На 16 септември, вторник, от 19 часа, в Голямата зала на Доходното здание Държавна опера – Русе ще почете със специален концерт 200-годишнината от рождението на великия австрийски композитор Йохан Щраус.
Ще се потопим в една епоха, изпълнена с блясък и романтика, които по течението на Дунава от десетилетия озаряват и нас.
Виенският възпитаник, маестро Димитър Косев, повежда солисти, хор и оркестър на Русенския оперен театър, за да засвидетелстват почитта си към човека, превърнал валса от обикновен народен танц в истинска магия!
Ето какво разказа той пред Диана Димитрова в навечерието на събитието:
Маестро, на 16 септември тази седмица предстои един вдъхновяващ концерт-спектакъл, посветен на 200-годишнината от рождението на Йохан Щраус. Чия беше идеята за това събитие?
Няма как да не отбележим т.нар. „Крал на валса“. Той е тясно свързан с израстването на виенската музика, на валса като стил и популяризирането му в света. Русе е дълбоко свързан с тази музика и въобще с Виена и Австрия. Аз също лично – като виенски възпитаник. Всеки път, когато ме питат кой е любимият ми композитор, когото дирижирам, аз отговарям: Йохан Щраус и неговите валсове.
Но Щраус композира и в други жанрове…
Естествено! Той има полки, галопи, маршове. Така реших да събера едни от най-популярните му произведения, като бих искал да откроя едно от тях, което мисля, че не е изпълнявано в Русе до този момент. Това е „Фест марш“, композиран през 1893 година за сватбата на цар Фердинанд с принцеса Мария Луиза Българска, като подарък за събитието. Така че чрез това произведение имаме и българска нишка. Разбира се, ще има и други неизпълнявани творби на Щраус. Ще изсвирим и „Шампанско полка“, по време на която лично аз ще разливам шампанско.
Йохан Щраус – син е изключително известен и със своите оперети. Предвидено ли е да изпълните части от тях в програмата на концерта?
Естествено! Този велик австрийски композитор се откроява и със своите оперети. От тях може би най-популярната е „Прилепът“. Но освен нея, той има и още няколко, по-рядко изпълнявани, като „Цигански барон“, например.
Като австрийски възпитаник, Вие дирижирали ли сте Щраус на виенска земя?
Не само съм дирижирал Щраус на австрийска земя, но и съм свирил негови произведения там. Бих казал, че е все едно да изпълняваш народна музика в България. Това е музика, пропита с изключително много традиции, които не само че не бива да се подценяват, но е добре задължително да се спазват. Защото традиционното е това, което носи чара и смисъла на валса.
Вие самият обичате ли да танцувате валс?
Дали мога и дали обичам са две различни неща, но предпочитам да го дирижирам. А дирижирането включва и малко танц, така че дирижирайки, аз ще го танцувам със сигурност.
Имате ли спомен кога за първи път чухте музиката на Йохан Щраус, маестро?
Със сигурност помня първия път, когато чух Щраус да бъде изсвирен на живо – както трябва да звучи – и това беше във Виена. Направи ми огромно впечатление разликата между това как се изпълнява в други страни и как се изпълнява от австрийци.
А каква е разликата?
В лекотата и чувството за ритъм, които носи в ДНК-то си австриецът. Той изпълнява валс по съвсем различен начин. Всъщност първият път, в който слушах Щраус на живо във Виена, беше когато отидох да гледам оперетата „Прилепът“.
Сигурно сте чувал, че някои определят музиката на Щраус като малко по-лековата, не толкова сериозна… Вие бихте ли се съгласил?
„Обожавам“ това твърдение! И се забавлявам с хората, които го изповядват. Много „обичам“ някой да подценява оперетата и валса и същевременно се „радвам“ на невъзможността му да осъзнае и разбере тази музика. Всеки, който е заставал от другата страна – като инструменталист, свирейки валсове и оперета – осъзнава изключителната трудност и детайлност на този жанр. Затова винаги вземам под насмешка, когато някой твърди, че това е лек жанр, лековата музика. Това обижда всички, които се занимават професионално с оперета, обижда Националния музикален театър в София и обижда всеки, който харесва тази музика. Заповядайте на нашия концерт-спектакъл, за да се уверите, че творбите на Йохан Щраус носят толкова радост и жизненост, които могат да бъдат характерни само за дълбоко стойностната музика.
Снимка: Архив на Държавна опера – Русе
