Почитателите на високото оперно изкуство отново ще се насладят на една изключителна оперна творба – „ТОСКА“ на Джакомо Пучини, която ще бъде представена на Голямата сцена в Доходно здание на 8 юни, неделя, от 19 часа.
В главната роля ще се превъплъти световната оперна прима Цветелина Василева. Многопластовият ѝ глас – слънчев, топъл и великолепно овладян, ще залее публиката в неделната вечер в дълбоко разтърсващата, знакова ария на Флория Тоска „Vissi d’arte“. Тя придава на ролята невероятни нюанси – страстна и властна, ревнива дива, отчаяна и молеща в страданието си жена, но и безмилостна убийца.
Над 30 години Цветелина Василева представя своето изкуство на сцените по света и у нас, а Русенската опера има честта тя да е нейна солистка. Великолепното сопрано носи свой собствен почерк – и като бляскава интерпретация на трудни вокални партии, и като изграждане на многопластови драматични образи, и като представяне на характерни роли – с вкус и несравнимо чувство за стил.
1.Не сте пяла на русенска сцена от началото на 75-ия юбилеен сезон за нашия Оперен театър, когато Ви се насладихме в спектакъла на операта “Турандот”. Какво се случи през тези месеци за Вас и как се чувствате сега?
Прекрасно се чувствам! Наистина за последен път в Русе пях в забележителната постановка на Нина Найденова “Турандот”. Хубави месеци минаха за мен оттогава. Имах участие със Софийска филхармония в “Реквием” – едно знаково произведение на Верди, под диригенството на маестро Мишел Табачник. След това участвах в три концерта свързани с Новогодишните празници в Софийска опера , които са ежегодни и пак в Софийска опера имах отново “Турандот”, който беше съпроводен с голям успех. Спектакълът дирижира маестро Григор Паликаров, а като принц Калаф ми партнира големият испански тенор Хорхе де Леон. Това е една от големите постановки на акад. Пламен Карталов, но за мен този спектакъл беше много личен момент, защото се навършиха 30 години от дебюта ми в “Турандот” като Лиу на ММФ “Варненско лято” с Гена Димитрова. Същата година беше и премиерата в Софийската Национална опера с Гена Димитрова в постановка на акад. Пламен Карталов. Въобще тази година имам много ключови годишнини в кариерата си на оперна певица. Навършват се и 25 години от дебюта ми в “Травиата” като Виолета Валери, в която се превъплътих на сцената в Метрополитън опера в Ню Йорк.
2. Какво означава за Вас тази своеобразна ретроспекция?
Когато се обърне човек назад, вижда, че е минало много време. Годините си отминават, събития най-различни – житейски, социални и какви ли не. Но едната постоянна права това е изкуството. Тези, които сме свързани с него и то е част от живота ни, а не е само работа, виждаме, че един отломък от професионалния ни път е преминал със своите предизвикателства – хубави и не чак толкова. Но като че ли добрите са винаги повече, защото са свързани с удовлетворението на оперния артист. Той винаги посвещава изкуството, което прави на хората, на публиката. В годините разбира се е многообразно, защото човек преминава през различни етапи от живота си. В по-младите си години и в по-зрелите си години ние се учим на много неща. Дори и сега аз продължавам да се уча… Просто преоткривам живота и като че ли осъзнавам най-съществените и хубави неща. Ние, разбира се, преминаваме и през лични загуби и какво ли още не, но сме длъжни да се фокусираме върху положителното и доброто. Светът ни в момента е обхванат от много неспокойно време – близо до нас се водят войни, свързани със загуби на човешки животи, върви социална революция, а появата на Изкуствения интелект е стъписваща. Всичко това ни поставя пред много неизвестни и ние трябва да се съобразим. Не можем да останем в миналото и в старото. Каквото и да ни струва сме длъжни да се адаптираме към новото, но да не е на всяка цена. Струва ми се, че трябва да се правят допустими компромиси, за да съумее човек да балансира. Да се порадва на хубавите моменти в професията. Да се порадва на слънцето, на уханието на липите в Русе сега, ако щете…
3. Спектакълът на операта „Тоска“, поставен от световния оперен артист, русенеца Орлин Анастасов преди повече от две години в Русенска опера, публиката ще има възможност да гледа отново на 8 юни в Доходно здание. Промени ли се нещо в подхода Ви към ролята за това време и ще прибавите ли нещо повече към образа на Тоска този път?
Да, винаги има надграждане, когато има нови спектакли, нови участия. Още повече – сега ще бъдем с друг диригент, с маестро Димитър Косев. Така че, ще има новости. Както в “Турандот”, така и в “Тоска” има участия на деца. Много обичам, когато това се случва. Спомням си как след премиерата на един от спектаклите на “Тоска” в САЩ, едно от децата, които репетираха, нямаше как да участва. Аз много го преживях. Майката щом разбра за моите емоции, ми донесе диск със снимки на детенцето като подарък, и с пожелание за късмет на премиерата. Спомням си и друг случай. Един малък господин, облечен официално като за премиера с папионка, ме чакаше с огромен букет пред гримьорната. Представете си: появява се едно малко момченце и както се полага в такива случаи съвсем сериозно казва – “Поздравявам Ви! Благодаря Ви за това невероятно преживяване!”. Излизащо от същността на това дете беше доста шокиращо, дори смайващо. Иначе „Тоска“ е Пучиниева опера, свързана с предизивикателствата на този композитор. Освен, че е технически трудна, трябва да имаш и контрол над емоциите си – от първо до последно действие. Защото има много наситени, драматични моменти, когато съществува опасност свръхемоционално да се разбалансираш и да излезеш от форма. Има твърде много тежки моменти, като този във второ действие, където сцената на насилие със Скарпия е доста натоварваща. Дори чисто физически има много задъхвания, които са пречка за гласоизвличането… Разбира се и мощният тембрист оркестър на Пучини, плътната му оркестрация, която също може да е препятствие за солистите.
4. След спектакъла на „Тоска“ тази неделя, на 10 юни в зала „Филхармония“ Ви предстои един много интересен камерен концерт – “Романтичният Глинка”, композитор, който от години не е изпълняван на Русенска сцена, доколкото помня. С какво свързате Вие в кариерата си този титан на Руската музикална школа?
По принцип Глинка е един от основоположниците на Руската опера и на Руския романс. Творил е и в Русия, творил е и в чужбина, по-специално в Италия и Германия. Неминуемо това го свързва с композитори като Росини, Доницети, т.е. с вокалния стил Белканто. Но аз го свързвам най- вече с моето изпълнение в операта “Руслан и Людмила” в Сан Франциско и разбира се с една невероятна постановка на Мариински театър. Тогава годините бяха други. Тогава световноизвестният Валерий Гергиев беше почетен диригент в Метрополитън, а Мариински театър пътуваше по целия свят със своите звезди. Глинка е първият руски композитор, който изпълнявах , още повече беше в моята младост и в най-хубавите години на моята кариера, за което съм благодарна и щастлива. Аз пеех ролята на Горислава, а в Людмила се превъплъщаваше Анна Нетребко. Тогава за първи път се срещнахме с нея, дори ни свързваше приятелство години наред. После във времето се изгубихме. Бях на концерта ѝ в София неотдавна. Разкошен концерт! Не се пестеше с нищо. Тя препокрива понятието “Звезда”. Когато пеехме заедно в Сан Франциско и изпълняваше Людмила беше много млада, а сектакълът беше копродукция между Мариински театър и Операта в Сан Франциско. Изключително впечатляваща постановка! Спомням си, че сценографията и костюмите бяха невероятни. Приказно красиво! С отварянето на сцената хората започваха да ръкопляскат, толкова беше въздействащо. Тогава пеех с Елена Заремба, Владимир Атлантов – все големи звезди на оперното изкуство. Та на този концерт ще изпълня арията на Горислава от “Руслан и Людмила”, създадена по поемата на Пушкин. Исках да споделя, че въпреки че свързват Глинка с белкантото, смятам, че доста трудно е построил вокалните партии. Специално в “Руслан и Людмила” ролите са в малко по-висока теситура и леко в преходните тонове на всички гласове. До толкова, че човек няма възможност да си поеме въздух. А все пак, трябва и да играеш… С колегите, които пеехме в “Руслан и Людмила” по-късно сме се засичали и в Хюстън и в Балтимор… имахме доста хубави познанства. А сега ще пея с млади колеги на руснеска сцена, които се утвърдиха като много добри солисти. Изпълнявала съм и Бородин и Чайковски, но Глинка не толкова често, затова много се вълнувам! Очаквам с нетърпение този концерт, защото ще бъде свързан с романтиката, която аз моного обичам.
5. Какво Ви предстои в афиша на Руснеска опера?
Най-скоро на 5-ти септември ще взема участие в Тържествения концерт “40 години аудио-визуален спектакъл “Звук и светлина” в Старопрестолния Търновград, където ще изпълня две арии от оперите „Мария Десислава“ на Парашкев Хаджиев“ и „Цар Калоян“ на Панчо Владигеров. Концертът е с участието на Хор и Оркестър на Държавна опера – Русе и със специалното участие на кавалджията Теодосий Спасов.
Интервю: Диана Димитрова
Снимка: Архив на Държавна опера-Русе; Цветелина Василева в ролята на Флория Тоска в операта „ТОСКА„, Джакомо Пучини
