Тази година летният Фестивал “Сцена под звездите” ще има своето емоционално начало с концерт-спектакъла “Танго с Пиацола”. На 21 юни, събота, от 20.30 ч. Русенска опера, заедно със своята вярна публика, ще празнува живота и любовта във вихъра на аржентинското танго. С чувствената мелодика на Астор Пиацола, която всички ние основателно свързваме със страстта, ще ни залее оркестърът на Държавна опера – Русе под диригенството на маестро Димитър Косев. Солисти са специалният гост Вероника Тодорова – акордеон, Андреана Николова – мецосопран, Велизар Проданов – цигулка и Венцислав Спиров – фагот. На сцената във вихъра на тангото ще танцуват и солисти от балетната трупа на Русенска опера. Благодарение на оригиналните аранжименти и чувствената интерпретация на диригента Димитър Косев с Оркестъра на Русенска опера, ритъмът на аржентинското танго събужда страстното усещане за свобода, за силата на любовния копнеж и трепетното очакване на горещите летни вечери.
Специалният гост на празничното музикално събитие Вероника Тодорова е една изключителна българка, музикант и виртуозен изпълнител на акордеон, която се завръща от чужбина и пренася цялата си концертна дейност в родината. Тя близо 20 години гради успешна кариера като диригент и концертиращ музикант в Германия, Австрия, Нидерландия, Финландия и въобще на европейската сцена. През 2006 на Световното първенство по акордеон в Норвегия е обявена за най-добрата акордеонистка в света. Същата година печели и титлата „Майстор на Германия“. Самият инструмент физически е труден за жените, затова и по света повечето изявени акордеонисти са предимно мъже. За Вероника Тодорова музикалната критика у нас казва, че владее инструмента до съвършенство, а освен това може да интерпретира най-разнообразна по стил музика – от барок, класика и танго-нуево през собствени композиции до модерния етно джаз. Това я прави желан партньор на сцената от оркестрови състави и солови изпълнители.
Вероника Тодорова е откровено развълнувана преди участието си на русенска сцена, което ѝ предстои в събота. Ето какво споделя тя:
След гостуването Ви през месец февруари на сцената на Доходно здание в Русе, този път ще свирите Пиацола под открито небе. Какво означава за Вас преживяването да се слеете в едно с Мирозданитето?
Изключително Ви благодаря за този въпрос. Той е специален за мен. Защото изкуството и природата това са хармония и съвършенство в едно цяло. Музикалните събития под открито небе са една сбъдната мечта за мен. Осъществих я в Троянския Балкан. Тя беше родена от това желание да дам възможност както на себе си като изпълнител и музикант, така и на публиката, да усети това сливане между природата и изкуството. Така създадох и Международния фестивал на музиката и изкуствата “Jam on the River” в моето родно село Дебнево – различния фестивал, който посреща всяка година под звездите на Троянския Балкан, край ритмичния ромол на река Видима, множество „звездни“ чуждестранни и родни музиканти. Всичко се случва на една поляна в полите на Стара Планина и това дава едно специално усещане за свобода. Защото изкуството няма граници и под открито небе то се разгръща по един особен начин, който е неповторим… Очаквам с нетърпание да почувствам това и в Русе, на летния Фестивал “Сцена под звездите” на откритата сцена на ларгото пред Русенския оперен театър в първото събитие от програмата му “Танго с Пиацола”.
Какъв беше пътят Ви на творец до днешния ден, в който вече сте изтъкнат артист – акордеонист, с нетърпение очакван от публиката не само у нас, а и зад пределите на България?
Всъщност пътят ми до тук в моето кариерно развитие беше много труден. Започнах да свиря на 6 години в Ловеч. Винаги много съм обичала музиката и никога не съм си представяла, че друг ще е пътят ми… Учила съм джаз при проф. Ренцо Руджери в Италия (негови произведения също са включени в концерта в Русе). След като 20 години живях в Германия и завърших там Музикална академия, се върнах в България. Тук пътят ми продължи неочаквано. В Германия имах по 180 концерта на година и си мислех, че в родината това едва ли ще ми се случи. Много ми се искаше обаче да бъда полезна на това общество. В селото, в което израснах, Дебнево, създадох музикална иновация. Всички ученици в местното училище от първи до четвърти клас започнаха да изучават музикален инструмент. Това случих на основата на опита ми в Германия. Създадох и фестивал на музиката и изкуствата “Jam on the River “в Дебнево, Троянско, както вече Ви споделих.
Какво е отношението Ви към аржентинския композитор Астор Пиацола, толкова много изпълняван и предпочитан в последните години?
Мога смело да Ви призная, че той е един от любимите ми композитори, на който съм посветила много години от личностното си развитие. Акордеонът трябва да звучи като бандонеон, за да пресъздава това, което Пиацола е написал, което съм се стремяла да постигна, разбира се. Изключително съм щастлива, че маестро Косев е избрал точно мен за този концерт и много се вълнувам.
А каква е връзката Ви с акордеона? Вие прекарвате насаме с него по няколко часа на ден, още от детските си години…
Това е въпрос, който никой преди Вас не се е сещал да ми зададе. Преди доста години казвах за акордеона, че той е моят изключително добър приятел. Но сега вече твърдя, че той е част от мен, защото това е инструмент, който може да бъде прегърнат. Всъщност с него аз изразявам моята най-дълбока душевност. Очаквам с нетърпение да се срещна точно с русенската публика под звездите, за да запалим тази искра на страстта и любовта в сърцата си, която ни извисява.
Вие сте човек също така обществено ангажиран, Заместник – кмет на Община Троян по “Образование, култура, социални и младежки дейности”. Как съвместявате призванието си на музикант с обществено полезната работа?
До голяма степен музикалната иновация в родното ми село Дебнево с учениците от началния курс и начинанието ми да създам Международен фестивал сред природата, който се оказа много успешен, предопределиха пътя ми в родината. Стремглавото развитие на Фестивала показа но обществеността, че аз съм се върнала да работя “На ползу роду”. Двете съществени начинания в моята дейност бяха да се занимавам с деца, които да свирят на инструменти и да реализирам мечтата си за музикални събития сред природата. Това работи и до ден днешен. Децата в тези малки населени места са от малцинствата, а заниманието с музикален инструмент ги интегрира и създава една общност. Всичко е искрено и толкова чисто. Кметът на община Троян, госпожа Донка Михайлова ме покани за Заместник – кмет в ресорите, които вече споменах и аз поех предизвикателството. Харесва ми да работя за просперитета на Троян. Не съм от хората, които коментират какво не се случва, а се опитвам да случвам нещата. В един такъв добър екип имам усещането, че наистина мога да бъда полезна. Той работи с мисъл за развитието на тази Община. Това е огромна мотивация да продължавам и да сбъдвам хубави неща тук.
Имало ли е моменти, в които да съжалявате, че сте се върнали в България? Все пак кариерата Ви в Европа е била доста успешна…
Никога! Всеки ден тук в България ми доказва, че съм взела правилното решение. Тези 20 години зад граница са важни и аз съм благодарна за всичко, което съм усвоила и научила, което съм натрупала като опит там… Но отново ще кажа – изборът да се върна в родината си, е най-добрият за мен!
Интервю: Диана Димитрова
Снимка: Архив на Държавна опера-Русе
БИЛЕТИ на каса „ОПЕРА“ и ТУК.
