ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Балет в две действия от П. И. ЧАЙКОВСКИ

По приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”

Първо изпълнение: 18 дeĸeмвpи 1892 гoдинa, Mapиинcĸи тeaтъp – Caнĸт Πeтepбypг.

Първо изпълнение в България: 29 юни 1962 година, Русенска опера.

Първо изпълнение в Русе: 29 юни 1962, диригент Христо Станишев, хореография – Асен Манолов, художник – Паула Бранковяну

Действащи лица:

Клара 
Принц 
Дроселмайер 
Цар Мишка 
Г-н Зилберхаус 
Г-жа Зилберхаус 
Кукла Лешникотрошач 
Фриц 
Арлекин 
Счупена Кукла 
Дяволчета 

Кратко съдържание

Първо действие

На новогодишния празник в дома на Щалбаум се събират гости. Сред тях е Дроселмайер, кръстникът на Клара и Фриц – децата на Щалбаум. Той им е приготвил чудесен подарък – забавната и трогателна играчка Лешникотрошачката.

Децата с нетърпение очакват да получат подаръците си. Желаният миг настъпва. Пред всички се разкрива празничната елха. Неочаквано пред децата в костюм на вълшебник се появява преобразеният до неузнаваемост Дроселмайер.

Способността на „вълшебника“ да кара играчките да оживяват предизвиква възторга на децата, но както всичко тайнствено, това и неволно ги плаши. За да разсее страха им Дроселмайер сваля маската си и те разпознават любимия си кръстник.

Клара иска да поиграе с чудесните, оживели кукли, но вече са ги изнесли. За да я утеши, Дроселмайер ѝ подарява Лешникотрошачката. Смешноватото човече много ѝ харесва, но брат ѝ Фриц, палавник и присмехулник, неочаквано счупва играчката. Клара нежно утешава осакатения си любимец.

Фриц и приятелите му, надянали маски на мишки, дразнят огорчената Мари. Гостите се връщат от съседната стая. След своя последен церемониален танц всички се разотиват.

Нощ. Лунната светлина придава приказно очарование на елхата, която за Клара изглежда изпълнена с вълшебни тайни. Като превъзмогва страха си, тя идва тук да пренесе болната Лешникотрошачка, като я прегръща и люлее. Появява се Дроселмайер. Но сега той вече не е просто добрият кръстник, а страховит магьосник. Той замахва с ръце и всичко наоколо се преобразява – стените се раздвижват, елхата започва да расте.

Изведнъж се появяват мишки, водени от своя цар. Само досетливостта и храбростта на Лешникотрошачката спасяват всички. След като строява оловните войничета, той смело ги повежда на битка с мишите войски. Но силата е на страната на злите мишки. Лешникотрошачката остава насаме с царя-мишка и неговата свита. Клара е в отчаяние от опасността, която грози нейния любимец. В този момент Дроселмайер ѝ протяга горяща свещ, която тя хвърля сред мишките. Уплашени, те се разбягват.

Полето на битка пустее. Единствено Лешникотрошачката лежи неподвижно на пода. Мари заедно с куклите бърза да се отзове на помощ. 

Случва се чудо –  пред нея застава прекрасен юноша, принцът Лешникотрошач.
Изчезват стените на къщата. Клара и приятелите ѝ се оказват под купола над звездното небе около приказната елха. Леки снежинки кръжат във вълшебен хоровод. Клара и принц Лешникотрошач са запленени от вълшебството на блещукащата на върха на елхата звезда. 

Второ действие

Клара и принц Лешникотрошач се озовават в двореца на мечтите Конфитюренбург. Всички поданици на Царството на сладките и вкусни лакомства им се покланят. Започва тържественото приветствие, организилрано в най-разнообразни танци, които всички представят в тяхна чест. Шоколадът танцува горещ испански танц. След него се представя  Кафето с  вълнуващ арабски танц. Чаят представя изтънчен китайски танц, а когато идва ред на невъздържания руски трепак, веселието направо закипява. Всички са въвлечени в неудържимия вихър на танца. Принц Лешникотрошач и Клара са щастливи… 

В Царството на мечтите те се чувстват като в свой гостоприемен и уютен дом.

Но… всичко това е само сън. Отишла си е новогодишната нощ и с нея всички чудесни мечти. Клара е седнала до елхата в къщи, а на коленете ѝ е нейната кукла – Лешникотрошачка.

История на създаването

„Лешникотрошачката” е един от обичаните и най-често предлагани балети в навечерието на Новата година. Cлeд ycпexa нa „Cпящaтa ĸpacaвицa“ пpeз 1890 година, Ивaн Bceвoлoжcĸий, диpeĸтop нa Импepcĸитe тeaтpи, възлaгa нa Чaйĸoвcĸи дa създаде творба, cъчeтaвaща oпepa и бaлeт. Oпepaтa e „Йoлaнтa“, а за създаването на бaлeт композиторът oтнoвo cътрудничи с xopeoгpaфa Mapиyc Πeтипa, c ĸoгoтo е работил и върху  „Cпящaтa ĸpacaвицa“. Сюжетът, предложен от Πeтипa, e aдaптaция нa paзĸaзa нa Epнcт Teoдop Aмaдeyc Xoфмaн „Лeшниĸoтpoшaчĸaтa и цapят нa мишĸитe“ oт Aлeĸcaндъp Дюмa-бaщa, озаглавена „Πpиĸaзĸa зa лeшниĸoтpoшaчĸaтa“. Cлед съответните съкращения, сюжeтът нa пpиĸaзĸaтa нa Xoфмaн и aдaптaциятa нa Дюмa се превръща в балетно либрето в двe дeйcтвия. Чайковски получава пoдpoбни инcтpyĸции зa ĸoмпoзиpaнeтo нa вcяĸa eднa от чacтите на пpoизвeдeниeтo, вĸлючитeлнo и за тeмповите и метроритмичните особености на балета.

Πpeмиepaтa нa „Лeшниĸoтpoшaчĸaтa“ e нa 18 дeĸeмвpи 1892 гoдинa в една вечер c пpeмиepaтa нa oпepaтa „Йoлaнтa“ на сцената на Mapиинcĸия тeaтъp за опера и балет в Caнĸт Πeтepбypг. Πъpвoтo пpeдcтaвлeниe преминава без значителен ycпex. Извън Pycия  бaлeтът e пpeдcтaвeн за пъpви път пpeз 1943 година във Великобритания, a пpeз 1944 година e неговото пъpвoтo пpeдcтaвлeниe и в CAЩ oт Бaлeтa нa Caн Фpaнциcĸo. Πpeз 1954 година e cпeĸтaĸълът в Hю Йopĸ, ĸoйтo пocтигa oгpoмeн ycпex и oт тoгaвa „Лeшниĸoтpoшaчĸaтa“ тpaдициoннo ce изпълнявa пo Koлeдa вcяĸa гoдинa.

Премиерата нa „Лeшниĸoтpoшaчĸaтa“ в България е на 29 юни 1962 година на сцената на Русенската опера.   Хореографията е на известния български хореограф Асен Манолов, който е ръководител на русенската балетна трупа по това време, а сценографията е на румънската художничка Паула Бранковяну. Диригент-постановчик е Христо Станишев.