На 26 юни от 21:00 часа площадът пред Русенската опера ще приеме една от най-очакваните музикални вечери на фестивала „Сцена под звездите“. Концертът „3 Tenors – Гала вечер“ събира под диригентството на Димитър Косев и със съпровода на Оркестъра на Държавна опера – Русе трима изявени тенори – Борис Луков, Михаил Михайлов и Петър Костов, които ще представят програма от обичани оперни арии и популярни италиански канцонети.
В навечерието на концерта се срещаме последователно с тримата солисти, за да им зададем едни и същи кратки въпроси за сцената, оперната музика и вдъхновението. Първи в поредицата е Борис Луков, който споделя защо не вярва в съревнованието между артистите, какво е да пееш под звездите пред многобройна публика и кой легендарен тенор остава неговият голям пример. Борис Луков е сред пионерите на формата „Тримата тенори“ в България. От 2008 година е част от първото българско трио в този жанр, с което има над 2000 концертни изяви. Сред значимите моменти в кариерата му е концертът на триото през 2012 година в Америка на сцената на Symphony Space в Ню Йорк.
Когато трима тенори споделят една сцена, повече съревнование ли има или повече вдъхновение един от друг?
Сцената не би трябвало да бъде арена, нито изкуството – състезание. Когато я споделяш с колеги, особено с други тенори, имаш възможността да представиш определени произведения по неповторим начин. Гласовете винаги се допълват, а тайната е в точната рецепта и правилното разпределение на изпълненията. Нашата цел е всеки да се представи в песента или арията именно в онази част, която най-пълно разкрива качествата на гласа му.
Сред всички арии и канцонети, които изпълнявате, има ли произведение, което всеки път ви вълнува така, сякаш го пеете за първи път?
Вълнението е много коварен и нежелан спътник в живота на един оперен артист. Все едно пилот от Формула 1 да започне състезанието развълнуван – ще катастрофира още на първия завой. На сцената винаги трябва да бъдеш хладнокръвен и подготвен, за да представиш произведението в максимално чист вид. Вълнението го оставяме на скъпата публика.
Концертът е под открито небе, на площада пред Операта – какво е различното усещане за един артист, когато пее под звездите пред толкова широка публика?
Да пееш на открито пред широка публика и сред естествения градски декор за мен винаги е приятно преживяване. На закрита сцена атмосферата е много по-интимна и разполагаш с повече помощни средства. Тук излизаш и си наистина в центъра на вниманието, което носи голяма отговорност.
Ако можехте за една вечер да поканите на сцената един легендарен тенор от миналото, кого бихте избрали и защо?
Ако можех да поканя някого, това несъмнено би бил Марио Дел Монако. За мен той е най-великият тенор на всички времена. Той е един от основоположниците и най-ярките представители на школата на Артуро Мелоки. Тенор-емблема, вдъхновил и запалил по операта стотици хиляди хора след Втората световна война. Неговата активна концертна дейност, участието му в Евровизия през 1967 г. и изпълненията му на популярна музика до голяма степен са първообраз на това, което десетилетия по-късно виждаме в концертите на Тримата тенори.
