На 30 май, на Голямата сцена в Доходно здание се играе вторият спектакъл на операта Мадам Бътерфлай, чиято премиера бе представена на 64-то издание на МФ “Мартенски музикални дни”. В ролята на малката японка Чо-Чо-сан, която трогва зрителите със силата на любовта и надеждата, ще дебютира солистката на Русенска опера Теодора Чукурска.
Изключителен талант, рядкост и гордост за всеки театър, а отдадеността, с която гори в работата си, са пословични. Тя има честта и професионалната привилегия да бъде българската оперна певица, която е завършила Консерваторията “Санта Чечилия” в Рим.
Русенската публика припознава Теодора Чукурска като своя любима оперна артистка и я посреща възторжено и до днес в нейните незабравими превъплъщения в централните оперни роли на сцената на Русенската опера.
Ето какво беше любезна да сподели Теодора Чукурска:
Замисляла ли сте се защо Вашата героиня Чо-Чо-сан е отъждествена точно с пеперуда в легендарната опера на Пучини?
Вие знаете, че пеперудите са може би най-красивите създания в света, сътворени от майката природа. Те живеят обаче само един ден, т.е. живеят, за да умрат. Всъщност техният живот е посветен на това да дадат красота, без да вземат нищо в замяна. Сега, като се замисля, за да се роди пеперудата, има много дълга подготовка – от гъсеницата, през пашкула, в който се увива, та чак тогава се появява това приказно създание. Тук също намирам аналог с Гейшата, която е подложена на дългогодишно и много трудно обучение от самото си детство, за да достигне този апогей на женственост, артистичност и отдаденост към мъжете, характерни за японската традиция в тази сфера. Ще Ви напомня, че всъщност самата Чо-Чо-сан се страхува да я наричат пеперуда, защото тя си дава сметка, че често тези красиви Божии творения са уловени, за да бъдат хербаризирани. От една страна, пеперудата е символ на свобода, а от друга на саможертва в името на красотата. Скоро прочетох една индианска легенда за пеперудата. Индианците вярват, че ако споделиш съкровено желание на пеперудата, когато я хванеш, и след това я пуснеш да отлети, то ще се сбъдне. Пеперудите не издават никакви звуци, затова не могат да споделят тайната ти, отнасят я някъде нависоко, и така желанието ти достига до Бог… Освен всичко друго, знам, че пеперудата може да размаха криле над цвете в Китай и това да причини ураган на Карибите. Всъщност, това е метафора за силата на красотата и женствеността, които могат да бъдат и опустошителни.
Как така досега не сте изпяла тази роля, която е ключова в репертоара на сопрана?
Винаги съм имала желание да изпея тази роля и съм изключително благодарна, че ми се предоставя възможност сега. Чувствала съм пориви през годините, защото съм се вълнувала от съдбата на тази млада Гейша. Музиката на Пучини по такъв майсторски начин и с такъв драматизъм пресъздава нейната невъзможна любов с лейтенант Бенджамин Пинкертон, че просто няма как да си в залата, да гледаш и слушаш “Мадам Бътерфлай”, и да не се трогнеш до сълзи. А всъщност, като се замисля, до този момент не съм изпълнявала тази роля, защото не съм имала възможност, и вероятно не е дошло времето за нея.
Как се чувствате от факта, че най-сетне е дошъл моментът да се превъплътите в крехката и въпреки това много силна Чо-Чо-сан?
Да Ви призная, щастлива съм! Много щастлива! Моят съпруг Емил Желев, царство му небесно, ми казваше: „Остави я тази скучна опера“. Той обаче винаги я възприемаше от гледна точка на басовите партии в творбата, защото там всъщност няма някаква интересна за него роля. А Бътерфлай е една невъзможна роля, погледнато реално, защото тя е толкова емоционално силна, изискваща физическа издръжливост! През цялото време си на сцената, нямаш момент, в който да отдъхнеш.
А какви са предизвикателствата пред Вас в изграждането на образа на Чо-Чо-сан, има ли вокални и технически препятствия, ако мога така да се изразя?
На първо място, не само да пресъздам характера на Мадам Бътерфлай, но и да изглеждам като Гейша с всичките ѝ характеристики – да стъпвам ситно, да съм нежна, да съм покорна и търпелива, защото аз самата не съм такава жена. Тези, които ме познават отблизо, биха потвърдили твърдението ми. Това е съвсем различен манталитет, съвсем различна култура, която е много трудна за пресъздаване от една европейка, каквато съм аз. Години са необходими, за да усвоиш техните движения, техните маниери, техния начин на държание. Радвам се, че имам възможност да работя с момичетата – японки от балетната трупа на Русенска опера, те много ми помагат в това отношение. Твърде е специфично всичко. Това е цяло изкуство, което се овладява с години. Освен технически, ролята е трудна и вокално. Пучини не се пее лесно, защото има много плътен оркестър. Гласът трябва да преодолее тази бариера, която ти се предлага…
Имате ли практика, подготвяйки се, да слушате как Ваши колеги изпълняват ролята, и кои световни или пък наши оперни певици са Ваше вдъхновение?
Да, била съм любопитна към някои изпълнения конкретно, но аз не уча по този начин. Защото, за мое съжаление, много често ми се случва, склонна съм да имитирам несъзнателно. Иначе една от най-добрите световни изпълнителки на Мадам Бътерфлай е нашата Райна Кабаиванска. Тя е еталон! Готвила се е с години, за да преодолее тази роля, докато аз самата не мога да се похваля с толкова време за подготовка. Много са световните имена, които ме вълнуват в тази роля. Една от тях е Рената Ското. Това е партия, която изисква огромна подготовка, не само вокална, но и психологическа. Много емоционална роля и много лесно можеш да се поддадеш на чувства, а всъщност това не ти помага. Ще се опитам да преодолея този момент.
И последен въпрос – имате ли някакви Ваши прототипи, които са Ви вдъхновявали за изграждането на образа на Мадам Бътерфлай ?
Имайки предвид, че аз вече съм жена с опит, мога да кажа, че е друго да черпиш от младите. Моята дъщеря е на 15 години, а всъщност героинята ми е точно на тази възраст. В този ред на мисли, изключително ми влияе начинът, по който дъщеря ми се държи. Внимавам да попия тази нейна автентичност. Тя свири на флейта и това също ми помага много. Звукът на нежното, детското…търся да го пренеса и технически върху пеенето на Бътерфлай, защото е твърде специфично. Ще ми се и аз да успея да пресъздам на сцената свежестта, която носи едно петнайсетгодишно момиче. Очаквам с нетърпение да изпълня тази мечтана за мен роля.
Интервю: Диана Димитрова
Снимка: Архив на Държавна опера-Русе; Теодора Чукурска в ролята на Графинята от операта „Сватбата на Фигаро“, В. А. Моцарт
