„Русенската опера ми предложи шанс, който ще пазя в сърцето си до края на дните си. Шанс, основан на таланта, даден от Бог, и на моя труд. Шанс, който съм сигурен, че ще ми донесе удовлетворение на всички нива, а Русенският оперен театър спечели почти луд оперен ентусиаст в мое лице.“
Тенорът Богдан Лупеа ще дебютира в ролята на Ринучо от едноактната комична опера на Пучини „Джани Скики“.
Ето какво разказа пред Диана Димитрова талантливият румънски певец:
Дебютираш в една от ключовите роли на „Джани Скики“ на 5 октомври в Оперната зала. Вълнува ли те образът на Ринучо, който въплъщаваш на сцената?
Не само неговият образ ме вълнува. Ринучо съм аз в ежедневието. Дори бих могъл да кажа, че този дебют ме хвана в момент, в който съм също толкова влюбен, колкото и героят. Същите настроения, чувства, мисли, драми, радости. Не мисля, че е имало по-подходящ момент за дебют в тази роля. Близък съм по възраст с Ринучо и преди всичко преминаваме през едни и същи емоции на влюбване – с всичко, което идва с това. Мога да заключа, че аз съм Ринучо и Ринучо е моят човек.
От сравнително кратко време си в Русенската опера. Как се озова тук?
Тук отговорът е изключително прост. Пристигнах чрез класическия метод – прослушване. След три години почивка от сцената, която си взех нарочно, исках да се върна към сценичната дейност в тих град, в добър театър и с талантлив, но преди всичко сърдечен екип. Изглежда, че Бог чу молитвите ми.
За първи път ли работиш със сънародничката си, режисьорката Михаела Панайнте?
Да, за първи път е. Преди това представление нямахме личен или професионален контакт. Надявам се това да е началото на нашето сътрудничество, а не просто щастливо стечение на обстоятелствата.
Тя е доста взискателна и неординарна в подхода си, не мислиш ли?
Взискателна?! Съвсем не. Работил съм с режисьори, които бяха наистина взискателни и дори лоши. Михаела е режисьор, който работи много в драматичен театър и има подобен подход и в операта. Този подход, от моя гледна точка, е повече от добър, защото изважда наяве актьорската страна на певеца. В края на краищата ние сме едновременно актьори и певци – наполовина. Михаела не прави нищо друго, освен да извлича най-доброто от артистите и от текста, изпят от всеки един от тях. Ако бях режисьор, щях да бъда много по-взискателен от нея. Сравнима с великите режисьори на света, Михаела е дори прекалено добра с артистите.
Тази опера беше изпълнена за първи път на сцената на Доходното здание преди пет години, в изключително трудни времена. Сега ще я видим и на нашата изстрадала оперна сцена. Какво е посланието според теб?
Това нека каже режисьорът. Това, което мога да кажа аз, е, че бих искал да видя повече представления на оперната сцена, които печелят по очевидни причини – звук, акустика, брой места в залата, възможности за репетиции. Русенската опера е паметник на културното наследство и трябва да се третира и уважава като такъв – както от политиците, така и от артистите, които стъпват в тази институция и излизат на сцената, но не по-малко и от публиката.
Ролята на Ринучо е въплъщение на любовта, която е застрашена от меркантилните страсти на роднините. Възможна ли е безусловната любов или парите диктуват развитието на чувствата в този свят?
Аз съм перфектен романтик. Пиша стихове, композирам, страдам, плача, щастлив съм, излъчвам любов (както съм и в този момент). Мога да кажа, че безусловната любов е не само възможна, но и без нея човечеството вече не би съществувало. Без любов нищо не би било същото. Парите не могат да диктуват развитието на чувствата, а само тяхното обуславяне. И в този случай те не са чувства, а само меркантилни желания. За щастие, за разлика от Ромео и Жулиета, тук имаме щастлив край. Двамата остават заедно в любовта си, а меркантилността е поставена там, където ѝ е мястото – в подигравката. Така че истинската и безусловна любов е необходимост в един свят, все повече движен от желанието да печелиш и притежаваш. Любовта винаги ще побеждава, защото е от Бог, а Бог е доброта.
Известен си като човек, чийто стремеж към свобода го кара да действа смело. Страхуваш ли се, че понякога няма да бъдеш разбран?
След вярата в Бог, това е следващата ми вяра – свободата. Както Бог ни е създал свободни и дори свободни да избираме между добро и зло, така и аз искам да бъда свободен. Това желание е част от моята личност и вече не ме кара да действам спонтанно, а дори предсказуемо в очите на тези, които ме познават. Понякога не съм разбран, защото обществото е свикнало да бъде контролирано, да има господар, да му се казва какво и как да прави, и особено кога. Това съвременно общество трудно разбира желанието за свобода. Свободата, за която говоря, няма нищо общо с човешката физиология или с употребата на вещества или алкохол. Тя е психологическа и емоционална свобода – свободата да не се страхуваш да кажеш истината, да посочиш с пръст виновните. Свободата да мислиш и чувстваш точно както искаш, а не както ти е диктувано. Тази почти философска свобода е трудна за разбиране и затова от години се сблъсквам с колективен манталитет, в който всеки мисли само за себе си и не се съобразява с общото благо. Бог, свобода, любов – това е мотото, по което се ръководя.
Как се чувстваш в Русенската опера?
В Русенската опера се чувствам по-добре от всякога. Бил съм на много сцени, но никога не съм се чувствал така, както в Русе. Хората са топли, мили, насърчават те, не клюкарстват зад гърба ти, признават таланта и труда ти, искат най-доброто за теб. В Русенската опера срещнах характери и сърдечен екип, от който, каквото и да се случи в артистичния ми живот, никога няма да се откъсна. И това не са просто големи думи, а истина. Те знаят това, защото съм споделял с тях. Русенската опера ми предложи шанс, който ще пазя в сърцето си до края на дните си – шанс, основан на таланта, даден от Бог, и на моя труд. Шанс, който съм сигурен, че ще ми донесе удовлетворение на всички нива, а Операта спечели почти луд оперен ентусиаст. По този повод имам възможността да благодаря на ръководството, на диригента на хора и на колегите си, че са абсолютно прекрасни и че съществуват. Благодаря ви за всичко! А на вас – за интересните въпроси.
Снимка от „ТОСКА“, Архив на Държавна опера-Русе
