Не е тайна, че велики режисьори и сценаристи от десетилетия черпят вдъхновение от митологията.
Красиви и приказни истории за богатствата и благата на боговете в гръцката митология, не рядко присъстват и са основа за създаването на велики паметни филми, опери и пиеси, които днес наричаме класика. В този ред на мисли думата „класика“ у някои извиква словосъчетанието „класика в жанра“, у други „класика“ буди асоциации за класа, стил и едно изкуство, което е тясно свързано както с митовете и легендите, така и с театъра – предвестник на киното.
Оперното изкуство като съвкупност от артистизъм, музика, песни, танци и специфика на пеене, е сякаш онази спойка, която с лекота създава единство между сценичните изкуства.
Всички са чували за филма „Фантомът от Операта“, може би по-малко са гледали и чували за „Лунатици“, примерите са безкрайни, но те са все пряко свързани с Операта и директно представени на широката публика като сюжетни линии.
Само един истински познавач (или случайно прочитане на архив) би могъл да долови тънкия привкус на митичното и би се задълбочил в разкриване на тайните зад завесата.
Вдъхновен от легендата за злочестата съдба на двама братя близнаци, Жан-Филип Рамо, френски композитор и теоретик на музиката от Бароковата епоха, създава операта „Кастор и Полукс“.
Диоскури или синове на могъщия Зевс според митологията, Кастор бил смъртен, а Полукс – безсмъртен. Двамата се влюбили в красивата принцеса Телера, а последвалите скръб и страдание Рамо обрисува в една модерна за времето си барокова опера, довела до много критики от страна на консервативните привърженици на Жан-Батист Люли.
Къде е киното в цялата история ще попитате – един от онези филми, които феновете биха нарекли безспорна класика е тясно свързан с мита за Кастор и Полукс.
Досетихте ли се вече?
Да, става дума за „Face off” или „Лице на заем“ от режисьора Джон Уоо, със сценаристи Майк Уерб и Майкъл Колъри.
В главните роли са несравнимите Никълъс Кейдж и Джон Траволта, а имената на героите (които и двамата играят) са Шон Арчър и Кастор Трой (чийто по-малък брат се казва Полукс Трой). Сега, всички сме чували за Троя – античният град на полуостров Троада, и за славния, почти неуязвим, според легендите, Ахил. А какво поваля Ахил? Стрелец (archer), а какво е името на нашия обичан полицай – Шон Арчър.
В крайна сметка легендите и магията, с която са предавани с векове, макар и изменящи се през времето, винаги са вдъхновение за творците, свързани с визуалните изкуства. И макар „Лице назаем“ да е един от филмите, за които всеки фен на старите екшъни би вдигнал и двете си ръце в знак на съгласие, че си струва да бъде гледан отново и отново, историята за братята, синове на могъщия Зевс, е вдъхновявала столетия преди Никълъс Кейдж и Джон Траволта да се въплътят в героите си, които са смъртни врагове.
Операта „Castor et Pollux”на Жан-Филип Рамо е създадена още през 1737г. – 260 години преди премиерата на “Face off”.
За съжаление първото представление не се слави с голям успех, защото зрителите сравнявали третата опера с предхождащите я „Иполит и Ариция“ и “Галантните Индии”, които вече се славели в средите на по-широко скроените привърженици на операта.
Едва 18 години по-късно през 1754г. по време на Querelle des Bouffons (парижки спор, който се противопоставя през годините 1752 – 1754 на защитниците на френската музика, заставащи зад Жан-Филип Рамо (coin du Roi ), и привържениците на отварянето към други музикални хоризонти, събрани около философа и музиколог Жан-Жак Русо (от страната на Кралицата ), привърженици на италианизацията на френската опера) Кастор и Полукс се завръщат на крилете на славата. Това е мигът, в който операта „Кастор и Полукс“ е приета с огромен ентусиазъм и възприета като по-ефективен контраудар към Буфонистите в сравнение, с който и да е друг про-френски памфлет. И когато се възражда отново през 1764 г. операта “Castor et Pollux“ вече е считана за едно от най-великите постижения на Рамо.
Има един неписан закон, който гласи, че всичко велико вече е измислено, че някой вече се е сетил да сътвори онова, което ти виждаш едва сега, че великите мисли и идеи съществуват на повече от едно място и в повече от едно съзнание.
Макар през вековете и в различните си краски, форми и премени, митовете винаги са вдъхновявали и ще служат за вдъхновение на изкуството, което ни поднася по един приказен начин истории за войни, безгранична любов, майчини жертви и всички онези наситени с болка и жалост епични и незабравими приказки, предавани и до днес.
Режисьорската версия е всъщност онова, което е оставило трайна следа у твореца, който се стреми да предаде по разбираем и вълнуващ начин своето усещане за героите от миналото.
