От световната си премиера в Болшой театър през 1945 г. до днес „Пепеляшка“ остава сред най-изпълняваните балети в репертоара на големите сцени. В България за първи път е поставен именно в Русе – през 1967 г., с хореография на Маргарита Арнаудова и диригент Александър Владигеров.
В началото на последния най-вълнуващ месец от годината, русенската публика ще може да му се наслади докрай в двата премиерни спектакъла на 6 и 7 декември в Доходно здание.
Идеята “Пепеляшка” да бъде поставена отново на русенска сцена и хореографията на новата постановка, са на Наталия Осипова.
След няколко изключително успешни балетни постановки, които поставихте в Русе през последните три години, предстои премиерата на „Пепеляшка“ на Сергей Прокофиев. Защо решихте да работите конкретно върху това произведение?
Този балет отдавна е част от мен. След три големи постановки в Русе исках да изследвам история, която е едновременно класическа и невероятно модерна. „Пепеляшка“ на Прокофиев притежава драматична дълбочина, ирония и брилянтен музикален материал – перфектната основа за нова интерпретация.
Като се има предвид любовта Ви към иновациите и съвременния подход към танца, какво можем да очакваме от „Пепеляшка“ този път?
Не модернизирам класиката в името на модернизацията. За мен е важен оживен разговор с днешната публика. Нашата „Пепеляшка“ ще представи богата игра на контрасти: приказен блясък и човешка дълбочина, лекота и ирония. Визуалният език – осветление, костюми и сценография – е много модерен и изразителен. И, разбира се, всеки герой няма да бъде типичен образ, а жива личност. Не се опитвам да „модернизирам“ приказката за ефект – честността е ключова. Но публиката ще се наслади на освежен визуален език – осветление, костюми и сценография – използвайки видеодекорация и 3D проекция. И, разбира се, всеки герой няма да бъде типичен пример, а по-скоро такъв, в който личността му се разкрива чрез движение, а не чрез клишета.
Харесвате ли приказки и коя беше любимата Ви като дете?
Да, много. Винаги съм вярвала, че приказките разказват истина, която възрастните не винаги са в състояние да формулират. Като дете особено обичах „Снежната кралица“ заради огромното вътрешно пътешествие на Герда, заради идеята за лоялност, която може да проникне през лед и мрак и да разтопи замръзналото сърце с любовта си.
Според мен всяка приказка носи дълбок смисъл. Същото може да се каже и за „Пепеляшка“. Какъв урок бихте извлекли от това произведение?
Всички ние се стремим да намерим своята сродна душа в този свят, тази, с която сърцата ни стават пълни. За мен двете пантофки в пиесата символизират това търсене. Те са две половини от едно цяло, които намират смисъл само когато се срещнат. Това съдържа едновременно простота и дълбока символика. За мен този символ капсулира поезията на „Пепеляшка“.
В почти всички приказки доброто триумфира над злото. Важи ли това в живота и вярвате ли, че Бог винаги има последната дума?
За съжаление, злото може да бъде по-силно в реалния живот. Но добротата – упорита, тиха, последователна – създава пространство, в което човек може да живее честно и пълноценно. Да, вярвам във висш ред, в смисъл, който надхвърля хаоса, и че последната дума наистина не принадлежи на случайността.
Кои балетни артисти от Русенската опера ще изпълнят главните роли в предстоящата премиера?
Актьорският състав е следният:
Пепеляшка – Нанами (красива японска балерина с филигранна техника) и Паула (испанска танцьорка, която се отличи в балета „Пожар“ и днес демонстрира многостранността на таланта си както в класическата, така и в неокласическата хореография).
Принц – Сора (уникален японски танцьор с безгранична енергия) и Оливър (прекрасен канадски танцьор, вече запомнен от публиката като двойник на Зоро; сега той ще се появи пред публиката като Принца за първи път).
Фея – Самуел (който преди това изпълняваше ролята на Дроселмайер в балета „Лешникотрошачката“ и продължава линията на „вълшебния“ танцьор).
Мащеха – Цвети и Детелина (две отличителни български балерини, които изразяват характера си ярко и изобретателно; без страх да бъдат непривлекателни на сцената, те изпълват образа с гротескни цветове, карайки ни да се смеем и да плачем едновременно).
Злобина и Криволина (доведени сестри) – Ирена (изключителна русенска балерина с необикновено чувство за гротескен хумор и отлично сценично присъствие, която за пореден път ни изненадва с майсторството си на трансформация). И три японски танцьорки – Саяка, Рейна и Тауока – ще Ви изумят този път както с въображаемите си трансформации, така и с изключителната си техника.
Забелязвам, че предпочитате чуждестранни балетни артисти пред български. Каква е причината?
Първо, трупата на Русенската опера стана много интернационална. Преди десет години, когато за първи път започнах да работя с Русенската опера, балетната трупа се състоеше изцяло от български танцьори. Оттогава трупата се промени драстично. За мен националност не съществува – има професионализъм, дисциплина и творческа смелост. Международният състав винаги обогатява процеса: различни школи, различни навици, различни артистични хоризонти. Това създава творческо напрежение, което ни тласка напред. Но и българските танцьори са представени в трупата блестящо и с голямо отличие. Това е третата ми година, в която работя с нашата трупа на Русенската опера и през това време много чуждестранни танцьори дойдоха и си отидоха. Но нашите български танцьори, родом от Русе, остават и продължават да служат вярно на театъра. Наистина се влюбих в тази трупа и дълбоко уважавам индивидуалността на всеки артист. Ето защо мисля, че всеки от тях се наслаждава и е удовлетворен от работата си днес. Процесът на продукция беше много интензивен: за 20 работни дни създадохме голяма триактна продукция, работейки по 6-7 часа на ден в балетната зала. Усетих истинския интерес и единството на целия екип по време на репетициите. И съм безкрайно благодарна на трупата и на всеки един танцьор, че откликнаха на моите идеи и пренесоха моята хореография в такова красиво представление.
В заключение бих искала да Ви помоля да кажете няколко думи за творците в екипа на продукцията, с които работите.
Имам невероятен късмет с екипа си.Това е вече третата балетна продукция, която създавам с оркестъра на Русенската опера и нейния главен диригент, маестро Димитър Косев. След „Лешникотрошачката“ на Чайковски, след „Пожар“, по музика от симфониите на Шостакович и сега – „Пепеляшка“ със сложната, почти ювелирна партитура на Сергей Прокофиев, разбирам едно нещо: когато музиката и танцът се слеят, се ражда специална магия.Това не е просто работа. Това е жив, вибриращ процес, в който звукът вдъхновява движение, а движението разкрива дълбочината на музиката. И именно в този съюз се ражда този изключителен ефект – когато идеите на творците започват да дишат, да оживяват и да се трансформират в истинско чудо на сцената. Костюмограф е Яна Дворецка. Прекрасен, изискан артист, който създава не просто костюми, а образи – живи, поетични и изпълнени със смисъл. В нейната работа костюмът се превръща едновременно в метафора и съществена част от хореографската тъкан на представлението. Той диша с движението, подчертава героите, разкрива настроението и помага на танца да резонира още по-дълбоко. Сега работя за първи път с Петко Танчев – истински магьосник на видео-пространството. Неговите видео проекции, майсторските видео-декорации и видео- мапинг превръщат сцената в жив, дишащ свят. Петко е внимателен към всяко мое искане, обмислено и щателно създава декори, които не само съпътстват танца, но и разкриват неговата дълбочина, добавяйки нови цветове, емоции, светлини и сенки. Благодарение на него представлението оживява с уникална визуална магия. А режисьорът на осветлението Боян е нашият „невидим съавтор“, превръщайки светлината в самостоятелен разказвач на истории. Това е рядко и възнаграждаващо творческо сътрудничество. За съжаление, днес ми липсва сценограф в екипа ни – някой с фино, почти интуитивно чувство за пространство, драма и с усет за скритата поезия на сцената. Някой, който може да чуе тишината между нотите, да види жеста, преди да се роди, и да усети дъха на представлението толкова силно, колкото и ние. Търся такъв майстор. И искрено вярвам, че един ден съдбата ще ни събере – с някой, който може да се присъедини към нашия екип от съмишленици, да сподели мечтите ни и заедно да създадем нов, жизнен, вдъхновяващ театър. Винаги очаквам взаимно разбирателство, единодушие и креативност от техническия екип. И всеки път, когато създаваме представление заедно, сякаш се настройваме на една и съща дължина на вълната – допълваме се, подкрепяме се, предлагаме, експериментираме. Именно това взаимно допълване, това тихо, но мощно сътрудничество в крайна сметка ражда нещо наистина магическо и чудно. Това, което не можеш да създадеш сам, единствено може да се постигне само когато сме заедно.
Танцували ли сте самата Вие в този балет?
Да, в една постановка изпълнявах ролята на мащехата. Баба ми, обаче, е изпълнявала една от сестрите и ролята на Пепеляшка.
Какво място заема музиката на Прокофиев във вашите лични предпочитания?
Прокофиев е един от онези композитори, чиято музика има собствен живот, още преди да я осмислиш с тялото си. Тя е остра, искрена, иронична и едновременно с това уязвима. За един хореограф това винаги е предизвикателство, но и невероятно удоволствие. Музиката му те кара да търсиш по-дълбоко и да мислиш смело. Неговите произведения са поразителни със своята динамика, контрасти и емоционална интензивност, със способността си да предават психологическата сложност на героите и сцените. Балетите на Прокофиев, включително „Пепеляшка“, демонстрират майсторството на композитора да съчетава драма, движение и музикални образи. Неговите партитури изискват не само високотехнически умения от танцьорите, но и способността да стават съпричастни с психологията на героите и да се подчертават контрастите в емоционалния ритъм на всяка сцена.
