Петър Луканов е роден е на 22 октомври 1931 г. в с. Брусарци, учи в Ломската мъжка гимназия, свири на цигулка, акордеон и тромбон, участва в духовата музика на училището и в танцовия състав. След национализацията семейството се премества в София. На Петър Луканов, като син на кулак, е отказано да продължи образованието си и отбива военната си служба в трудови войски, участва и в Ансамбъла на трудови войски. Среща след концерт в Стара Загора с балетмайстора на Русенската опера предопределя завинаги съдбата на младия танцьор. „Асен Манолов е човекът, който ме откри за балета и който ме пристрасти към това изкуство“ – ще напише години по-късно в автобиографията си проф. Петър Луканов. (Луканов, П. „Танцът в моя живот“. 2015).
В периода 1955 – 1963 г. е назначен за артист-балетист в Русенската опера. Първото му излизане на оперната сцена е участие в балетна вечер, състояла се във Военния клуб. Луканов си спомня, че хореографът Асен Манолов е поставил за него, Таня Попова и балетната трупа валса „На синия Дунав“ по музика на Щраус. Първите му участия в балетни спектакли, по хореография на Асен Манолов, са в ансамблите на „Шехерезада“ от Н. Римски-Корсаков (1953), диригент Любен Пинтев, художник Цанко Войнов и „Съперници“ от Петер Лудвиг (1954), диригент Ромео Райчев, художник Цвятко Войнов. С наставленията на опитната педагожка Паци Богатинова, младият балетист бързо усвоява танците в целия репертоар: „Травиата“ от Верди, „Продадена невеста“ от Сметана, „Кето и Коте“ от Долидзе, „Мамзел Нитуш“ от Ерве, „Царицата на чардаша“ от Калман и др.
През 1957 г. Луканов участва в два спектакъла с хореография и режисура на балетмайстора на операта в Тимишоара Мерцедес Павелич – „Тил Ойленшпигел“ – балет от Рихард Щраус и „Омагьосаната гора“ по музика на Херман Клее, диригент Руслан Райчев, художник Цвятко Войнов. На следващата година Асен Манолов поставя своя оригинална постановка и хореография на една от най-трудните творби на световната балетна драматургия – „Жизел“ от Адолф Адам, диригент Борис Хинчев. Следват първите солистични роли – на Шута в „Лебедово езеро“ (1961) и оценката на критиката: „Много жив и обаятелен образ на Шута създава Петър Луканов. В негово изпълнение всичко говори за жизнелюбивото начало на Ренесанса…“. А партньорка на Лешникотрошача (1962) в приказния балет на Чайковски „Лешникотрошачката“ е Лили Драгулева, с която от 1964 г. вече са семейство. Балетният му репертоар се обогатява и с участие в съвременния балет „Нова одисея“ по музика на Виктор Брунс (1963). Първата танцова постановка на професионална сцена на Луканов е оригиналното хрумване на новоназначения диригент на Русенската филхармония Александър Владигеров. Изключително смела стилистика на Владигеров, който тогава сформира джазов състав, е към „Човекът, когото обичам“ от Гершуин да се подготви танц, който да се изпълнява по време на концертите.
И днес проф. Боянка Арнаудова и проф. Лили Драгулева си спомнят незабравимите вечери, когато, в изисканата атмосфера на дома д-р Панайот Хитов (Ото Хитов), Александър Владигеров изпълнявал на пианото на домакина (внук на войводата П. Хитов), недолюбвани от комунистическата власт, любимите си джаз парчета.
През 1963 г. директорът на Операта Георги Чендов и ръководството на града подкрепят младия талантлив балетист, и въпреки „кулашния“ му произход, той е приет да учи Балетна режисура в Държавния институт за театрално изкуство в Москва. На следващата година, отново със съдействието на Георги Чендов, и Лили Драгулева заминава на двегодишна специализация в Москва, а Петър Луканов получава примамливо предложение – да създаде балетна постановка за Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ (ММД) 1965 г. И второкурсникът от Московския театрален институт избира нещо ново, неочаквано, непоставяно в България – три едноактни, различни по стил и характер музикални произведения: „Франческа да Римини“ от Чайковски, „Чудният мандарин“ на Бела Барток и „Кубинска увертюра“ на Джордж Гершуин, любимият композитор на диригента Александър Владигеров. Художник е Наташа Хренникова. В програмата на същото издание на фестивала е и българската премиера на „Катерина Измайлова“ от Дмитрий Шостакович. През 2022 г., когато проф. П. Луканов беше за последен път в Русе, за да постави отново балета „Козият рог“, той сподели, че тогава, през януари 1965 г., когато пътувал за репетициите на трите балета от Москва за Русе донесъл и партитурите за операта „Катерина Измайлова“, разказа и за вълнението за първата му премиера като балетмайстор, по време Мартенски музикални дни и за възторжените аплодисменти на публиката. А сред гостите са композиторите Панчо Владигеров, Тихон Хренников, Дмитрий Шостакович и др.
На следващата година, отново в програмата на ММД , на 12 март 1966 г. е премиерата на други три едноактни балета на същия постановъчен екип – хореограф Петър Луканов, диригент Александър Владигеров, художник Наташа Хренникова: „Целувката на феята“ от Игор Стравински, „Блудният син“ от Сергей Прокофиев, „Един американец в Париж“ от Джордж Гершуин. Сред гостите са Тихон Хренников и Лина Прокофиева, съпруга на композитора Сергей Прокофиев, която споделя, че „постановката на Луканов е оригинална, своеобразна и пълна с нови находки.“ През 1967 г. Луканов е хореограф на танците на операта „Майка“ от Т. Хренников, режисьор Емил Пасенков, диригент Ромео Райчев, художник Албин Морозов.
През 1968 година Петър Луканов завършва с отличие „Балетна режисура” в Държавния институт за театрално изкуство (ГИТИС) – Москва в класа на проф. Леонид Лавровски, главен балетмайстор и ръководител на балета на Болшой театър.
През втората половина на 70-те г. на ХХ в. хореографът Петър Луканов активно присъства в репертоара на русенската балетна трупа. На 23 януари 1975 г. е премиерата на спектакъла „Вечер на съвременния балет“ с три балетна миниатюри: „Чиракът-магьосник“ от Пол Дюка, „Любовна магия“ от Мануел де Файя, „Болеро“ от М. Равел, диригент Иван Филев, художник Венцислав Трифонов, а Петър Луканов дори танцува на мястото на заболял балетист. През юни е следващата балетна премиера на миниатюрите „Самотната“ от Мануел Родриго, „Рождество и разпятие“ от Васил Казанджиев, „Пролетно настроение“ от Красимир Кюркчийски и „Безсмъртие“ от Иван Маринов, който е и диригент на спектакъла, художник Венцислав Трифонов. След седемнадесет години на русенска сцена отново се завръща романтичния балет „Жизел“ (1975) с хореографията на Луканов, диригент е Иван Филев, художник Наташа Хренникова. И на постановката от 1998 г. хореограф-постановчик е Петър Луканов с диригент Евгени Димитров и сценография Иван Попов. И още две премиери на хореографа до края на 1976 г. с диригента Ромео Райчев: „А утрините тук са тихи“ от К. Молчанов, режисьор Стефан Трифонов и „Котаракът в чизми“ от Корнел Трайлеску, режисьор Петър Александров, художник Екатерина Енева, хормайстор Томина Сидова. С русенските си колеги и с дългогодишния си приятел художника Петър Попов, Луканов работи и върху детския балетен спектакъл „Чиполино“ от Карен Хачатурян (1979), и комичния балет „Зле опазеното момиче“ от Луи Херолд (1980). През 1996 г. поставя „Дон Кихот“, Л.Минкус, диригент Стефан Линев, сценография и костюми Иван Попов: „С любов и удоволствие работех с балета на русенската опера“ – пише П. Луканов в автобиографичната си книга. „В тази опера израснах като танцьор и хореограф, макар че поколенията се сменят традициите се запазват… Русенската постановка на „Дон Кихот“ не е опростена като балетна лексика… сложността на хореографията е истинска школа за бъдещите артисти…“. Участва и в програмата на 45-ия юбилеен сезон на МФ „Мартенски музикални дни“ с хореография на „Балетна музика в памет на Стравински“, в памет на Симеон Пиронков (2005), диригент Симеон Пиронков-син, сценография Иван Савов.
Най-същественият дял от творческото наследство на проф. Луканов са постановките, изградени по изцяло българска музика и сюжет. С балета „Хайдушка песен“ от Александър Райчев, либрето Александър Хаджихристов по поемата на Хр. Ботев „Хайдути“, диригент Ромео Райчев, декор Петър Попов, костюми Виолета Радкова, Русенската опера участва в 16-тото издание на Мартенски музикални дни (1976). В рецензия за спектакъла в сп. „Музикални хоризонти“ Виолета Консулова пише: „Запазвайки, от една страна, реалността на историческата пиеса, обхващайки я в класически танцови форми, балетмайсторът я подлага на неуловима естетизация… Асоциативността на хореографския рисунък намеква за същността на фактите, без да я превръща в самоцел…“. Луканов е хореограф и на двете постановки на русенска сцена на балета „Нестинарка“, от Марин Големинов (1978), диригент Камен Големинов, художник Иван Савов. С новата сценична версия на „Нестинарка“ (1998) диригент Цанко Делибозов, сценография Радостин Чомаков, костюми Бояна Чомакова, е отбелязана 90 -годишнината на композитора. Поставя танците и на оперите „Травиата“ (1996), „Риголето (1997) и „Бал с маски“ (1997).
В програмата на 37 МФ Мартенски музикални дни, на 26 март 1997 г., е премиерата на балета „Козият рог“ от Красимир Кюркчийски, диригент Цанко Делибозов, хореография П. Луканов, сценография и костюми Ив. Попов.
Четвърт век след първата премиера на русенска сцена, на 23 октомври 2022 г. хореографът поставя последната си редакция на „Козият рог“, сценография и костюми – Габриела Кърджилова. На същата сцена, на която започва професионалния път на младия балетист, 90-годишният проф. Луканов представи своя последен спектакъл в дългия си творчески живот. Предизвикателство за автора на хореографията е интернационалния състав на русенската балетна трупа, която е играла предимно в класически спектакли, да почувства духа на българската музика и българския танц – италианци, бразилци, ролята на Кара Иван е изпълнена от японски балетен артист, участват балетисти с различна чувственост към музикалната драматургия. През 2025 г., по повод Трети март българския национален празник и по покана на посолството на България в Черна гора, Русенката опера представи „Козият рог“ на националните сцени в градовете Цетине и Подгорица. Балетистите признават, че под музикално-драматичното въздействие на музиката, на трагичния финал, проронват сълзи, забравили за миг, че са на сцената.
Проф. Петър Луканов, доайен на българския балет, си отива от този свят на 10 май 2024 г.
* Автор: д-р Веселина Антонова, архивист на Държавна опера – Русе
