„Джани Скики“ (Gianni Schicchi) е комична опера в едно действие на Джакомо Пучини, единствена от този жанр в творчеството на композитора. Сюжетът на творбата се основава на редове от XXX песен от „Ад“ на „Божествена комедия“ на Данте. Автор на либретото е Джовакино Форцано. Операта е последна част на оперния цикъл „Триптих“. Премиерата на целия цикъл е на 14 декември 1918 г., на сцената на нюйоркската Метрополитън опера. В сравнение с другите му части – оперите „Мантията“ и „Сестра Анджелика“, „Джани Скики“ има най-голям успех и се поставя най-често.

Място и време на действието: Флоренция, 1299 г.

Буозо Донати е на смъртно легло. Заобиколен е от скърбящите роднини, които всъщност се надяват да разберат съдържанието на неговото завещание. Между тях са братовчедите му Дзита и Симоне, зет му Бето и племенникът на Дзита, Ринучо. Бето споделя, че е чул слух, според който Буозо ще остави цялото си наследство на манастира. Това силно обезпокоява останалите и те започват усилено да търсят завещанието. Документът е открит от Ринучо, който е убеден, че чичо му ще му остави достатъчно пари. Той моли Дзита да му позволи да се ожени за Лаурета, дъщерята на Джани Скики, който е в града. Дзита му казва, че ако станат богати, може да се ожени за която пожелае. Всички с нетърпение искат завещанието да бъде прочетено. Щастливият Ринучо изпраща малкия Герардино да доведе Скики и Лаурета.

С прочитането на завещанието става ясно, че опасенията на роднините са били верни – Буозо наистина е оставил всичко на манастира. Следва изблик на неодобрение. Обръщат се към Симоне като към най-възрастния и бивш кмет на Фучекио, но той не може да им помогне. Ринучо казва, че само Скики може да им помогне, но другите не одобряват идеята. Дзита и останалите се присмиват на скромния произход на Скики, и обявяват брака с дъщерята на селянина за невъзможен. Ринучо защитава Скики (Avete torto, „Грешите“). Лаурета и баща ѝ пристигат. Скики бързо разбира цялата ситуация. Ринучо го моли за помощ, но Дзита грубо казва Скики да се маха заедно с дъщеря си. Скики гневно отговаря, че не иска да има нищо общо с подобни хора, но Лаурета му се примолва (O mio babbino caro, „О, скъпи мой тате“) и той се съгласява да погледне завещанието. След като първоначално казва, че нищо не може да бъде сторено, променя решението си и отпраща дъщеря си, за да не бъде свидетелка на предстоящото.

Скики иска потвърждение, че никой, освен присъстващите, не знае за смъртта на Буозо. След това заповядва тялото да бъде преместено в друга стая. Почукването на вратата оповестява пристигането на доктор Спинелокио. Скики се скрива зад завесата, и имитирайки гласа на Буозо, казва, че се чувства по-добре. Спинелокио възхвалява лекарските си умения и си тръгва. Скики, доволен от станалото, разкрива плана си (Si corre dal notario, „Изтичва се при нотариуса“) – той ще се дегизира като Буозо и ще продиктува ново завещание. Всички са щастливи и започват да изказват своите желания относно различните вещи и имоти на Буозо, от които най-ценни се оказват мулето, къщата и мелниците в Синя. Чува се погребална камбана и всички започват да се опасяват, че новините за смъртта на Буозо са се разчули. Оказва се фалшива тревога. Роднините се съгласяват да оставят разпределението на вещите на Скики, като всеки един от тях се опитва да го подкупи. Жените му помагат да се преоблече като Буозо (Spogliati, bambolino, „Съблечи се, сладък мой“). Преди да легне в леглото, Скики предупреждава, какво е наказанието за фалшификаторите на завещания и за техните съучастници – отрязване на ръката.

Нотариусът пристига и Скики започва да диктува, но завещава мулето, къщата и мелниците да бъдат оставени на „моя добър приятел Джани Скики“. Роднините са смаяни, но не могат да направят нищо в присъствие на нотариуса. Скики прави жест с ръка, за да им напомни за наказанието. Техният изблик на гняв след като нотариусът си тръгва е противопоставен на любовния дует между Лаурета и Ринучо. Сега те могат да се оженят, тъй като Скики може да осигури зестрата. Той прогонва роднините от къщата, която сега е негова. Трогнат от вида на двамата влюбени Скики се обръща към публиката, искайки тя да се съгласи, че по-хубава полза от богатството на Буозо не може да има.