На 4 септември от 19 часа в зала „Филхармония“ русенци и гостите на града ще имат възможност да се насладят на изпълненията на Теодосий Спасов, който е специален гост на концерт-спектакъла „Музика и светлина“.
Наричат Теодосий Спасов кавалджията на света. Той е колкото популярен, толкова и смирен – ненатрапващ присъствието си и изцяло раздаващ се чрез музиката, стремящ се да даде от своята енергия и сила на публиката. Роден е на 4 март 1961 г. в Исперих, но до четиригодишна възраст е живял в близкото село Владимировци. Родителите му работели там, а по-късно се преместили в селото на баща му – Белица, Силистренско. След това живял и на Панагюрските колонии заедно с тях.
Завършил е Средното музикално училище „Филип Кутев“ в Котел и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Теодосий Спасов е първият, който започва да свири джаз на кавал, а неговите изпълнения са необикновен синтез между традиционен фолклор, джаз и класическа музика. Композира филмова и театрална музика, както и творби за симфоничен оркестър и кавал. Той е първият българин, станал част от семейството на артистите на ЮНЕСКО за мир. Едва ли има човек, който да не разпознава спокойния му, напевен глас и трелите на кавала му.
Ето какво разказа той пред Диана Димитрова за предстоящия утре първи концерт от новия творчески сезон на Държавна опера – Русе:
Помните ли кога за първи път стъпихте на сцената на зала „Филхармония“, тогава т.нар. Дом на културата?
Беше през 1983 година, в една от знаменитите „Джаз срещи на Русе“, организирани от Бате Петьо Парчето. Тогава се случваха много интересни програми, а той ни обгрижваше, насърчаваше, радваше ни се. После всяка година бяхме там… Свирил съм с „Оркестър Русе“ като гост, с Йълдъз Ибрахимова… Този фестивал ми даде трамплин и успях да се почувствам на висока сцена. Запознах се с големи музиканти от полската школа, от нашата джаз школа – „Бели, зелени, червени“, Оги Видев с неговата група, а нашата студентска формация беше „Джаз линия“. С нея за първи път се появихме на русенска сцена – набиращи скорост млади хора, смесващи български фолклор и джаз. Това бяха наистина знаменити времена. „Джаз срещите“ продължаваха поне до полунощ, а после на същото място преливаха в джем-сешъни до малките часове.
За мое щастие като ученичка в Музикалната гимназия тогава чудесно помня това време и как се чувствах с Вашата и на колегите Ви музика. А откога не сте свирил с оркестъра на Държавна опера – Русе?
Първите ми изяви с Русенската филхармония бяха през 90-те години на XX век под диригентството на Алипи Найденов. Няколко концерта имах и с Владимир Бошнаков, но от осем години не съм свирил с вашия оркестър. Радвам се, че отново имам тази възможност.
Концерт-спектакълът на 4 септември се случва с Вашето специално участие. Ще бъдат изпълнени и Ваши произведения. Какво означава за Вас това събитие и кой Ви покани да участвате?
Маестро Бошнаков ме покани за участие в концерта „Музика и светлина“, а по-късно ми се обади и директорът Пламен Бейков. Да си призная, слушал съм музиката от „Звук и светлина“ в Търново първо като турист. И до скоро все ме питаха дали аз не свиря там. Не – там свири Стоян Величков, от когото съм се учил. Той свиреше във Фолклорния оркестър на БНР по времето, когато са се правили тези записи. Тогава ние бяхме студенти и ходехме да го слушаме и да се учим от него на майсторлък. Развълнуван съм, че след 40 години тази композиция ще прозвучи на живо.
Чувала съм доста от Вашите произведения. В тях Вие умело вплитате красивия български фолклор. Той ли е голямата Ви любов?
Това съм учил в Котелското музикално училище, после и в Пловдивската музикална академия, където сме се виждали и с Вас като студенти. С това съм израснал от малък. Много консервативно настроени слушатели смятат, че композициите ми са джаз, а всъщност това е моята музика, композирана по мой вкус. Тя включва няколко направления и бих казал – измерения: джаз, фолклор и класика. Самобитна е, с други думи.
Вие сте роден наблизо до Русе – в Исперих. Отново сте на крачка от родното си място…
Винаги имам сантимент, когато се връщам в този край. Къщата на родителите ми е в село Белица, Тутраканско. Отбивам се там, за да запаля свещичка в тяхна памет…
Винаги говорите на публиката спокойно, с много любов и с едно тънко чувство за хумор. Къде са корените на този Ваш позитивизъм?
Може би го нося от моите родители. Баща ми беше голям ентусиаст по отношение на изкуството. Завършил беше школа за самодейни театрални режисьори и създаде в селото театрална трупа. Беше поканил талантливи интелектуалци и те се справяха чудесно. Дори печелеха награди. Трупата беше част от читалище „Христо Ботев“ в село Белица. Братовчед ми беше художник на декорите, а майка ми – актриса. В края на 60-те и през 70-те години поставяха пиеси, които печелеха призове на театрални прегледи в Силистра и Тутракан. Баща ми, който беше секретар на читалището, създаде и детска музикална школа за народни инструменти, където аз започнах да свиря на кавал. Той пееше прекрасно – затова и аз сега понякога пея на сцената, когато почувствам, че имам потребност. А от майка ми, която беше детска учителка, съм научил първите си песнички. Ние винаги носим родителите и предците си в нашите гени и не бива да го забравяме, а да ги почитаме.
Напълно съм съгласна с Вас! А чувствате ли след толкова десетилетия кавала като продължение на тялото си или може би дори като част от него?
Толкова години вече наистина съм се сраснал с инструмента си. Дори, ако не съм с кавал, хората си ме представят с него. Ако не сте чували – кавалът гони дявола (смее се). Свиря с много добри инструменти на двама майстори. Единият е дело на Жечко Маринов от Стралджа, Ямболско, а другият – на Енчо Пашов от Пловдив.
Какво е за Вас кавалът?
Кавалът за мен е свобода, мечтание и моят далекоглед към света!
