На 29 юни Държавна опера – Русе ще отбележи Деня на река Дунав със специален симфоничен концерт, който събира в една програма произведения на Корнголд, Лист, Барток и Щраус, както и балетната сюита „Вендета“ от българския композитор Константин Казански. Под диригентството на Укки Сачедина и с участието на солиста Максим Цеков, концертът поставя акцент върху музикалния диалог между култури, традиции и епохи – тема, която по естествен начин се свързва със символиката на Дунав като река на срещите и обмена.
Създадена преди повече от четири десетилетия за легендарната балерина Наталия Макарова и представена за първи път на Бродуей, „Вендета“ продължава да живее на концертната сцена и да привлича нови публики. По повод нейното изпълнение в Русе разговаряме с композитора Константин Казански за необикновения творчески път на произведението, за спомените от родния му Свищов, за връзката му с Дунав и за мястото на личния творчески почерк в съвременния космополитен музикален свят.
Вашата балетна сюита „Вендета“, е създадена преди повече от четири десетилетия. Какво чувствате днес, когато тази музика продължава да звучи на концертната сцена и среща нови поколения слушатели?
Неведоми са творческите пътища. Адаптирайки оркестрацията за предстоящия конкретен случай имах постоянно едно на ум, че въпросната сюита ще прозвучи за пръв път в теоретически по-присъща за нея среда от музиканти и публика. Струва ми се, че сега и едните и другите са по-отворени към космополитните подходи. Останалото е въпрос на качество на изпълнението, на вкуса на слушателите и на алхимичния момент по време на изявата.
Написвате това произведение за Наталия Макарова и то е представено за първи път на Бродуей. Какъв беше творческият процес и кои бяха най-големите предизвикателства при създаването на тази музика тогава?
Предизвикателства имаше от началото до края. Аз работих във възможното най-тясно сътрудничество с хореографът Лорка Масин. Негов е подборът на стиловете, на мотивите, на времетраенето, на темпото, на порядъка… Времето беше безумно кратко, както за композиране в Италия, така и за оркестрация в Париж. После в Ню-Йорк за репетиции… След всеки спектакъл изкарвах една бяла нощ, за да допълвам и преправям партитура и щимове. „Вендета“ беше последният номер в програмата след Минкус и Бах. При неуспех, имаше отрепетирани още три номера (Шопен и т. п.) щото да сменят това, което не е допаднало на публиката. Провидението и бродуейската публика пожелаха щото моята рожба да остане на челното място. Затова пък от анонсираните първоначално 28 спектакъла останаха само 6, тъй като Макарова имаше проблеми с единия си крак и лекарите я бяха съветвали дори да анулира всичко. Та предизвикателства и проблеми колкото щеш. За публиката това се казваше „Вендета“. За всички участници беше „Одисея“.
Концертът в Русе е посветен на Деня на река Дунав. Вие сте роден в Свищов – друг емблематичен дунавски град. Има ли Дунав място във Вашите спомени и в начина, по който възприемате музиката и културната идентичност?
Свищов е не само мой роден град. Аз съм израснал там и съм доживотен местен родолюбец на Свищова от преди 65-70 години. Ех, после нещата, както и по-цял свят, еволюират. Други хора, други идеали… Моята музика много често се разхожда по двата бряга на Дунава и никога не ѝ е идвало да стои само на единия. Това вече ми е по родово наследство.
Вашият творчески път преминава между България и Франция, между различни музикални жанрове и култури. Как според Вас съвременният композитор успява да запази своя личен почерк в толкова разнообразна международна среда?
За мен възможностите за по-значителни творчески изяви се появиха едва след като се установих във Франция. Трябваше ми известно време щото да вляза под кожата на това, което Вие наричате „разнообразна международна среда“ и щото тя да влезе под моята. После, не Вие, а средата решава за какво ставате и за какво не. „Личният почерк“ еволюира по всякакви непредвидени пътища. Те Ви водят да плувате във води, за които нито сте чували, нито сте мечтали. Научавате се да влизате в тях – като в Дунава… И все едно каква е реката, Вие плувате в нея както си знаете, както сте се научили от дете, на Дунава… С безгранична лична свобода. Доколко сте се намерили творчески става по-малко важно от това, че не сте се изгубили.
* Снимката е стоп кадър от филм
