Продължаваме поредицата от блиц интервюта с артистите, които ще излязат на сцената на „3 Tenors – Гала вечер“ в рамките на фестивала „Сцена под звездите“ на площада пред Държавна опера – Русе.
Днес ви срещаме с Петър Костов – вторият тенор от тримата изпълнители, който споделя своя поглед към сценичното партньорство, развитието на музикалните интерпретации и емоцията да пееш под открито небе пред широка публика.
На 26 юни от 21:00 ч. площадът пред Операта ще се превърне в сцена на празник на оперното изкуство и италианската песен. Под диригентството на Димитър Косев и със съпровода на Оркестъра на Държавна опера – Русе, тримата тенори – Борис Луков, Михаил Михайлов и Петър Костов – ще поднесат вълнуваща програма от любими оперни арии и популярни канцонети.
Прочетете интервюто с Петър Костов и се подгответе за вечер, изпълнена с емоция, виртуозност и неподражаемия чар на теноровия репертоар.
Когато трима тенори споделят една сцена, има ли повече съревнование или повече вдъхновение един от друг?
Съчетание и отборна работа, така че публиката да получи това, което очаква от подобен формат, а също и импровизация, и забавление. Свързвам го винаги с взаимност и разбиране без думи. Това е един от най-добрите варианти за партньорство и приятелство с колегите.
Сред всички арии и канцонети, които изпълнявате, има ли произведение, което всеки път ви вълнува така, сякаш го пеете за първи път?
Дебютното представяне е едно и неповторимо. Всяко следващо може да надгражда, ако подходът е правилен. Има ли музика, която ни вълнува повече от друга? Може би да. Но е още по-интересно да наблюдаваш как един музикален прочит се развива с времето и как различната публика реагира на него.
Концертът е под открито небе, на площада пред Операта – какво е различното усещане за един артист, когато пее под звездите пред толкова широка публика?
Всеки контакт с публиката е зареждащ. Мястото на операта, разбира се, е в нейния храм – театъра, но понякога той се оказва тесен за интереса на хората. Тогава е напълно естествено да се излезе в по-голям и по-достъпен мащаб. Хубаво е, когато в такива моменти има и звезди – това добавя романтика. Да пея „’О соле мио“ срещу самото слънце не ми се е случвало, макар че звучи добре в кръга на шегата. В Русе обикновено отправяме молитва за чист въздух преди подобни събития.
Ако можехте за една вечер да поканите на сцената един легендарен тенор от миналото, кого бихте избрали и защо?
Ако можех да поканя един от великите тенори, определено това би бил Бениамино Джили. Разликата между нас и него би била може би най-фундаментална и би дала много ясна представа на публиката колко силно се е променило оперното пеене с времето.
