистичен темперамент. В големите му светли очи искреше огъня на страстта и желанията. Скоро актьорите се влюбиха в него и започнаха да го следват без затруднения…
Сложен проблем се оказа постояването на сцената, манипулирането с кулисите, бързината на промените. Художникът Теодор Киряков – Суручану беше повторил с много малки изменения проектите си правени за Букурещката „Кармен“… Добрият Суручану – слабичък старец, мургав, приличащ на изпадна оперетен благородник, непрекъснато обикаляше сцената и ателиетата, тревожеше се за всичко… Декорите му бяха тежички, сред тях можеше не само да се играе, но и да се живее. Показваха прекрасни отрязъци от испанската архитектура, позволяваха да се композират ефектни мизансцени, да се движат в живописен порядък големи групи артисти, хористи и статисти… Суручану беше смес от румънец, грък и руснак. Роден беше някъде в Бесарабия. Говореше руски с акцент. Беше изцяло отдаден на театъра… Заедно с всички участници приемаше с щастливо лице безкрайните овации на благодарната публика. И не подозираше, че му остават само два месеца живот. Поради престараването си той простина и завърнал се в Букурещ, легнал болен от остра пневмония. Не след дълго починал. Русенската „Кармен“ се оказа неговата „лебедова песен“.
Премиерата е 16 януари 1958 г. Слязох на сцената,- продължава разказа на Чендов, погледнах декорите, завесите, прожекторите …и колелото се завъртя. В коридорите чакаха със затаен дъх севилските тютюноработнички, готови да се втурнат на сцената. Ана Георгиева захапала розичка, придърпваше грациозно широката си пола и опитваше котешката походка на Кармен… През целия спектакъл певците ни бяха добре мобилизирани във вокалните си изяви. Те не представляваха ефектни пеещи манекени, а живееха в ролите си, движеха се в особения ритъм и живата пластика на испанците, дишаха знойния, изпълнен със страстни въздишки, въздух на Севиля. На всичко това ги бе научил опитният педагог и режисьор Рънзеску.
Завесата се разтвори и от сцената бликна осветителната светлина на севилската пиацета. По извитата каменна стълба заслизаха живописни двойки. Войниците сновяха пред караулното помещение. Ажурена тента, спусната по диагонала на сценичния портал обрамчваше картината като разперен шал на испанска маха. Дялов го взел, наистина беше красиво… Сега всички разбраха с какво се е занимавало нашето шивашко ателие през изтеклите три месеца. Беше ясно от пръв поглед, че никоя опера не притежава по-ефектен, по-живописен гардероб от „Кармен“. Няколко години по-късно столичният оперен театър щеше да предпочете нашия гардероб при представянето си на Софийския международен конкурс за млади оперни певци.
„Кармен“ ни създаде връзки с Букурещката опера. На сцената започнаха да се появяват често Зенаида Пали, Елена Черней, Магда Янкулеску, Николая Херлеа, Октав Енигареску, Йон Писо. С тях публиката стана някак близка“.
На 19 юни от 19:00 ч., на сцената на Националната опера в Букурещ, като част от програмата на Bucharest Opera Festival 2025, ще се представи балетната „Кармен“, постановка с хореография и режисура на Наталия Осипова, под диригентството на маестра Вилиана Вълчева, сценография на Себастиан Малаш, мултимедия на Кейт Хестър и Касияна Ангелова, художествено осветление на Боян Георгиев, а репетитор е Антон Иванов, а художественото ръководство на балетната трупа е поверено на Весела Василева. Специално участие в спектаклите ще вземат оперните солисти Петя Цонева (мецосопран) в ролята на Кармен, Петър Костов (тенор) в ролята на Дон Хозе и Александър Крунев (баритон) в ролята на Тореадора. На сцената ще излязат също солисти и ансамбъл от Балета, Хора и Оркестъра на Държавна опера – Русе.
А преди спектакъла, във фоайето на операта ще бъде открита изложба със 100 оригинални скици на костюми на художниците Теодор Суручану и Лидия Йованеску за „Кармен“ 1957 г. и грижливо съхранени в Художествения архив на русенската опера. Тази експозиция е наш поклон пред паметта на тези изключителни румънски творци и символ на дългогодишното ни приятелство с румънската културна общност.
Д-р Веселина Антонова, архивист на Държавна Опера-Русе
Изображения – архивни материали от архива на Държавна опера-Русе
