ДОН ЖУАН или Наказаният безпътник

Комична опера в две действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либрето – Лоренцо да Понте

Първо изпълнение: на 29 октомври 1787 година в Прага.

Първо изпълнение в България: 12 април 1930 година, София, диригент – Херман Щанге, режисьор – Николай Веков.

Първо изпълнение в Русе: 11 юни 1963 година. Диригент – Ромео Райчев, режисьор – Михаил Хаджимишев, художник – Ани Хаджимишева, хормайстор – Николай Николаев.

Действащи лица:

Дон Жуан, крайно развратен млад аристократ – баритон

Лепорелло, негов слуга – бас

Командор, знатен военачалник – бас

Донна Анна, негова дъщеря – сопран

Дон Отавио, неин годеник – тенор

Донна Елвира, дама от Бургос – сопран

Церлина, селянка – сопран

Мазетто, годеник на Церлина – баритон

Селяни, прислуга.

Действието се развива в Испания през XVII век.

Синопсис:

Първо действие

Нощ в Севиля.

Лепорело, слугата на Дон Жуан, отново е застанал на стража пред дома на Командора, където тайно се е вмъкнал неговият господар. Лепорело с горчиво недоволство описва своя пълен с премеждия труден живот. От къщата се чува шум. При Донна Анна е влязъл непознат маскиран мъж, който се опитва да я прелъсти. Тя оказва отчаяна съпротива. На помощ на дъщеря си се притичва Командорът, който влиза в дуел с непознатия. След кратък двубой Командорът пада смъртно прободен от Дон Жуан. Лепорело и господарят му побягват от местопрестъплението. На виковете на Донна Анна се отзовава и нейният годеник Дон Отавио, но вече е късно – баща ѝ е мъртъв. Двамата се заклеват да отмъстят на убиеца.

Утро, улица в Севиля.

Дон Жуан бързо е забравил за премеждията си с Командора и отново е готов да се впусне в приключения. Лепорело го моли да промени начина си на живот. Към тях се приближава Донна Елвира. Неудържимият прелъстител веднага започва да ухажва непознатата дама. Когато обаче разкрива, че тя е негова изоставена любовница, побързва да се отърве и незабелязано се измъква. Лепорело разказва на измамената жена за безбройните авантюри на своя господар и я съветва да не скърби за него. Възмутена от коварството на бившия си любовник, Донна Елвира се заканва да отмъсти.

Край Севиля.

По пътя се задава весела селска сватба. Щастливите младоженци са Церлина и Мазетто. Дон Жуан е привлечен от красотата на булката и решава да се позабавлява като я съблазни. Той кани всички сватбари на пиршество в двореца си и нарежда на Лепорело да ги води. Всички тръгват, а Дон Жуан задържа Церлина. Мазетто се притеснява да остави младата си жена, но увещанията на знатния благородник и настояванията на Церлина го склоняват да тръгне с другите. За Дон Жуан не е трудно да плени наивната Церлина, но в мига преди да постигне своя успех, се появява Донна Елвира. Тя се опитва да спаси невинната девойка от вероломния прелъстител. Появяват се Донна Анна и Дон Отавио. Те молят стария си приятел да им помогне в търсенето на убиеца на Командора. Но в разговора си с Дон Жуан Донна Анна с ужас познава гласа на отдавна търсения убиец на баща си.

Дон Жуан не се е отказал да прелъсти Церлина и нарежда на Лепорело да почерпи щедро гостите, без да пести виното и деликатесите. В това време Церлина успокоява ревнивия Мазетто. Задава се Дон Жуан и Церлина иска да избегне срещата, но Мазетто я убеждава да остане, а той се скрива. Дон Жуан започва настоятелно да ухажва младата жена, но изведнъж се появява разяреният Мазетто. С присъщото си красноречие благородникът успява да го успокои и кани двамата в замъка си. Появяват се три маскирани фигури. Това са Донна Елвира, Донна Анна и Дон Отавио, които са дошли с намерението да отмъстят на убиеца. Без да ги познае, Дон Жуан нарежда на Лепорело да ги покани в замъка.

Зала в дома на Дон Жуан.

Всички се веселят, тук са и трите маскирани фигури. Мазетто е обзет от тежки мисли и непрекъснато следи веселата си женичка. В разгара на танците Дон Жуан се възползва от суматохата и увлича Церлина извън залата. Скоро се чуват виковете ѝ за помощ и Мазетто смело се хвърля да я спасява. Дон Жуан излиза от неудобното положение като обвинява своя слуга във вероломното нападение над Церлина. Донна Анна, Дон Отавио и Донна Елвира свалят маските и изобличават Дон Жуан. Двамата с Лепорело успяват да избягат.

Второ действие

Под балкона на Донна Елвира.

Лепорело е решил да напусне своя господар след последния скандал. Кесията с пари, които му подхвърля Дон Жуан, го отказва от намерението му. Сега Дон Жуан е тук не заради бившата си любовница, а заради красивата ѝ камериерка. Но на балкона излиза Донна Елвира. Хитрият авантюрист веднага измисля план за действие – поканва Елвира да слезе, за да ѝ поиска прошка, а в това време сменя дрехите си с тези на Лепорело. Верният слуга умело играе ролята на своя господар и отвежда Донна Елвира на разходка, уверявайки я в своята любов. Останал сам, Дон Жуан запява серенада на камериерката. Неочаквано се приближават група селяни, начело с Мазетто. Те търсят Дон Жуан, за да отмъстят за оскърблението, нанесено над Церлина. Те не познават авантюриста, облечен в дрехите на слугата. Когато всички се спускат да търсят мнимия Дон Жуан, истинският задържа Мазетто, набива го и избягва. Притичва Церлина, за да утеши оскърбения си мъж.

Мрачна градина.

Лепорело вече е притеснен от присъствието на Донна Елвира и се чуди как да се отърве от нея. Неочаквано се появяват Донна Анна и Дон Отавио, а след малко – Церлина и Мазетто. Всички мислят Лепорело за Дон Жуан и искат веднага да го накажат. Донна Елвира напразно ги моли за милост. Оскърбените са неумолими. Притеснен от обстоятелствата, Лепорело сваля плаща си и се разкрива. Слугата моли за милост, а после използва колебанието на другите и побягва.

В полунощ на гробищата на Севиля.

След безбройните си приключения тук се срещат господарят и слугата. Дон Жуан весело разказва на загрижения Лепорело поредната си пикантна история. Изведнъж се чува страшен глас, който предупреждава Дон Жуан да не осквернява спокойствието на мъртвите. Двамата се оглеждат и се оказва, че се намират до каменната статуя на Командора. Дон Жуан се подиграва с уплахата на Лепорело и дори поканва статуята на вечеря в дома си. За ужас на Лепорело статуята приема поканата.

Зала в замъка на Дон Жуан.

Дон Жуан е седнал на наредената за вечеря маса в дома си. Оркестър свири приятна музика, а той безгрижно яде и пие в компанията на млади и хубави жени. Идва Донна Елвира, която го моли да промени живота си, но очарователният любовник и авантюрист не иска и да чуе и дори я кани на вечеря. Възмутената Донна Елвира си отива. Чува се тропот по вратата и за ужас на Лепорело в стаята влиза каменната статуя на Командора. Дон Жуан също е смутен, но бързо се овладява и заповядва на Лепорело да донесе още един прибор за госта. Статуята отказва храна и поканва Дон Жуан да се покае за греховете си. Дон Жуан категорично отказва. Тогава статуята му подава ръка и Дон Жуан без страх също подава своята. Ръкостискането е пагубно – постепенно Дон Жуан губи силите си, отведен в отвъдното от статуята на Командора. В залата притичват Донна Елвира, Донна Анна, Дон Отавио, Церлина и Мазетто, които са дошли да търсят разплата. Лепорело им разказва странните събития, случили се в този дом.

Допълнителна информация

Никак не са малко тези, които са напълно убедени, че „Дон Жуан“ е най-великата опера не само на Моцарт, но и на всички времена. В подкрепа на тази теза още преди време се изказаха поне трима изявени творци, които със сигурност имат правото да се чуе тяхното мнение по този въпрос – Джоакино Росини, Шарл Гуно и Рихард Вагнер. А какво мислят за „Дон Жуан“ съвременниците, другите двама виенски класици? Хайдн казва на Моцарт: „Дори да не си написал нищо друго освен „Дон Жуан“, пак би бил велик композитор!“ С усмивка можем да отбележим, че Бетовен, вярно, предпочиташе „Вълшебната флейта“, но това беше така, само защото смяташе сюжета на „Дон Жуан“ за неморален.

Прекрасният прием в Прага на „Сватбата на Фигаро“ има положителен ефект върху Моцарт, който се заема с нова композиция за следващия сезон. Изборът на сюжета е даден на него, а на Лоренцо да Понте е възложена отговорността да състави либретото.

Намеренията и на автора на либретото, и на композитора със сигурност бяха, поне на пръв поглед, абсолютно морални. Това подсказва и фактът, че сегашното заглавие на операта не беше основно, а само подзаглавие. Първоначално операта е била озаглавена „Il dissoluto punito, ossia Il Don Giovanni“ („Наказаният безпътник, или Дон Жуан“). Видно е, че с течение на времето, образът на испанския прелъстител надделява със своето очарование и моралитетния елемент в заглавието днес не се помни почти от никого. Интересно е и това, че както Моцарт, така и Да Понте първоначално класифицират своето произведение като „dramma giocoso“ (букв. – „весела пиеса“, т.е. комична опера).

Два известни анекдота, свързани с подготовката на операта, ярко илюстрират факта, че работата по нея е протекла в оживено и весело настроение, а не с претенциозна философска нагласа.

Първият от тези анекдоти е разказан в увлекателните и много откровени мемоари на либретиста Да Понте. Припомняйки си няколкото седмици, които са му отнели да създаде либретото за „Дон Жуан“ и, между другото, още две едновременно, той пише:

„Щом се прибрах вкъщи, веднага се захванах за работа… Бутилка токайско вдясно, мастилница точно пред мен, табакера със севилски тютюн отляво. Една млада красавица на шестнадесет (която бих искал да обичам като дъщеря, но …) ми донесе бисквитки, после чаша кафе, след това просто донесе сиянието на лицето си … създадено само за да събуди поетичен плам и да вдъхнови остроумни идеи … Отначало ѝ позволявах да ме посещава много често, но след това трябваше да съкратя тези посещения, за да не губя много време в ласки, на които тя беше изкусна майсторка …“

Друг анекдот се отнася до лудориите на самия композитор по време на една от репетициите на операта. Моцарт не бил доволен от начина, по който изпълнителката на партията на Церлина реагира на предложението, което Дон Жуан ѝ прави, за да я съблазни. Той се приближил до певицата и сам ѝ казал нещо, докато я потупвал… В отговор получил ритник от нея. На това той със задоволство отвърнал, че подобна реакция е много по-естествена и така вече харесва нейната игра.

След огромния успех на „Сватбата на Фигаро“ в Прага, Моцарт получава поръчка от Пражкия театър за нова опера. Изборът на композитора падна върху сюжета на Дон Жуан. Започва да композира музика през май 1787 година, а премиерата му е в Прага на 29 октомври същата година. За виенската постановка (7 май 1788 година) в музиката на операта са направени някои промени от автора. Либретото, написано от Лоренцо да Понте (1749-1838) на италиански, е издържано по комедиен начин. Музиката на Моцарт обаче извежда операта отвъд комедията. Композиторът създава забележително дълбоко произведение, изпълнено с големи страсти и остри сблъсъци на характери.

Дон Жуан на Моцарт е сложен, многостранен образ. Осъждайки своя герой на смърт, композиторът същевременно поетизира и облагородява облика му: Дон Жуан на Моцарт е смел, обаятелен, изпълнен с безгранична жизненост. Останалите персонажи в операта – неразделният спътник на Дон Жуан Лепорело, който едновременно се възхищава на господаря си и го порицава, гордата Дона Ана, страстната Дона Елвира, кокетната Церлина, Отавио, Мазето – заемат подчинено положение. Техните действия, мисли и чувства са свързани с действията на Дон Жуан.