В края на тази делнична седмица Фестивалът „Сцена под звездите“ ще предложи на публиката истински празник на оперното изкуство. На 26 юни от 21:00 часа площадът пред Операта ще се превърне в сцена за концерта „3 TENORS – Гала вечер“, който събира впечатляващи гласове, любими оперни арии и популярни канцонети под диригентството на Димитър Косев и със съпровода на Оркестъра на Държавна опера – Русе.
Сред специалните гости на вечерта е и румънският тенор Богдан Лупеа, солист на Русенска опера, който се присъединява към звездния състав на концерта. Малко преди срещата с публиката му отправяме няколко блиц въпроса за музиката, сцената и вдъхновението.
Когато трима тенори споделят една сцена, повече съревнование ли има или е повече вдъхновението един от друг?
Когато трима тенори споделят сцената, това е красива алхимия от двете. Естествено, има и една приятелска искра на съревнование — всички искаме да достигнем съвършенството в онази висока нота. Но преобладаващото усещане е дълбоко вдъхновение. Когато чуваш три изключителни гласа до себе си, това те мотивира да издигнеш собственото си изкуство на още по-високо ниво. Ние не се стремим да се надпеем един друг; напротив — подкрепяме се взаимно, за да създадем нещо незабравимо за публиката.
Сред всички арии и канцонети, които изпълнявате, има ли произведение, което всеки път Ви вълнува така, сякаш го пеете за първи път?
Честно казано, за мен не съществува едно-единствено любимо произведение. Всички арии и канцонети, които изпълнявам, са като мои деца и е невъзможно да обичам една повече или по-малко от останалите. Всяка песен има своя душа, своя история и своето специално място в сърцето ми. Всеки път, когато изляза на сцената, произведението, което изпълнявам в този момент, се превръща в мое любимо и получава цялата ми любов и отдаденост, сякаш го пея за първи път.
Концертът е под открито небе, на площада пред Операта. Какво е различното усещане за един артист, когато пее под звездите пред толкова широка публика?
Изявата на открито променя всичко. В театралната зала енергията е събрана и интимна. Под откритото небе обаче музиката сякаш няма граници. Има особена свобода в това да изпратиш гласа си в нощния въздух. Когато виждаш лицата на хората под звездите, се създава огромна споделена енергия. Това е по-малко официален рецитал и повече голям празник на живота и музиката.
Ако можехте за една вечер да поканите на сцената един легендарен тенор от миналото, кого бихте избрали и защо?
Бих избрал Марио Дел Монако. Той беше въплъщение на драматичния тенор от типа spinto — с глас от бронз и гръмотевици, съчетан с изключително сценично присъствие. Да застана до него и да усетя на живо мощта и металическия блясък на гласа му би било едновременно респектиращо предизвикателство и върховно удоволствие. Да изпълним заедно драматичен дует би било незабравим майсторски урок по страст и вокална сила.
