На 29 юни, в международния ден на река Дунав Държавна опера – Русе кани публиката на празничен симфоничен концерт в зала Филхармония, който събира музикални послания от различни европейски култури и епохи. Под диригентството на Укки Сачедина оркестърът на Русенската опера ще представи програма, вдъхновена от духа на Дунав – реката, която свързва народи, традиции и художествени светове.
Специален гост на концерта е младият български цигулар Максим Цеков, който ще направи своя дебют на русенска сцена с Концерта за цигулка и оркестър от Ерих Волфганг Корнголд – едно от най-бляскавите произведения на ХХ век, съчетаващо романтична виртуозност и кинематографична образност. Възпитаник на престижни музикални институции във Виена и Берлин, с активна международна кариера като солист, камерен музикант и оркестрант, Максим Цеков е представител на новото поколение български изпълнители, които уверено изграждат своя път на европейската музикална сцена.
В интервюто той разказва за музикалния свят на Корнголд, за уроците на своите учители и ментори, за връзката си с българската музикална традиция и за пътя, по който талантът, любопитството и постоянството продължават да го отвеждат към нови творчески хоризонти.
Концертът на Корнголд, който ще изпълните в Русе, е написан от композитор, който пренася езика на класическата музика в Холивуд. Ако трябваше да опишете Вашата интерпретация като филм, какъв би бил жанрът и какъв герой бихте били в него?
Хубавото е, че всъщност не ми се налага да си измислям картини, защото Ерих Корнголд е използвал в този концерт много от темите от музиката си към филмите „Another Dawn“, „Anthony Adverse“ или „The Prince and the Pauper“. Ако обаче трябва да си избера друг филм, това би бил „The Flash“ (Светкавицата от 2023г, на Уорнър Брос) – тогава би ми било по-лесно да свиря бързите пасажи в третата част.
След обученията Ви във Виена и Берлин, както и работата с изявени музиканти и оркестри в Европа, какво от тези различни музикални школи най-силно е повлияло върху Вашия артистичен почерк?
За моите преподаватели беше важно да натрупам много разнообразен и висококачествен опит. От една страна – чрез участието ми в големи международни конкурси и майсторски класове в областта на солистичното изпълнение, работата ми в последните две години като заместващ оркестрант във Виенската филхармония и Виенската държавна опера ( в над 40 опери), в курсовете по камерна музика с квартетите „Артемис“ и „Ебен“, както и в програмите за музикално образование във Филхармонията в Люксембург и „Музикферайн“ във Виена. Този интензивен и широкообхватен музикален микс де факто определя и моя музикален път.
Най-важните хора в моята музикална кариера, освен настоящият ми професор в академията „Ханс Айслер“ в Берлин, Улф Валин, във Виена бяха професор Лике те Винкел и Иван Димитров – дългогодишен концертмайстор във Виенския симфоничен оркестър и мой ментор още от детската ми възраст, с когото и до днес поддържам много тесни връзки.
Свирите на изключителен инструмент – цигулка на Джовани Батиста Гуаданини от 1769 година. Какво е усещането да работите с инструмент с такава история и как той влияе върху Вашето интерпретаторско мислене?
От една година имам щастието да свиря на този прекрасен инструмент като стипендиант на Немската фондация „Musikleben“. Това е цигулка с изключителни солистични качества и изразителност, която в същото време може да придаде топлина на интимните моменти. Процесът на откриване на собствения си глас чрез цигулката е сложен и варира в зависимост от репертоара. За концерта на Корнголд този инструмент е като специално създаден за него.
В репертоара и проектите Ви присъства и българската музика, включително премиерата на „Смиляна“ от Георги Андреев и работата Ви с фолклорни елементи в триото SMS. Какво място заема българската музикална традиция във Вашето творчество?
Българският фолклор е невероятно богат – от танците и ритмите до трогателните песни и хоровете с феноменални хармонии. Естествено е, че от ранна възраст се стремя да опозная това фолклорно многообразие, заложено в корените ми.
Всъщност през 2024 г. имах честта да свиря премиерата на „Смиляна“ на Георги Андреев. В нея той съчетава по много красив начин песента с възможностите на струнен оркестър. С трио „SMS“ използваме танците и ритмите като отправна точка за нашите собствени аранжименти. Тук работихме в тясно сътрудничество с Братята Владигерови, които, както е известно, са намерили своя прекрасен, собствен език в балканския джаз.
Концертът на 29 юни е посветен на Денят на река Дунав. Ако музикалният Ви път досега беше река, кой би бил най-бурният завой и кое е мястото, където водите Ви отвеждат в момента?
Имаше и продължава да има много бурни периоди. Но аз твърдо вярвам, че от тях се научава най-много. В момента се радвам на много ангажименти и различни интересни концерти (като например този концерт, моят дебют в Русе), но това изисква и внимателно планиране, за да поддържам най-високо ниво, така че публиката пред мен да получи емоционално музикално изживяване, а не просто свирене на нотите.
Къде ще ме отведе всичко това, все още не знам – винаги, когато съм искал да планирам или да контролирам нещо, нещата са се развивали по различен начин. Затова с удоволствие се оставям да ме изненадат!
