На 12 юни в 20:30 часа площадът пред Държавна опера – Русе ще се превърне в сцена на една от най-вълнуващите оперни истории, създавани някога. В рамките на фестивала „Сцена под звездите“ публиката ще има възможност да преживее „Тоска“ от Джакомо Пучини – произведение, в което любовта, ревността, жертвоготовността и стремежът към свобода се преплитат в драматичен разказ с изключителна музикална сила.
В ролята на прочутата певица Флория Тоска ще видим сопраното Владислава Гарвалова – артист, който познава в дълбочина характера на своята героиня и нейните крайни емоции. Дни преди спектакъла разговаряме с нея за срещите ѝ с Тоска през годините, за силата на любовта, за непримиримостта като житейска позиция и за онези моменти от партитурата на Пучини, които продължават да я разтърсват всеки път, когато излезе на сцената.
Ако можехте да разговаряте с Флория Тоска извън сюжета на операта, какъв въпрос бихте ѝ задали и какъв отговор очаквате да получите?
Ще отговоря, че няма какво да я питам, тъй като я разбирам интуитивно и на едно дълбоко ниво. Тази непримиримост, тази воля да преследваш щастието и любовта си, отказът да се свиеш и да сведеш глава са категории, с които аз съм на „ти“. Но ако все пак трябва да ѝ кажа нещо, бих ѝ казала: „Флория, трябваше да го намушкаш още веднъж! На мерзавците винаги им е малко.“
След като вече сте преживявали ролята на Тоска на сцената, има ли момент, който все още успява да Ви изненада или разтърси, независимо колко добре познавате спектакъла?
Моментите са много. Но най-силният лично за мен и този, който винаги ме разтърсва, е музиката, която Пучини е написал в трето действие, когато тя е скрита и наблюдава разстрела. Има няколко такта оркестрова музика, които предвещават мрачния край на двамата влюбени и са толкова силни със своята съдбовност, че могат да развълнуват дори закоравял престъпник, сигурна съм.
„Тоска“ е героиня, която постоянно е поставена пред избор между любовта, страха и достойнството. Смятате ли, че днес тя би постъпила по същия начин, ако живееше в нашето време?
Днес нравите са по-различни. Моралът стана доста разтегливо понятие. И въпреки това аз вярвам, че и сега живеят жени като Тоска, които биха убили заради любовта си. Вероятно са единици, но все пак чисто физически и логистично би им било по-трудно.
Спектакълът ще се играе под открито небе. Ако трябва да опишете Тоска с цветовете на една лятна вечер в Русе, какви биха били те и защо?
Със сигурност светлината ще е динамична. Ще започне с розово сияние, ще премине в пурпурно-лилави наситени цветове като символ на романтичната любов между Тоска и Каварадоси. Във второ действие, разбира се, ще бъде огнено червена, описвайки убийството и раздиращите чувства, а финалът ще е в тъмносини краски, като бездна, към която – с убийство или не, със страст или не – всички ние до един летим, без да имаме право или възможност да завием. Някои – по-рано, като главните ни герои.
Има ли нещо от Вашия собствен характер, което сте открили благодарение на срещите си с Тоска през годините?
Моят характер се припокрива до голяма степен с този на Тоска, дори стига до крайности. Мисля, че на Скарпия дори нямаше да му мине през ума да ми предлага каквото и да било, а щеше директно да ме обвини в нещо – ей така, от непоносимост към характера ми. Мъжете често имат склонността да не понасят силни жени и да им отмъщават по един или друг начин. Да, определено имаме много общи черти с Тоска – непримирими сме и двете. Всички са запознати с моята активна гражданска позиция; тя е плод на характера ми.
