Балет в две действия от Емил Табаков
Либрето – Александър Малчев

„Не позволявай на истината да попречи на добрата история.”
Марк Твен
„Защо да разваляме добрата история с истината.”
Уди Алан

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

Калиопа (Калеопи Калич)
Мидхат паша – валия на Тунавилает
Маестро Лист – гост на Валията
Сабри паша – заместник на Валията
Строителя
Консулите на : Австрия, Прусия, Русия, Италия, Англия, Белгия,
Франция, Холандия, Гърция, САЩ
Четирима заптиета
Три певачки (гювендии)
Двама гавази (охранители)
Двама моряка
Двама рибари

Място и време на действието: Русчук, 1867-1868 година

КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ:

ПЪРВА КАРТИНА

Площадът пред пристанището на Русчук. Наоколо е пълно с малки магазинчета за хляб, грънци, риба, абаджийница, хан, тук е и хотелът „Ислях хане”. Покрай сергиите обикалят клиенти и други минувачи. В далечината се вижда Дунава, откъдето скоро се очаква да се появи корабът „Радецки” на Първо привилегировано имперско и кралско дружество на Австро-Унгарската империя. Корабът е бисерът на дунавското корабоплаване, наречен на името на големия австро-унгарски военен пълководец фелдмаршал Йосиф Венцислав Радецки, за когото великият Йохан Щраус-баща написва „Радецки марш”. От „Радецки“ ще слезе музикалното величие Лист по своя път за Русия. Той е поканен специално от бъдещия Велик везир на Турция, валията на Тунавилает, френският възпитаник, Мидхат паша, който е негов голям почитател.
Преди да се появи корабът, на площада се разиграват трагикомични сценки.
Появява се Калиопа, придружена от своя гавазин. Тя се спира пред различните сергии и търговци, които са излезли пред дюкяните си, за да предлагат разнообразните си стоки.
От входа на хана изскачат двама подпийнали моряка, които изглежда не са си платили удоволствията и сега са подгонени от три гювендии и гавазина на хана. Моряците, гавазинът и гювендиите влизат във физическа разпра, а насъбралата се тълпа аплодира ту едната, ту другата „воюваща страна”.
Калиопа се е оттеглила настрана, съпроводена от гавазина и с любопитство наблюдава случващото се на площада.
Откъм пристанището се задават двама рибари, бутайки количката си с прясно уловена риба. Виждайки какво става, те решават да помогнат на своите приятели – моряците, които видимо губят битката. Свадата се разраства – хвърчат риби, обувки, дрехи.
Възползвайки се от суматохата, двама крадци нападат Калиопа за да ѝ вземат чантичката и красивото огърлие. Докато гавазинът се разправя с единия бабаит, другият е сграбчил Калиопа, опитвайки се да се докопа до плячката. Изненадващо, Калиопа го зашлевява с все сила, а с другата ръка успява да го удари с юмрук. Крадецът се стъписва, не очаквайки такъв ответ и пуска Калиопа. Освобождавайки се от хватката на похитителя си, тя тича без дори да гледа на къде бяга, но похитителят не се отказва и тръгва подире ѝ.
Чуват се жандарски свирки и на сцената излизат четири заптиета, водени от Сабри паша, които започват да въдворяват ред. След тях важно пристъпва Русчушкият валия Мидхат паша. В този момент Сабри паша вижда изпадналата в беда Калиопа и се затичва към нея. В уплахата си тя не чува и не вижда нищо, но успява да удари нападателя с чадърчето си още няколко пъти. Виждайки приближаващия се паша, крадците бързо изчезват, съпроводени от ударите с бамбуковата пръчка на гавазина. Сабри паша понечва да хване Калиопа за ръката, но тя е толкова уплашена, че размахва чадъра си и успява да го удари по ръката преди да изпусне „оръжието“ си. Сабри паша посяга отново да я спре, но тя профучава край него и той само я проследява със замечтан поглед. Навежда се и прибира чадърчето ѝ.
Тичайки, Калиопа връхлита върху Мидхат паша и без да вижда в кого се е блъснала, усещайки нежно положени върху себе си ръце, тя се сгушва като малко дете, а той неловко държи ръцете си върху раменете ѝ. Успокоена, тя вдига очи към спасителя си и замръзва на място от притеснение – тя е в обятията на валията… Сконфузена, започва да се отдръпва, но нещо вътре в нея сякаш иска да я спре. Калиопа бавно се навежда за поклон, но неговите ръце все още не искат да я пуснат. Внимателно, почти с неохота, тя се отдръпва от тази неочаквана прегръдка, а валията бавно отпуска ръцете си от нейните треперещи рамене, гледайки я право в очите. Калиопа още веднъж се покланя и забързано си тръгва, но преди да е твърде далеч тя рязко се обръща и вижда, че той още я гледа. Малко непохватно, тя отново прави поклон и почти тичайки тръгва, съпроводена от своя гавазин.
Тълпата е притихнала и в момента, когато Мидхат паша се обръща рязко към всички едни падат ничком на земята, а по-личните граждани правят дълбок поклон и се присъединяват към свитата, която застава с лице към Дунава в очакване на кораба.
Чува се „Радецки марш”, посрещнат с въодушевление от свитата и лека суматоха породена от желанието на всеки да си намери подходящо място до валията, за да посрещнат великия Маестро.
От кораба слиза Лист, съпроводен от бурни аплодисменти. Мидхат паша посреща Маестрото и двамата повеждат свитата към „Ислях хане”.

ВТОРА КАРТИНА

Пред „Ислях хане”. Мидхат паша, придружен от помощника си Сабри паша и две заптиета спират пред входа на хана, за да посрещнат гостите, които са поканени за концерта на великия пианист Лист. Влизат консулите със съпругите си, представяйки се пред валията, който ги поздравява един след друг и ги приканва да влязат в салона.
Мидхат паша влиза в хана след последната двойка и оставя заместника си да посреща останалите гости, градските първенци с техните съпруги и дъщери.
В салона на „Ислях хане”.
В дъното се намира пианото, на което ще свири, поканеният от Мидхат паша Маестро Лист и дамски струнен секстет. Гостите сядат на отредените столове в две редици, последен влиза Мидхат паша и заема своето специално място.
Влиза Лист, посрещнат с овации и започва една бурна виртуозна вариация, в която от време на време той включва присъстващите дами и към финала се включват и господата. Възторгът е неописуем. Изпълнението завършва с бурен аплауз от публиката.
Лист заема мястото си до Мидхат паша когато идва ред на вече влязлата в салона гарнизонна музика, на чието последвало изпълнение се наслаждават всички гости.
Мидхат паша дава знак „балото” да започне и подканва австрийския консул и съпругата му да открият бала под звуците на любимия на всички виенски валс. Мидхат паша иска разрешение от пруския консул да покани на танц съпругата му Калиопа, която е до него и призовава другите двойки да се включват. Следват ги двойките на Англия, Русия, Италия, Белгия, Франция, Холандия, Гърция и САЩ.
В един момент, докато танцуват около Мидхат паша и Калиопа се образува кръг от хора и сякаш времето спира само за тях. Постепенно валсът преминава в адажио между двамата с много нежност и с едва прикрита страст.
Нежното адажио постепенно преминава в жива полка и Калиопа вече танцува със съпруга си. Танцувайки, двойките преминават покрай Мидхат паша и Лист, които ги изпращат.

Мидхат паша и Калиопа. Магията, която е в сърцата им ги тласка един към друг и докато се търсят и разминават, в миг Калиопа и Мидхат вече са един пред друг. Тя се сгушва в обятията му, както при първата им среща на пристанището, но този път не с уплаха, а с радост и любов в очите.

ТРЕТА КАРТИНА

На площадката пред лятната резиденция на Мидхат паша са прегърнатите Мидхат и Калиопа.
Мидхат се оттегля в резиденцията. Калиопа остава насаме с мечтите си.
Влиза Сабри паша, заедно със Строителя, съпроводени от двама гавази, които тикат количка, покрита с платно. Виждайки танцуващата Калиопа той дава знак на придружаващите да си тръгнат, като преди това взема от ръцете на единия от гавазите чадърчето на Калиопа, което той носи, за да ѝ го върне, а и за да се похвали, как я е спасил на площада. Той бавно се приближава до нея и, за да не я изплаши, внимателно я потупва по рамото с чадърчето. Тя рязко се обръща и като го вижда с чадърчето в ръка избухва в смях. Той също се смее и постепенно я увлича в един весел, закачлив танц с чадърчето. В смях и закачки Сабри постепенно намалява дистанцията помежду им. В един момент Сабри паша прави опит да я прегърне, но Калиопа рязко го отблъсква от себе си и ядосана понечва да си тръгне. Пашата обаче ѝ препречва пътя и вика Строителя, който се появява, съпроводен от двете заптиета с количката.
Строителят прави дълбок поклон пред Калиопа и показва султанския ферман, получен за неговите заслуги като придворен строител. Разказва ѝ своя сън, че трябва да съгради къща – такава, в която да вгради всичко, което е видял и построил по земите на империята и да я подари на валията Мидхат паша. В края на разказа си, той вдига платното и се вижда макетът на къщата. Заинтригувана от неговия разказ и това което вижда, тя властно се обръща към Сабри паша да помоли валията от нейно име да излезе и Строителя да му разкаже и покаже и на него съня си и желанието си. Той с неохота изпълнява заръката ѝ. Строителят прави дълбок поклон и показва макета на Мидхат. След кратко колебание и сломен пред умолителния поглед на Калиопа, Мидхат дава съгласието си къщата да бъде издигната.

ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

В двора на новопостроената къща.
Привечер е. Слънцето почти е залязло, но лъчите му се отразяват във водите на Дунава. Калиопа и Мидхат са на терасата пред къщата.
Докато Мидхат и Калиопа се прегръщат, ненадейно се прокрадва нечия сянка и някой стреля по Мидхат. Калиопа понечва да се затича след стрелеца, но Мидхат нежно я спира, защото неговите гавази вече водят стрелеца – Сабри паша – разрошен, по риза, с поглед вперен право в Калиопа – сякаш да ѝ каже нещо. Сабри свежда глава, а Валията с лек, неприкрит присмех в погледа си бавно повдига главата му, вторачва се злобно в лицето му и още по-бавно повдига дясната си ръка леко превита в китката. Сабри паша бързо я грабва с две ръце и пада на коляно, доближавайки челото си до ръката му. В мига, в който той докосва ръката му, Мидхат бързо и с погнуса я дръпва, рязко се обръща и бавно се прибира в къщата. Калиопа понечва да тръгне след него, но се спира. Тя поглежда Сабри паша отвисоко и бързо влиза в къщата. Сабри паша е унизен, протегнатите му ръце се свиват и притискат главата му.

ПЕТА КАРТИНА

Горска поляна, на която са излезли голяма група мъже. Това са консулите и само няколко жени. Сред тях е Калиопа със своя съпруг. Мидхат паша ги води на птичи лов. За да е по-сигурен ловът, няколко слуги носят кафези с гълъби. Слугите разтварят кошниците и започват да вадят закуски и да разстилат черги на земята.
Изненадващо американският консул тропва силно с крак и започва да „разказва“ свои ловджийски подвизи. Малко след него скачат други двама консули и на свой ред претендират със своите истории, последват ги още трима, след кратко колебание, скачат и останалите четирима консули. Разгорещените ловци се захласват в историите си и дори стрелят с пушките си, разгорещени в кавгите си.
Идва Сабри паша с група заптиета, водещи важен султански пратеник, който се отправя към Мидхат паша, пада на коляно и му подава важен султански ферман, поставен в кожен тубус, подпечатан с няколко големи печата. Пашата бавно разчупва печатите и още по-бавно изважда фермана. Всички са в голямо напрежение и очакване. Мидхат паша сваля бавно дясната си ръка и султанският пратеник почтително я допира до челото си. Мидхат паша от този момент е Председател на Държавния съвет – новият най-висок държавен пост след проведената наскоро в Османската империя реформа. Гостите понечват да го поздравят подобаващо, но той ги възпира.
Мидхат паша обявява, че ще подари своя нов дом на онзи, който пръв убие някой от гълъбите и подканва всички гости да започнат лова.
Стрелбата на първите четирима, които си опитват късмета е безуспешна. Във втората четворка също няма късметлия. В следващата четворка се подрежда и Калиопа. В суматохата никой от присъстващите не забелязва, че нейната пушка е подменена. Тя стреля последна и гълъбът е свален. Радостта ѝ е неописуема. Новоизбраният Председател на Държавния съвет ѝ връчва тържествено ключа от къщата.
В шеги и закачки, веселата компания напуска поляната.

ШЕСТА КАРТИНА

От къщата, която вече принадлежи на Калиопа, излизат нежно прегърнати и натъжени от предстоящата им раздяла Мидхат и Калиопа. Сякаш времето е спряло отново само за тях двамата, които мъчително жадуват да забравят за това, което предстои – раздяла.

Всичко сякаш е против тях. Мидхат си тръгва, с поглед все още вперен в Калиопа. Тя остава сама.