Балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски
Либрето – Владимир Бегичев и Василий Гелцер

Хореография – Мариус Петипа и Лев Иванов

Първо изпълнение – 1877 година, Болшой театър, Москва
Първо изпълнение в България – 5 февруари 1937 година, Софийска опера и балет

Първо изпълнение в Русе – 19 януари 1961 година с оригинална хореография на Асен Манолов, Диригент – Христо Станишев, Художници – Йон Ипсер и Лидия Йованеску. В тази постановка ролята на Одета се изпълнява от Ирина Стоянова, а на Одилия – от Емилия Андонова.

Действащи лица

Одета / Одилия
Принц Зигфрид
Фон Ротбарт
Кралица
Шут
Pas-de-trois
Малки лебеди
Големи лебеди

Кратко съдържание

Първо действие
В кралския дворец
В кралския дворец текат приготовленията за празненствата, които ще отбележат пълнолетието на престолонаследника принц Зигфрид. Той и свитата му от негови приятели се веселят в безгрижен танц с весели селски девойки. Забавните танци на Шута се редуват с грациозните танци на девойките и кавалерите им. Кралицата подарява на сина си арбалет. Тя не одобрява безгрижния живот на сина си – още на следващия ден е организирала бал, на който той трябва да си избере съпруга. Младежите се разотиват. Зигфрид вижда в мечтите си образа на девойката, в която би могъл да се влюби. Шутът го изтръгва от мечтанието му като му показва ято прелитащи лебеди. Зигфрид тръгва на лов.

Второ действие
Езеро в гората
На брега на дълбоко езеро се извисяват мрачните развалини на старинен замък. В полунощ, когато всичко наоколо замира в дълбок сън, по езерото плуват бели лебеди. Появява се Зигфрид, привлечен от един прекрасен лебед, озарен от лунната светлина. Той се прицелва, но спира преди да пусне стрелата си, поразен от внезапното превръщане на лебеда в принцеса Одета. Девойките-лебеди заобикалят Зигфрид. Одета му разказва тъжната история на лебедовото ято. Тя и нейните приятелки са превърнати в лебеди от злия магьосник Ротбарт. Човешкият си облик те могат да възвръщат само през нощта край езерото, изпълнено от безутешните сълзи на техните родители. Единствено силата на една истинска любов би могла да разруши магията. Това ще стане тогава, когато някой, който никога не е обичал и не е давал клетва, се закълне във вечна вярност на Одета. Злият магьосник, който живее в развалините на замъка, е подслушал разговора на Одета и Зигфрид. Магьосникът Ротбарт внезапно се появява и принцът понечва да го убие. Одета го възпира, защото смъртта на Ротбарт ще направи магията му вечна. Той избягва, а Зигфрид остава в опиянителен танц с Одета до края на нощта. Влюбеният принц ѝ дава клетвата си за вечна вярност и обещава да обяви годежа им на следващия ден по време на бала в двореца. С настъпването на зората девойките отново се превръщат в лебеди. Зигфрид, сигурен в силата на своите чувства, се връща в замъка.

Трето действие
Бална зала в двореца
В залата, изпълнена с гости започва балът, на който принц Зигфрид трябва да избере своя съпруга. Шест принцеси са тържествено представени. Празнични фанфари известяват появата на злия магьосник Ротбарт. Той представя дъщеря си Одилия, която поразително прилича на Одета. Зигфрид решава, че това е неговата избраница Одета, девойката-лебед. Принцесите танцуват, а влюбеният Зигфрид не сваля очи от Одилия. Злият магьосник е заповядал на Одилия да очарова Зигфрид и да изтръгне от него любовно признание. Запленен от Одилия, принцът не забелязва прелитащите лебеди. Той съобщава на майка си, че е решил да се ожени за дъщерята на Ротбарт. Клетвата е нарушена, а Одета и нейните приятелки ще загинат. Ненадейно самата Одета се появява на прозореца и се опитва да предупреди любимия си за измамната заблуда, в която той е попаднал. Усилята ѝ са напразни. Одета е съкрушена, а Ротбарт ликува. Принцът разбира грешката си, но е твърде късно – магията вече не може да бъде развалена и Одета ще остане завинаги лебед. Покрусен, Зигфрид избягва от балната зала и отива при езерото, за да търси отчаяно своята любима.

Четвърто действие
Край езерото на лебедите
Мрачна нощ на брега на Лебедовото езеро. Одета скърби за неволното предателство на Зигфрид. Приятелките ѝ се опитват да я утешат. Тя е готова да приеме съдбата си. Приближава се Зигфрид и моли за нейната прошка. Одета му прощава и двамата отново потвърждават любовта си един към друг. Появява се разгневеният Ротбарт и настоява принцът да изпълни обещанието си и да се ожени за Одилия. Злият магьосник яростно призовава природните стихии срещу влюбените. Но нищо не може да сломи любовта им и да ги раздели. Чувствайки, че губи своята мощ, Ротбарт разрушава замъка си, за да прегради пътя на влюбените. В двубой със Зигфрид магьосникът загива. Одета и Зигфрид, заобиколени от девойките срещат първите лъчи на изгряващото слънце.

История на създаването

Балетът „Лебедово езеро“ е представен за първи път на 20 февруари 1877 година на сцената на Болшой театър в Москва. Хореограф е Вацлав Рейзингер (1828-1892).
В България за първи път балетът „Лебедово езеро“ е представен на 5 февруари 1937 година на сцената на Софийската опера.
В Русе първата постановка на „Лебедово езеро“ е на 19 януари 1961 година с оригиналната хореография на Асен Манолов и диригент Христо Станишев. Художници са Йон Ипсер и Лидия Йованеску. В тази постановка ролята на Одета се изпълнява от Ирина Стоянова, а на Одилия – от Емилия Андонова.
На русенската сцена следва постановката на Калина Богоева по хореографията на Мариус Петипа, чиято премиера е на 7 декември 2008 година. Художник на декора на тази продукция е Борис Стойнов, а художник на костюмите е Цветанка Петкова-Стойнова.
Постановката на Румен Рашев е третата поредна продукция на „Лебедово езеро“ на сцената на Русенската опера. Нейната премиера е на 13 април 2018 година. И в двете постановки в ролите на Одета и Одилия се превъплъщава примабалерината на Русенската опера Весела Василева.

Прието е, че автори на либретото на „Лебедово езеро“ са драматургът Владимир Бегичев (1828-1891) – директор на Имперските театри на Русия между 1864 и 1881 година и премиер-солистът Василий Гелцер (1841-1909), въпреки, че имената им отсъстват от първия афиш на балета. Гелцер продължава да бъде творчески свързан с Чайковски. Той е постановчик на танците на премиерния спектакъл на „Евгений Онегин“ през 1879 година.

„Лебедово езеро“ е първият балет, който Пьотр Илич Чайковски (1840-1893) създава. Композиторът възприема творбата си като свой творчески експеримент. В писмо от 10 септември 1875 година Чайковски споделя на композитора Николай Римски-Корсаков: „Приех да напиша музиката към балета „Езерото на лебедите“ отчасти за пари, от които имам нужда, отчасти за това, че отдавна ми се искаше да изпитам силите си в този музикален вид.“ Композиторът работи върху тази своя идея в продължение на три години – от 1875 до 1876 година и балетът се появява на сцената със заглавието „Езерото на лебедите“. Главната героиня на приказната история е Одета – принцеса, превърната в лебед.

Чайковски има доста по-ранен опит за създаване на балет със заглавие „Синдрильона“. Той остава незавършен. По-късно композиторът завършва друг едноактен балет със заглавието „Лебедово езеро“ по руската вълшебна приказка „Лебед птица – свенлива девица“, който се реализира като домашно представление през 1871 година. Изборът на сюжет е провокиран от мистичните и страховити приказни истории от руския фолклор за омагьосани и превърнати в птици красиви девойки. Но в основата на сюжета на „Лебедово езеро“ стоят не само древно-руските предания, а също и елементи от западно-европейски митове и легенди.

Първата постановка на „Лебедово езеро“ от 1877 година претърпява неуспех поради хореографските решения на Вацлав Рейзингер, първият постановчик на балета, които остават извън естетиката на класическия балет. Унищожени се оказват и творческите идеи на Чайковски, страстно търсещи единство между хореография и музика. Днес изглежда невероятно, че този неуспех тогава убеждава и публиката, а и критиката, че Чайковски не може да бъде балетен композитор. Единният симфонизъм, характерен за композиционния му стил не е възприет като подходящ за балетното изкуство. Поради това творбата на Чайковски намира признание едва след смъртта му.

Почти две десетилетия след първата постановка дирекцията на Мариинския театър решава „Лебедово езеро“ отново да бъде поставен от главния балетмайстор на театъра Мариус Петипа (1818-1910) съвместно с неговия втори балетмайстор Лев Иванов (1834-1901). Премиерата е на 15 януари 1895 година. В тази постановка хореограф на Първо и Трето действие е Петипа, а на Второ действие – Лев Иванов. Четвърто действие е поставено съвместно от двамата хореографи. Не малко промени в сюжета на балета са направени от Модест Чайковски – братът на композитора. В съвместната постановка на Петипа и Иванов се ражда класическият вариант на балетната хореография на „Лебедово езеро“. Чрез нея той се превръща в този модел за класическа балетна творба в света на балетното изкуство, който познаваме и днес.

Балетът „Лебедовото езеро“ с мощните художествени средства на музиката и танца рисува картината на една вечна история на любовта. В нея присъстват елементите на вълшебната приказка, която вълнува и омайва всеки един човек още от годините на детството. В нея има и магия, и трагична драма, и романтика, и тържество на любовта, добродетелите и красотата.