Tanya Ivanova is guest performing at the Ruse Opera in the role of Cio-Cio-San

Таня Иванова: Бих искала конкурсът „Гласът на Камен“ да има много дълъг живот

Понякога една идея се ражда не просто от мечта, а от обещание. Такъв е Международният конкурс за млади оперни певци – тенори „Гласът на Камен“, създаден в памет на световно признатия български тенор Камен Чанев. След неговата преждевременна кончина през 2020 година конкурсът се превръща в кауза, която съпругата му Таня Иванова посвещава на последното му желание – да даде сцена и шанс на младите тенори и да съхрани ценностите, в които той вярваше: честност към изкуството, смирение пред музиката и безкомпромисен професионализъм.

От 20 до 27 август Русе ще бъде домакин на третото издание на конкурса, който вече привлича млади изпълнители от цял свят, авторитетно международно жури и представители на водещи европейски оперни театри. Освен конкурсните турове, програмата включва спектакъла „Тоска“, уникалния формат „Артистът и градът“ и галаконцерта на лауреатите, който символично ще се състои на 27 август – рождения ден на Камен Чанев.

За паметта, която се превръща в бъдеще, за отговорността да продължиш делото на голям артист и за мисията „Гласът на Камен“ разговаряме с Таня Иванова – международно признат сопран, съпруга на Камен Чанев, учредител на Фондация „Камен Чанев“ и двигател на конкурса, който вече вдъхновява ново поколение оперни певци.

Госпожо Иванова, конкурсът носи името на Камен Чанев, но всъщност носи и неговия дух. Когато виждате млади тенори, които излизат на сцената с мечтите си, случва ли се понякога да разпознавате в тях нещо от Камен – неговата смелост, талант или отношение към музиката?

Благодаря ви за поканата и за възможността да поговорим за Камен Чанев, за Държавна опера – Русе и за третото издание на конкурса „Гласът на Камен“. На въпроса дали разпознавам в младите тенори качества, които ми напомнят за Камен, бих отговорила така:

Камен много обичаше да казва, че „всички тенори една майка ги е раждала“. Той самият беше лауреат на престижния конкурс за тенори „Юси Бьорлинг“ в Швеция. Разказваше, че когато там се събрали толкова много тенори на едно място, осъзнал, че всички имат едни и същи страхове, сходни проблеми и еднакви вълнения. Това много го успокоило и той си казал: „Не съм единствен – всички сме еднакви.“ Затова смятам, че тенорите си приличат. Те са като една своеобразна общност, дори бих казала – една каста. В това се убедих и аз по време на първите две издания на конкурса. Когато на едно място се съберат толкова много тенори, атмосферата е наистина специална – изпълнена с взаимно разбиране, уважение и особена енергия.

 

Тази година конкурсът за първи път идва в Русе – град с изключителни оперни традиции. Какво послание бихте искали младите певци да отнесат със себе си от България и от сцената на Русенската опера?

Да, тази година конкурсът ще се проведе в Русе. Искам специално да благодаря на директора на Русенската опера, Пламен Бейков, който предложи домакинството да бъде именно там. Много се радвам, защото Русе беше един от любимите градове на Камен, а Русенската опера заемаше специално място в сърцето му. Идеята е всяко издание на конкурса да се провежда в различен град, за да достигне до повече публика и да популяризира оперното изкуство в различни краища на България. Много бих искала, когато тези млади тенори пристигнат в България и в Русе, да се почувстват като у дома си – да бъдат посрещнати с топлота, да се чувстват спокойни и комфортно, да си тръгнат с прекрасни спомени и с желание отново да се върнат.

 

Една от най-красивите идеи в програмата на конкурса е турът „Артистът и градът“, в който участниците показват не само гласа си, но и своята личност. Според Вас какво отличава големия артист – прецизната техника или способността да докосне човешките сърца?

По третия Ви въпрос – третият тур, „Артистът и градът“, още с първото издание на конкурса се доказа като една много успешна и работеща идея. Когато подготвяхме първото издание, дълго обсъждахме дали да включим подобен формат. Имаше различни мнения и известни колебания, но впоследствие се уверихме, че решението е било правилно. Причината е, че по този начин градът започва да живее с конкурса и да го припознава като свое събитие. А за самите тенори срещата с публиката е по-скоро истински концерт, отколкото конкурсно изпитание. Това ги освобождава, позволява им да бъдат по-естествени и да покажат своята артистичност. Що се отнася до въпроса дали техниката или контактът с публиката е по-важен, според мен двете са еднакво значими. Днес един артист трябва не само да притежава безупречна вокална техника, но и да умее да общува с публиката, да бъде свободен на сцената и да изгражда емоционална връзка със своите слушатели.

От опита ми с досегашните две издания мога да кажа, че разликата между представянето на тенорите в първите два, строго конкурсни тура, и в третия тур е впечатляваща. Те излизат на сцената много по-уверени, по-спокойни и разкриват своята истинска артистична природа. Именно затова се радвам, че този трети тур е неразделна част от конкурса.

 

Вие не само продължавате своята международна кариера, но и посвещавате много сили на каузата „Гласът на Камен“. Има ли момент, в който усещате, че този конкурс вече не е просто спомен за един голям тенор, а живо бъдеще за следващото поколение оперни звезди?

Много бих искала конкурсът „Гласът на Камен“ да има много дълъг живот. Защото за мен това е задължение, това е мисия и кауза. Това бяха последните думи и последното желание на Камен – да направя конкурс за тенори на негово име. Би било чудесно, ако конкурсът има дълъг живот и името на Камен продължи да живее. Всъщност това е идеята на конкурса.

 

След всички години на сцената и след всичко, което животът Ви поднесе, какво бихте искали младите тенори, които идват в Русе, да запомнят не само за конкурса „Гласът на Камен“, а и за човека Камен Чанев?

Камен беше изключителен човек – скромен, всеотдаен и безкрайно взискателен към собствената си работа. Беше добронамерен, уважителен и искрено обичаше своите колеги. Често казваше, че към всяко произведение, към всяка роля и към всеки композитор трябва да се подхожда със смирение и дълбоко уважение. Именно затова учредихме наградата „Честност към изкуството“ – защото тя олицетворяваше неговата същност. Камен живееше и твореше с тази честност.

 

Казват, че един артист е жив, докато името му продължава да вдъхновява други. Когато на 27 август чуете имената на новите лауреати, какво ще означава това за Вас – като съпруга, като артист и като човек, който пази паметта на Камен Чанев?

Гала концертът е насрочен за 27 август – дата, избрана съвсем неслучайно. Това е рожденият ден на Камен и именно затова тя носи толкова силна символика. Надявам се този концерт да бъде естествената кулминация на конкурса – с обявяването на победителите и празничната среща на сцената. Вярвам, че той ще се превърне в голямо и запомнящо се културно събитие за Русе, което ще остане в сърцата както на участниците, така и на публиката.

Още​ новини

Търсене

Търсене