Първо изпълнение в България – 19 октомври 2012 година, Софийската опера и балет

Постановка – Павел Сталинский, Диригент – Григор Паликаров.

Първо изпълнение в Русе – 17 юни 2021 година

Режисьорска версия и постановка – Калина Богоева, Сценография – Иван Токаджиев, Костюми – Яна Дворецка, Худ.ръководител – Весела Василева, Балетмайстор – Марияна Захариева

Действащи лица:
Никия
Солор
Гамзати
Върховен жрец
Раджа
Златен бог
Жрици на храма

Кратко съдържание

Първо действие

Първа картина

Никия е главната жрица на храма. Тя е обект на чувствата на главния жрец, но е изцяло отдадена на любовта си към Солор, воинът-герой на страната. Любовта ѝ е споделена. Щастието на двамата влюбени е светло и безпределно. Солор се заклева пред боговете във вечна вярност към своята любима.

Главният жрец не може да понесе това и, дълбоко наранен и оскърбен, се заклева да накаже жестоко Никия заради нейната смелост да отхвърли неговите чувства.

Втора картина

В двореца на всевластния владетел на страната. Той се готви да представи своята дъщеря Гамзати на Солор, когото е избрал за неин съпруг. Главният жрец му съобщава за любовта между Никия и Солор. В своя гняв, господарят обрича Никия на смърт. Той властно настоява и тържествено постановява свързването на дъщеря си със Солор. Солор е нещастен, защото е безсилен да се противопостави на всевластния владетел.

Трета картина

Пищната сватба на Гамзати и Солор. Тя е безкрайно щастлива. Не подозира трагедията, на която ще стане свидетел както тя, така и всички останали. Единствено нейният баща и главният жрец знаят, че Никия ще умре.

Наредено е на Никия да благослови младоженците и тя го прави, изразявайки същевременно дълбоката си мъка от измяната на Солор.

В кошницата с цветя е скрита отровна змия, която се впива в Никия. Никия е ужасена, моли за помощ. Главният жрец се опитва да наложи своята любов, предлагайки ѝ да я спаси. Никия отказва. Без любовта но Солор, тя не иска да живее. Всички са потресени, а Солор е сломен, защото осъзнава степента на своето предателство към истинската любов.

Второ действие

Солор дълбоко страда. За него животът е спрял. Изморен от мъка и разкаяние, той се стреми към своята любима с цялата си душа, усеща нейното невидимо присъствие. Тя се явява пред замъгленото му съзнание и той тича в порива на своите чувства след този образ, виждайки сенките, слизащи от небесните висини. Никия идва при него. Танцът им е изпълнен с нежност и тъга, с любов. Никия е само безплътна сянка и скоро си отива в небесните селения.

Солор остава сам, съкрушен, изгубил смисъла на своя живот.

Жестокостта на самолюбието и силата на всевластието са обрекли на смърт една чиста любов.

Алойзиус Лудвиг Минкус (1826-1917) е австрийски балетен композитор, виртуозен цигулар и диригент. В Русия първоначално той е поканен като концертмайстор на домашния оркестър на княз Юсупов. По-късно, привлечен от дирекцията на имперските театри в Санкт Петербург, дълги години той остава да живее и работи в Русия.

Известен е преди всичко с творчеството си като композитор на балетна музика. През дългата си кариера работи с известния балетмайстор Мариус Петипа (1818-1910), който е хореограф на много от неговите творби. Продължителното им творческо сътрудничество допринася съществено за развитието и световното утвърждаване на руската балетна школа. Сред най-известните произведения на Минкус са балетите „Ручей“, 1866 (съвместно с композитора Лео Делиб), „Дон Кихот“ (1869), „Камарго“ (1872) и „Баядерка“ (1877). Автор е на 16 балета и на множество преработки на съществуващи балетни творби.

Баядерка (La Bayadère) по музиката на Лудвиг Минкус е поставен с класическата хореография на френския балетмайстор Мариус Петипа по либретото на руския либретист Сергей Худеков. Премиерата е в Каменния театър в Санкт Петербург на 23 януари 1877 година.