Опера в четири действия от Джузепе Верди

Либрето – Франческо Мариа Пиаве по драмата на Виктор Юго

Първо изпълнение – Венеция, Teatro La Fenice, 9 март 1844 година

Първо изпълнение в България – Оперен отдел на Драматичен театър „Сълза и смях“, 1892 година

Второ изпълнение в България – Варненска опера, 2 октомври 1960, диригент – Йоско Йосифов, режисьор – Драган Кърджиев

В Русе за първи път операта „Ерани“ е представена в концертно изпълнение на 22 март 1995 година в програмата на МФ „Мартенски музикални дни“ от Русенската филхармония и Смесен хор „Дунавски звуци“

Първа сценична реаризация в Русе: 16 март 2022 година в програмата на МФ „Мартенски музикални дни“, диригент – Хосе Кура, режисьор – Орлин Анастасов, художник – Денис Иванов

Действащи лица:
Ернани, бунтовник – тенор
Дон Карлос, крал на Испания – баритон
Дон Руи Гомес де Силва, испански благородник – бас
Елвира, негова племенница – сопран
Джованна, нейна приближена – сопран
Дон Рикардо, кралски оръженосец – тенор
Яго, оръженосец на Силва – бас
Бунтовници, рицари и придворни

Действието се развива в Испания и Германия през 1519 година

Кратко съдържание
Първо действие – „Изгнаникът“
Първа картина
Синът на испанския благородник Хуан Арагонски мечтае да отмъсти на кастилския крал Дон Карлос, чийто баща преди време е осъдил на смърт бащата на Хуан. Хуан е събрал отряд за борба с краля и под името Ернани се укрива в планините на Арагония. Тук, сред непристъпните скали се е разположишл неговият бунтовнически отряд. Въстаниците пируват преди да тръгнат на поход. Единствен Ернани не участва в общото веселие. Той пламенно обича Елвира, племенницата на стария благородник Гомес де Силва, който е решил да се ожени за нея. От красотата на девойката е пленен и кралят. Ернани не желае да отстъпи любимата си на нито един от своите съперници. Заедно с въстаниците той тръгва за замъка на Силва, за да освободи Елвира.

Втора картина
В замъка на Силва. Елвира с ужас мисли за предстоящия брак със стареца. Но мислите ѝ неволно се отправят към смелия Ернани, в когото Елвира е влюбена. Мечтанията ѝ са прекъснати от идването на девойките от нейната свита. Те носят богати подаръци от годеника. Но всичко това не развеселява девойката. Тя копнее да остане сама със своите мечтания. Неочаквано при нея влиза Дон Карлос. Кралят разкрива на девойката своята любов и иска да спечели нейната взаимност. Срещнал решителен отпор, Дон Карлос решава да отведе насила Елвира, когато при тях внезапно влиза Ернани. С кама в ръка той се хвърля срещу краля, но между тях застава Елвира. Ненадейно влиза Силва. Той не разпознава нито преоблечения Дон Карлос, нито Ернани. В желанието си да отклони подозренията на ревнивия Силва, кралят разкрива името си и казва, че е дошъл в замъка, за да съобщи на благородника за своето предстояащо възкачване на императорския престол.

Второ действие – „Гостът“
На богатата празнична трапеза в парадната зала на замъка, заобиколен от приятели и близки, пирува Силва. Съобщават му за идването на един непознат. Това е преследваният от краля Ернани, преоблечен като монах-поклонник. Според старинния кастилски обичай Силва приема странника като свой гост. В залата влиза Елвира в сватбени одежди. Измамена от лъжливата вест за смъртта на Ернани, тя е дала съгласието си за брак със Силва. Разбирайки, че сватбата ще се състои на следния ден, Ернани се разкрива пред всички. Сега вече може да бъде предаден на краля – той предпочита смъртта пред живота без Елвира. Но, верен на обичая на гостоприемството, Силва отказва да предаде дори своя съперник. Той знае, че войските на краля преследват Ернани и сам отива да засили охраната на замъка. Когато се връща Силва заварва Елвира в прегръдките на Ернани. Но дори и в този миг той не мисли за отмъщение, защото кралят е вече пред вратите на замъка. Силва скрива Ернани и когато Дон Карлос заповядва на войниците да претърсят замъка, той не може да бъде открит. Гневът на краля се стоварва върху Силва. Само появата на Елвира и нейното застъпничество спасяват стария благородник от смърт. Дон Карлос отвежда Елвира със себе си като залог за верността на Силва.
След като остават сами, Силва предлага дуел на Ернани, но той отказва да се бие със спасителя си. Той дава на Силва своя ловджийски рог и се заклева, че щом чуе неговия звук, това ще бъде сигнал за него да посрещне смъртта. Преди това двамата събират своите сили и верни хора, за да освободят Елвира.

Трето действие – „Милосърдие“
Нощ. В гробницата, където лежат останките на императора Карл Велики. Тук са се събрали заговорниците, които произнасят смъртната присъда на Дон Карлос. При изтегления жребий това да стори се пада на Ернани. Тайно от заговорниците, Дон Карлос подслушва тяхното тайно събрание. Топовен залп възвестява избирането му за вдладетел на цялата империя и той открито застава пред ужасените заговорници. В същия миг в гробницата нахлуват неговите войници и придворните, сред които е и Елвира. Те са дошли, за да отдодот почести на новия император. Отстъпвайки на горещите молби на девойката, императорът прощава на заговорниците – връща отнетата благородническа титла на Ернани и му позволява да се ожени за Елвира.

Четвърто действие – „Маскарад“
Верандата на замъка на Ернани. Елвира и Ерани са щастливи. След всички преживяни тежки изпитания и обрати на съдбата те вече са заедно. Внезапно в далечината зазвучава рог. Ернани знае каква означава този сигнал. Верен на клетвата, който е дал на Силва, Ернани се пробожда пред погледа на нещастната Елвира. Тя пада мъртва върху безжизненото тяло на мъжа си.

„Ернани“ е петата опера на Джузепе Верди. След третата си оперна творба – „Набуко“ и след четвъртата си опера – „Ломбардци“, с представянето на „Ерани“ той се утвърждава в Италия като най-значим оперен композитор. Драмата „Ернани“ от Виктор Юго от 1830 привлича вниманието на Верди за избор на сюжет и съставяне на либрето. Тази драма е представител на жанра на драматичното театрално изкуство от епохата на Романтизма. Тя се превръща в основа за либретото на операта, приемайки най-характерните черти на романтичния театър – ярки, релефни в своята многостранност характери на персонажите, достигащи дори до противоречивост в своя психологически релеф, силно въздействащи на публиката със своите емоционални изяви. Тази изненадващо богата сетивност е допълнена и обогатена от музиката на Джузепе Верди. В работата по „Ернани” Верди проявява новият творчески подход на композитора при създаването на опера – стремежът музикалното представление да се доближи максимално до принципите на драматичния театър. Франческо Мария Пиаве (1810-1876) по време на създаването на „Ернани“ е либретист на венецианския театър Ла Фениче и се превръща в съавтор на Верди в работата върху либретото на операта. Сътрудничеството им е забележително – той изпълнява и най-малките изисквания на композитора.