Балет в две действия от Красимир Кюркчийски
Либрето – Милен Паунов
По едноименния разказ на Николай Хайтов

Първо изпълнение в България – 1983, Софийска опера и балет
Първо изпълнение в Русе – 26 март 1997 година
Диригент – Цанко Делибозов, Хореография и режисура – Петър Луканов, Сценография и костюми – Иван Попов

Действащи лица:

Кара Иван
Елина
Малката Мария
Мария
Лазар
Мемиш ага
Дели Мустафа
Хюсни

Кратко съдържание:

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
Първа картина
Призори. С нежност Елина и Кара Иван разкриват чувството, което ги свързва. Последна прегръдка и Кара Иван тръгва към планината. Дочува се песента на чановете. Останала сама, Елина се сгушва до спящото дете. Внезапно в одаята нахлуват Дели Мустафа, Мемиш ага и Хюсни, известни с жестокостта си. Те зверски похищават беззащитната Елина.
Денят преваля. Кара Иван се завръща. Над трупа на мъртвата Елина той се заклева да отмъсти.

Втора картина
Години по – късно. Високо в планината, далеч от хората живее Кара Иван с дъщеря си Мария. Той я облича като момче и възпитава в нея отмъстителя. Край къщата минава Дели Мустафа. В двубой с него Мария го промушва смъртоносно с козия рог.
Така започва отмъщението на Кара Иван. Пред очите му изплува образът на Елина.

Трета картина
В дома на Мемиш ага. Мария дебне скрита зад скалите. Мемиш ага трябва да бъде убит. Сладострастната картина от харема на агата отпуска за миг ръцете на момичето. Но то бързо преодолява моментната слабост. Еква изстрел. Мемиш ага пада мъртъв. Всички се разбягват. Мария забива козия рог в сърцето на своя враг.

Четвърта картина
Неделна утрин. В църквата народът изплаква своята мъка в горещи молитви към Бога.
Тишината е нарушена от дошлите турци, водени от Хюсни. Те търсят убиеца с козия рог. Измъчват и малтретират хората без да ги спират молбите им нито побелелите коси на стареца, изправил се пред тях. Ярост пламва в гърдите на Лазар, който се опитва да защити своя баща. Мария трепва, готова да му се притече на помощ, но Кара Иван властно я спира. Турците отвеждат Лазар.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
Пета картина
Поляна сред гората. Хюсни и двама турци водят вързания Лазар. На пътя им застават две кукерски маски. Започва двубой. Хюсни успява да свали маската и застива от ужас. Пред себе си вижда похитената преди години Елина. Миг след това Мария забива в тялото му козия рог.
От погледа на Кара Иван не убягва зародилата се нежна любов между Мария и Лазар. Той грубо ги разделя и отвежда момичето.
Шеста картина
Лунна нощ. Със сърце, изпълнено от непознато досега чувство, Мария се приближава към колибата на Лазар, облечена като девойка. Чановете под стряхата зазвъняват, погалени от нейната ръка. В тишината на нощта Мария и Лазар дават воля на нежната си любов.
Кара Иван, изпълнен с ревност и злоба, забива козия рог в гърба на Лазар.

Седма картина
Празник в селото. Сред тълпата е и Мария, която търси Лазар. Изстрел. Хорото спира. Появява се Kараджата. Устремява се към непознатата хубавица и посяга към златния и наниз. Тя се извива, за да се предпази и от пазвата ѝ пада козият рог. Всички са поразени. Ето кой е неизвестният отмъстител. Мария избягва от площада.

Осма картина
Мария оплаква мъртвия Лазар.
Кара Иван отчаяно я моли за прошка. Мария взима козия рог и го насочва към баща си… Но ръката ѝ се отмества и тя забива рога в сърцето си.

„… Не съм допускал, че сравнението – така неочаквано – ще бъде в полза на новата постановка… …Мисля, че това е много добър успех за режисьора Петър Луканов. Има нещо по-зряло, нещо по-искрено, нещо по-спонтанно и в движенията, и в мизансцена, и във всяко едно отношение. Забравяш, че това е балет и на моменти се вживяваш така, както когато гледаш филма, а в някаква степен и повече, Значи изкуството упражнява своята магия. Знам, че е трудно това да стане с думи. Трудно е да стане с музика. Трудно е да стане на кино. Още по-трудно и най-трудно е, когато имаш един-единствен „инструмент“ – танца. Аз просто се възхищавам на това чудо…“

Акад. Николай Хайтов, 18 април 2000 година, София