Асен Манолов е роден на 22 юли 1908 г. в семейството на ген. Стоян Манолов и артистичната му съпруга Теодора. Синът учи балет при първия българин, получил професионална балетна подготовка – Анастас Петров. В периода 1928 – 1930 г. е в състава на Софийската опера, следва специализация в Берлин. На Софийска сцена са първите му дебютни постановки на симфоничната сюита „Шехерезада“ по музика на Н. Римски-Корсаков и половецките танци в операта „Княз Игор“ от Ал. Бородин, солист-хореограф е и в театър „Одеон“ (1932 – 1946). Син на генерал и германски възпитаник със склонност да експериментира свободно, той напуска столицата, където съветските хореографи налагат като единствена изразността на класическия танц. Асен Манолов формира облика и балетния репертоар в извънстоличните театри на Варна, Стара Загора и Русе. Най-продължителен и плодотворен е престоят му в дунавския град, тук са и най-успешните му постановки.
В началото на петдесетте години тогавашният директор Георги Чендов активно привлича талантливи изпълнители, постановчици за професионалното израстване на младия русенски оперен театър. Асен Манолов е не само хореографът, който поставя танците, но и педагогът, който умее да се съобразява с индивидуалните качества на артистите и внимателно подбира балетния репертоар така, че да подпомага и обучава новосформираната балетна трупа.
Преди да пристъпи към по-сериозна творческа задача, той поставя танците в операта „Продадена невеста“ от Сметана (1951) и в оперетата „Волният вятър“ от Дунаевски (1953) с диригент Добрин Петков. Първите балетни постановки на А. Манолов на русенска сцена включват „Шехерезада“ по музика на Николай Римски-Корсаков (1954), балет, който в рамките на един сезон се представя 20 пъти на сцената на Драматичния театър при пълен салон, също и балета „Съперници“ от Хертел (1953), който, поради големия зрителски интерес е игран още два пъти пред софийска публика. „Шехерезада“ е едно от най-обичаните от А. Манолов произведения, в което самият той излиза на русенска сцена в ролята на Принца.
Асен Манолов е постановчик на балета на комичната опера „Отвличане от сарая“ на В. А. Моцарт, хореограф е на танците и в операта „Евгений Онегин“, спектакълът с който е открита новата сграда на Операта на 5 февруари 1956 г. А танците на операта „Мазепа“ са дело на учител и ученик – главният балетмайстор на Софийската опера Атанас Петров и на балетмайстора на Русенската опера Асен Манолов. За танците в оперетата „Мамзел Нитуш“ съвременници коментират, че „А. Манолов е най-изтъкнатият у нас познавач на оперетния балет“. Той поставя танците в „Любовен еликсир“ на Доницети (1957), танци към операта „Театралният директор“ на Моцарт (1957), към „Джоконда“ от Понкиели (1958), чиято премиера е в София.
Негови са и балетните сцени в: „Кармен“ от Бизе (1958), реализиран от постановъчен екип на Букурещката опера с режисьор Йон Рънзеску, диригент Ромео Райчев; в „Царицата на чардаша“ от И. Калман; „В бурята“ на Т. Хренников (1959); в оперетата „Хубавата Елена“ от Офенбах с режисьор Евгени Немиров; с много вкус и въображение поставя движенията в българската опера „Имало едно време“ от П. Хаджиев; много чувственост и фантазия има в танците на Вердиевата „Аида“ (1960); в музикално-драматичното произведение „Фауст“ от Гуно (1961) с режисьор Драган Кърджиев, диригент Ромео Райчев; в „Лакме“ от Делиб (1961); с особена оригиналност блестят танците в оперетата „Фраскита“ от Лехар (1962).
Търсещият творец внася нов елемент в балета „Жизел“ (1958) – към традиционните две действия е въведен пролог по либрето на балетмайстора-постановчик А. Манолов върху музика пак от автора на „Жизел“ Адолф Адам из оперите му „Ако бях цар“ и „Пощальонът от Лонжюмо“. Декорът на румънската художничка Лидия Йованеску създава впечатление, че персонажът е слязъл от сцената на оживял фламандски гоблен. За ролята на Жизел е поканена младата балерина Красимира Колдамова, току що завършила балетното училище на Большой театър. По-късно примабалерината на Софийската опера ще сподели, че А. Манолов е поставил началото на „визитката“ на нейното изкуство.
Премиерата на балета „Лебедово езеро“ е на 19 януари 1961 г. Преди да започнат репетициите хореографът и режисьор прожектира многократно на участниците в спектакъла филмовата версия на руската постановка на балета. Директорът на Операта Г. Чендов пише, че „…А. Манолов успя да покаже порасналите възможности на състава, да оправдае своята, както ни се видя отначало, прекомерна дързост… балетният състав е израснал, налял се е като екзотичен плод“. В програмата на „Лебедово езеро“ Асен Манолов споделя творческите си търсения. В „Бележки на балетмайстора“ пише, „…какво по-трудно от това, да овеществиш музиката на една гениална партитура, без да я лишиш от нейния поетичен чар, без да умъртвиш нейната патетична звучност! А това велико чудо на балета се отдава така рядко дори на избраниците!“
Споделя още, че за да бъдеш добър балетмайстор „са нужни много знания… На мен ми помогнаха заниманията по философия, както и уроците по музика при проф. Никола Абаджиев…Но най-ползотворен беше периодът ми на балетмайстор на Русенската народна опера.“
Асен Манолов дръзва да постави за първи път в България балета „Лешникотрошачката“ от Чайковски (1962) , диригент Христо Станишев, художник на костюмите Паула Бранкувяну. „…Манолов ръка за ръка с талантливата художничка Паула Браковяну създава прекрасни танцово-живописни кадри“ – пише музиковедът Теодоси Теодосиев. През 1962 г. , за този спектакъл, Русенската опера е наградена на Третия национален преглед на оперните театри в София.
За първи път на българска сцена в Русе Асен Манолов поставя и балета „Нова Одисея“ от Виктор Брунс по либрето на Алберт Буркат, диригент Борис Хинчев (18 април 1963), включен в програмата на ММД. Според рецензията на Т. Теодосиев „в Русе човек остава с впечатление, че гледа наистина пълнокръвен спектакъл… танците са решени с фантазия и замах“.
През 1964 г. започват репетициите за балета „Мадарски конник“ от Димитър Сагаев, първо изпълнение за България, диригент – Ромео Райчев, художник на декорите е Петър Попов, а Евгени Немиров е художник на костюмите. Последната творческата изява на талантливия хореограф е балета „Хайдушка песен“ от Александър Райчев. Това е първият героичен балет с българска тематика, диригент е Димитър Манолов.
След пенсионирането си през 1968 г. Асен Манолов се завръща в София. Продължава да следи културния живот, не пропуска спектакли на свои ученици. През 1971 г. името му за последно присъства в афиша на Русенската опера като постановчик на танците в операта „Княз Игор“ от Бородин, в програмата на МФ „Мартенски музикални дни“.
Последните години от живота си прекарва в Дом за възрастни хора в кв. Дървеница. Умира през 1983 г. в София.
В негова памет балетната зала към Русенската опера е наречена на негово име. Там, на входа, е поставен портретът му като пример за човек с достойно изпълнена мисия – да положи основите на професионален балет в Русенската опера.
За Асен Манолов РТВЦ-Русе създава документален филм – „В плен на Терпсихора“, с автори Костадинка Райкова и Петя Пантева, оператор – Стилиян Антонов, тонрежисьор и музикален оформител Елена Джелепова, режисьор Елена Машкова.
„И днес остава загадка – пише Деница Анчева в „Русенският балет и Асен Манолов. Подстъпи, формиране, развитие“, как балети от класическия репертоар, които са толкова трудни за изпълнение и изискват много добре подготвени кадри, могат да бъдат реализирани в началото на 60-те години, при това с много малък и не напълно професионален състав. Асен Манолов успява… Защото има интересни идеи, които компенсират подготовката на изпълнителите… не се стреми да повтори класическия модел, а предлага свои нестандартни решения…, трупата работи ентусиазирано и неуморно, а участията на Русенския балет в национални прегледи на оперните театри се посрещат със заслужени овации“.
* Автор: д-р Веселина Антонова, архивист на Държавна опера – Русе
