Балет в две действия от Лудвиг Минкус

Либрето – Мариус Петипа 

Хореография – Мариус Петипа и Александър Горски

Първо изпълнение – 1869, Болшой театър, Москва

Първо изпълнение в Русе –  9 май 1996 година, Диригент – Стефан Линев, Хореографска редакция и режисура –  Петър Луканов по класическата трактовка на Мариус  Петипа и Александър Горски, Сценография и костюми – Иван Попов

Действащи лица 

Дон Кихот – рицар от Ла Манча

Санчо Панса – негов оръжиеносец

Китри – дъщеря на собственик на кръчма

Базил – бръснар 

Еспада 

Мерцедес 

Гамаш – богат благородник

Улична танцьорка

Повелителка

Амур 

Циганин

Карменсита

Лоренцо – кръчмар, баща на Китри

Кратко съдържание

Пролог

След като е изчел куп рицарски романи, мечтателният Дон Кихот бленува за пътешествия и за прекрасната Дулцинея. За да прослави името си с подвизи и да спечели Дамата на сърцето си, идалгото се отправя на път.

Първо действие

Първа картина 

Барселона. На площада пред страноприемницата на Лоренцо има веселие. Сред младите хора е дъщерята на кръчмаря – закачливата Китри. Тук е и влюбеният в нея бръснар Базил. Лоренцо не харесва бедния жених. Мечтае да омъжи дъщеря си за богатия Гамаш. Но момичето не понася мисълта за тази женитба и двамата с Базил решават да избягат. Тълпата приветства възторжено своите любимци тореадорите. Сред тях е красавецът-смелчак Еспада със своята любима Мерцедес – улична танцьорка. В разгара на танците се появяват Дон Кихот и неговият оръженосец Санчо Панса.  Лоренцо кани гостите в механата. Дон Кихот е поразен от красотата на Китри, в която вижда прекрасната Дулсинея от бляновете си. Той кани Китри да танцуват менует. През това време хитрият Санчо грабва една голяма риба „за из път” и се опитва да я скрие. Лоренцо го хваща. Китри и Базил се възползват от суматохата и избягват. Разяреният Лоренцо и Гамаш се втурват по следите на бегълците. Дон Кихот и Санчо Панса решават да помогнат на влюбените.

Втора картина 

Цигански табор. Китри и Базил се крият тук от преследвачите Лоренцо и Гамаш. Скоро там се появяват Дон Кихот и Санчо Панса. Циганите се опитват със своите пламенни танци да увлекат Дон Кихот като му обещават свободен живот и вечно веселие. Но неговото внимание е привлечено от вятърните мелници, с които благородният идалго безстрашно влиза в бой. Дуелът с „врага” го довежда до пълно изтощение. Санчо му се притичва на помощ. 

Трета картина 

Сънят на Дон Кихот. Явяват му се приказни видения, той е във вълшебното  царство на дриадите, сред които вижда Китри в образа на прекрасната Дулсинея. Но настъпва утрото и виденията на рицаря изчезват…

Второ действие

Четвърта картина 

В кръчмата в покрайнините на Барселона е шумно и весело. Тук са Еспада и Мерцедес.  Влизат Китри и Базил. Те се радват, че най-после са успели да избягат от досадните преследвачи. Идва разгневеният Лоренцо, който отново категорично заявява волята си – дъщеря му Китри трябва да се омъжи за Гамаш. Базил разиграва сцена на самоубийство. Китри умолява Дон Кихот да склони баща й да изпълни предсмъртната молба на Базил – да благослови тяхната любов. Когато Лоренцо изпълнява молбата на дъщеря си, изведнъж Базил „оживява”.

Пета картина 

На градския площад се подготвя голям празник. Днес ще се венчаят две двойки – Китри и Базил, Мерцедес и Еспада. Младостта, любовта и благородството са победили! Народът ликува, а щастливите герои са готови да танцуват до сутринта. Дон Кихот заема най-почетното място сред гостите. Благородният рицар пожелава на младите щастие и отново се отправя на път.

Алойзиус Лудвиг Минкус (1826-1917) е австрийски балетен композитор, виртуозен цигулар и диригент.  В Русия първоначално той е поканен като концертмайстор на домашния  оркестър на княз Юсупов. По-късно, привлечен от дирекцията на имперските театри в Санкт Петербург, дълги години той остава да живее и работи в Русия.

Минкус е известен преди всичко с творчеството си като композитор на балетна музика. През дългата си кариера работи с известния балетмайстор Мариус Петипа, който е хореограф на много от неговите творби. Продължителното им творческо сътрудничество допринася съществено за развитието и световното утвърждаване на руската балетна школа. Сред най-известните произведения  на Лудвиг Минкус са балетите „Ручей“, 1866 (съвместно с композитора Лео Делиб), „Дон Кихот“ (1869), „Камарго“ (1872) и „Баядерка“ (1877). Автор е на 16 балета и на множество преработки на съществуващи балетни творби.

Мариус Петипа (1818-1910) е потомствен балетен артист. Започнал сценичната си кариера във Франция и Испания, той влиза в състава на балетната трупа на Мариинския театър в Санкт Петербург, където по-късно дълги години работи като балетмайстор. Изключително богатият му репертоар включва над сто постановки, от които повече от половината са изградени с негова оригинална авторска хореография. В творчеството си Петипа оформя структурата на многоактния балетен спектакъл, съставен от танцувални сцени, които задължително дават възможност пълноценно да бъде изявено майсторството на балетните артисти. Творчеството на Петипа е значима част от балетното изкуство, която днес се определя като съществен дял от богатството на класическия балет. 

Александър Горски (1871-1924) е руски балетен артист, педагог и балетмайстор. Той е възпитаник на Мариус Петипа в Петербургското балетно училище, работи като балетен артист в трупата на Мариинския театър, а в последните две десетилетия на живота си  е режисьор и хореограф в Болшой театър в Москва. Горски е създателят на новия балетен жанр на мимодрамата, чрез изразните средства на която той търси пълноценно и вярно актьорско превъплъщение на балетните артисти в образите на техните герои. Този негов специфичен критичен поглед и художествена цел при интерпретацията на класическите балетни творби намира особено силен израз в балета „Дон Кихот“.