Оперета в три действия от Имре Калман

Либрето: Юлиус Брамер и Алфред Грюнвалд

Действащи лица:

Графиня Марица – сопран

Граф Тасило Витембург – тенор

Княз Мориц Драгомир Популеску – бас-баритон

Барон Коломан Жупан – тенор

Лиза, сестра на Граф Тасило – сопран

Барон Карл Щефен Либенберг – тенор

Маня, млада циганка – мецосопран

Княгиня Божена Куденщайн – сопран

Паничек, неин камердинер – баритон

Чеко – тенор

Двама кавалери

Кратко съдържание:

Първо действие

Имението на графиня Марица в Унгария. Тя отдавна не живее постоянно в провинциалния си дом. Назначила е Бела Тьорьок – управител на стопанството, когото никога не е виждала. Бела Тьорьок всъщност е благородник – граф Тасило Ендрьоди-Витембург, изгубил състоянието си заради дълговете на своя баща. Графът е кандидатствал за работата при Марица с името на бившия иконом на продаденото за покриване на дълговете фамилно имение. Той е принуден да работи, за да събере пари за зестра на по-малката си сестра Лиза. Тасило иска да омъжи сестра си за човек с благородно потекло. Лиза, която не знае нищо за сериозните финансови проблеми на семейството, все още живее в девически пансион.

На терасата на господарската къща младата циганка Маня пее меланхолична песен за щастието. Пристига непознат, който се представя за барон Карл Щефан Либенберг и иска да види управителя. Когато двамата мъже се срещат, Тасило моли приятеля си да пази в тайна самоличността му. Карл Щефан му докладва, че е изпълнил молбата му да продаде всичките му имоти и е изплатил дълговете на семейството. Баронът подтиква младия граф да потърси помощ от своята богата леля? Никога! – отсича гордият Тасило. При това в момента той се чувства като у дома си в прекрасното имение, където има и възможността да спечели достатъчно пари за зестрата на сестра си. Тасило, разбира се, тъгува за предишния си живот в столицата, приятелите си. Той моли Карл Щефан да носи поздрави на Виена.

Принц Мориц Драгомир Популеску, приятел на графиня Марица, идва, за да обяви, че графинята пристига, за да отпразнува в имението своя годеж. Името на годеника звучи доста странно, почти оперетно – барон Коломан Жупан! Но ето и самата графиня. Хората от имението поздравяват господарката си с песен, а Марица, трогната от циганските цигулки, им отговаря с огнен чардаш. Младата графиня мечтае за щастие в любовта. Марица благодари на принц Популеску за подготовката на годежа, но със съжаление съобщава, че годеникът е възпрепятстван и няма да дойде. Точно в шест часа двамата ще отпразнуват събитието – тя в своето имение, а той – в неговото.

Тасило се представя и Марица го приема благосклонно. Оказва се, че графинята познава неговата сестра Лиза и я е довела в имението на гости. Тасило е ужасен от мисълта, че може да бъде разкрит, а Марица тълкува смущението му заради вероятна любовна връзка. Марица влиза в къщата с гостите. Но как трябва да се държи Тасило със сестра си? Карл Щефан му предлага да ѝ разкрие цялата истина. Идва и Лиза, която вече е научила, че Марица е наела бившия иконом на тяхното имение. Когато момичето разбира, че икономът е собственият ѝ брат, решава, че Тасило сигурно е влюбен и иска да подложи любимата си на изпитание, без да бъде разпознат. Тасило не може да ѝ причини мъка, като разкрие семейните проблеми, но я моли да запази тайната му. Лиза с охота се включва в играта. Щастливи от срещата, Лиза и Тасило си припомнят хубавите моменти от детството. Когато те отиват в градината, Марица излиза на терасата с един от приятелите си. Тя признава, че не е сгодена и няма никакъв барон Жупан. Нарочно е публикувала във вестниците обява за мнимия си годеж с името на прочутия герой от оперетата „Цигански барон”, за да парира набезите на досадните обожатели, които, сигурна е, че преследват само нейните пари.

В този момент, за всеобща изненада прислугата обявява идването на барон Коломан Жупан от Варашдин. Истинският Коломан Жупан е разбрал за своя годеж от вестниците и се е втурнал към красивата си годеница, в която тутакси се влюбва. Той настойчиво кани Марица в имението си Варашдин, а тя с огромно усилие успява да обуздае буйния темперамент на младия барон. В къщата започва тържеството по повод годежа. Тасило остава сам на терасата. Обзет от тъга, той си припомня времената, в които е бил „прекрасен рицар на чардаша”. Истината е, че Тасило също се е влюбил от пръв поглед в красивата си господарка. Той не забелязва докато пее, че Марица тихо е излязла на терасата, последвана от цялата компания. Графинята моли иконома си да изпее песента отново – за всички нейни гости. Но гордият граф отказва – той не е палячо, който да забавлява господарите. Ядосана, Марица веднага го уволнява. За да спаси ситуацията, Жупан предлага всички да отидат до близкия град и да се позабавляват в заведението „Табарин”. Гостите възторжено се съгласяват.

Докато всички се приготвят, циганката Маня предсказва на Марица, че в рамките на следващите четири седмици ще се влюби в красив мъж с благороден произход. Объркана и трогната от предсказанието, Марица решава да остане в дома си. Гостите ѝ тръгват без нея. Тасило идва, за да си вземе сбогом, но Марица, която вече е в добро настроение, отменя уволнението и му предлага да бъдат приятели.

Сега вече Тасило е готов да изпее своята песен отново – само за Марица.

Второ действие

Четири седмици по-късно графиня Марица и нейният иконом се разбират прекрасно. В имението отново идва Коломан Жупан и вече е очевидно, че Лиза харесва елегантния и жизнерадостен млад барон. Той също я обича, но годежът с Марица е препятствие, което, обаче, не ще попречи на любовта.

Тасило иска да говори с Марица за управлението на имението. Тя намира темата за отегчителна. Графинята се чуди защо човек като управителя на имението ѝ има толкова нежни и добре поддържани ръце – на истински аристократ. Тя не иска да знае нищо за финансови и икономически проблеми, а иска да се забавлява заедно с него като с човек от нейния ранг. Икономът би бил щастлив да прекарва времето си с Марица. Той се осмелява да отбележи, че тя сама пречи на щастието си, защото не се доверява на нито един мъж. Марица е съгласна, но… Ако си представим, че тя е лудо влюбена и… Да си представим – само да си представим, че именно той е обектът на нейната любов… Какво би казал Тасило? „Небеса, какво се случи днес, та съм тъй благословен!” – би ликувал той. Марица и Тасило започват да танцуват. След малко икономът се връща към реалността и отива да работи.

Влиза Жупан, а годеницата му е хладно-сдържана. Тя не би искала да се омъжи за него. Жупан допълва, че бракът им е невъзможен, защото адвокати са му представили завещанието на неговия дядо, според което той е длъжен да се ожени за бедна девойка. Ако не стори това, няма да получи наследство. Марица е много облекчена, но напуска стаята гневно, когато Жупан ѝ казва, че би могла да му даде всичките си пари. Идва Лиза и Жупан с въодушевление съобщава, че между него и Марица всичко е свършено. От реакцията на момичето той разбира, че тя е влюбена в него. И въпреки, че все още говорят с недомлъвки, двамата вече знаят, че са създадени един за друг.

Пристига принц Популеску заедно с цялата музикална трупа на „Табарин”. Ако Марица не е отишла при тях, те ще дойдат при нея, за да празнуват отново. Веселие и радост цари в залата, а мрачният Тасило остава отвън. Той решава да напише писмо на приятеля си Карл Щефан. Марица идва при него, защото се чувства по-добре с него, отколкото с всички гости вътре. Тасило разказва за миналото си и едва не ѝ признава истината. Но Марица, която чувства, че той все повече я привлича, иска да чуе какво би ѝ казал, ако тя е само едно бедно момиче. Той я притегля към себе си и пее „Кажи да, моя любов, кажи да”. Марица блажено се отпуска в прегръдките му. Прекъсва ги принц Популеску и Тасило веднага изчезва. Принцът ревнува и казва на Марица, че е видял Тасило да целува графиня Лиза. И освен това подозира, че този „иконом” крие истинското си лице. Върхът на всичко е, когато Марица случайно открива писмото на Тасило до Карл Щефан и прочита редовете, в които Тасило пише, че не иска да почива, докато не достигне целта си – зестрата и по-добро бъдеще. Сега Марица е убедена, че Тасило също иска само парите ѝ.

Гостите пристигат, танцувайки. Измамена и огорчена, Марица през сълзи демонстрира веселие като пее и танцува чардаш. Когато идва Тасило, тя се отнася с него изключително пренебрежително, като с лакей. Сега тя знае кой всъщност е той и гневно хвърля в краката му голяма сума пари. Марица му дава парите при едно условие: Тасило никога повече не трябва да говори за любов в нейно присъствие! Отчаян, Тасило приема парите. Наранен точно колкото Марица, той също пее чардаш преди да си отиде. После хвърля всичките пари на циганите, които са му акомпанирали. Марица си припомня предсказанието на циганката и в този момент Тасило отива при Лиза: „Сестричке, ти ще бъдеш щастлива вместо мен” – казва той и двамата си тръгват, хванати за ръце. Гостите са поразени. Едва сега става ясно, че Лиза е сестра на Тасило! Марица мигом разбира колко е щастлива всъщност – сега тя вече знае, че Тасило ѝ е верен.

Трето действие

На следващата сутрин цялата компания все още празнува. Марица изведнъж осъзнава, че вече няма иконом и сама трябва да се грижи за всичко в имението. Младата жена никак не обича да работи, затова решава, че ще отложи делата и тази вечер всички ще отидат в града да празнуват и да танцуват чардаш. „Тъмнокосо момиче от пустошта” – пеят Марица, Популеску и Жупан, за да се настроят за вечерта. Двамата мъже отиват в стаите си, а Тасило влиза, за да се сбогува с Марица завинаги. Тя се опитва да стопи леда помежду им, но и двамата са твърде горди, за да говорят открито. Тасило горчиво се оплаква от това колко е трудно да имаш работа с жени, въпреки че в крайна сметка човек не може да живее без тях. Лиза казва на Жупан, че е съвсем бедна. Реакцията му е неочаквана – какво щастие! Сега двамата могат да се оженят и да спазят условието на завещанието на дядо му. Пристига Карл Щефан, който казва на Тасило, че богатата му леля е закупила обратно всички имоти на фамилията. Графът отново е състоятелен и вече е достоен за Марица. Карл Щефан се опитва да го убеди да говори открито с нея, но Тасило възкликва: „Как мога просто да й кажа, че я обичам!”. Марица обаче е чула последните му думи – вече нищо не може да попречи на щастието им.

История

Мястото на действието в „Графиня Марица“ е Унгария, родината на композитора. Публиката попада в имението на графинята през 1924 година, в центъра на едни от най-шеметните и романтични години след Първата световна война. Изключителен и завладяващ още с първите акорди музикален пейзаж от красиви мелодии, съживени с екзотичните цигански ритми и с неудържимата страст на унгарския чардаш, изпълва разказа на историята на богатата и красива графиня Марица.

Графиня Марица бленува за истинска и духовно чиста любов, незасенчена от тежестта на материалното, която носи огромното ѝ богатство. Затова и изобретателната графиня обявява фиктивен годеж, който да я спаси от кандидати, прицелили се в богатата ѝ зестра. Меланхоличните унгарско-цигански мелодии, затрогващо рисуват носталгията и тъгата по бленуваната любов на красивата Марица. След поредица от непредвидими събития и нескончаеми обрати, предизвикани от необичайната идея на графиня Марица, сюжетът на творбата извежда всички в блясъка на триумфално искрящата радост.

Незабравимата музикална наслада на щастливия край на тази вълнуваща приказка за силата на любовта остава в сърцата на публиката.