Опера в три действия от Гаетано Доницети

Либрето – Салваторе Камарано

По романа „Ламермурската невеста” от Уолтър Скот (1819)

Първо изпълнение: 26 септември 1835 година, театър „Сан Карло” в Неапол

Първо изпълнение в България: 24 април 1929 година в София

Първо изпълнение в Русе: 12 декември 1965, Диригент-постановчик – Ромео Райчев, режисьор – Цветана Андреева-Прохаска, художник – Петър Попов, хормайстор – Атанас Димитров

Действието се развива в края на 16 век в Шотландия. Войната между католици и протестанти е в разгара си. Родът Аштън и родът Рейвънсууд са отколешни врагове. Замъкът Рейвънсууд, близо до Ламермур, е завладян от Аштън.

Действащи лица:

Лучия ди Ламермур – сопран
Едгардо ди Равенсууд – тенор
Лорд Енрико Аштън – баритон
Лорд Артуро Бъклоу – тенор
Алиса – мецосопран
Раймондо Бидабенд – бас
Нормано – тенор

Кратко съдържание:

Първо действие

Първа картина

Замъкът Рейвънсууд е станал притежание на лорд Енрико Аштън. Старият лорд Рейвънсууд е убит, което би трябвало до сложи край на отколешната вражда между старите благороднически родове. Но победителят все още не се чувства пълновластен господар, защото синът на Рейвънсууд, Едгардо, е останал жив… Енрико споделя загрижеността си пред своя довереник Раймондо. Единствено изгоден брак на сестра му Лучия може да подобри финансовите затруднения на фамилията. Подобна възможност предлага съюзът с могъщия лорд Артуро Бъклоу. Но Лучия отказва да приеме подобно предложение. Раймондо оправдава този отказ със скръбта по наскоро починалата им майка. Нормано, началникът на стражата в замъка Рейвънсууд, открива на Енрико истинската причина за отказа на Лучия – тя обича Едгардо Рейвънсууд. Младежът често посещава градината на замъка, за да се срещне с любимата си, дори с риск на живота си. Енрико е обзет от гняв. Той не може да понесе подобно безчестие. Войниците от стражата съобщават, че отново са видели Едгардо близо до развалините на старата кула. Заповедта, която незабавно получават е следващият път на всяка цена той да бъде заловен.

Втора картина

Лучия, придружена от придворната си дама Алиса, влиза в парка. Лучия очаква Едгардо, с когото вече неведнъж се среща тайно на това място. Тя споделя на Алиса за своята любов, която се опитва да я вразуми, като ѝ напомня за омразата на брат ѝ към рода на нейния любим. Лучия обаче припомня, че близо до мястото където са в момента преди много години прадядото на Едгардо убил в пристъп на ревност своята съпруга. Сянката на нещастната жена наскоро се явила пред Лучия. Алиса е убедена, че това е предзнаменование, което означава, че Лучия трябва да се откаже от пагубната си любов. Идва и Едгардо. Той съобщава, че трябва да замине за Франция, но преди това смята да поиска ръката ѝ. Ужасена, Лучия го спира. Двамата си дават клетва за вечна вярност и си разменят годежни пръстени.

Второ действие

Трета картина

Изминали са месеци без вест от Едгардо. В действителност Енрико е забранил сестра му да получава каквито и да било писма. Той е успял да уреди и брак за сестра си с лорд Артуро Бъклоу. Ето че вече пристигат гостите, идва и самият Артуро. Влиза Лучия. Тя напомня на брат си, че Едгардо е поискал ръката ѝ. Тогава той изважда фалшиво писмо, с което ѝ доказва, че Едгардо ѝ е изневерил. Раймондо също се включва в заговора и увещава Лучия да приеме брака.

Четвърта картина

Сред поканените гости повечето са политически привърженици на Аштън, дами, кавалери, военни, знатни жители на Ламермур. Те възторжено приветстват лорд Артуро Бъклоу. Енрико се опитва да обясни тъжния вид на Лучия със смъртта на майка им. Раймондо и Алиса въвеждат младоженката. Безразлична към случващото се, Лучия подписва брачния договор. Точно в този миг се явява Едгардо, който обявява, че Лучия е негова годеница. Енрико и Артуро изваждат шпаги. Едгардо е готов да приеме боя. Между тях застава Раймондо. Той показва брачния договор. Отчаян Едгардо хвърля в краката на Лучия годежния пръстен и я проклина.

Трето действие

Пета картина

По време на брачното тържество Раймондо обявява пред поканените гости, че изгубилата разума си от отчаяние Лучия е убила Артуро. След малко в залата влиза и самата Лучия. Дрехите й са изцапани с кръв. Нещастната девойка не вижда никого. Тя си въобразява, че е с Едгардо пред олтара. Пристигналият Енрико тя припознава като своя любим и го моли за прошка.

Шеста картина

Едгардо е дошъл до гробницата на своите предци, изпълнен с увереността, че без Лучия вече не ще може да живее. Той е готов дори да бъде убит от враговете си – животът вече няма никакъв смисъл за него. Придворни оплакват Лучия, а Раймондо съобщава страшната вест за смъртта ѝ. Отеква и камбанен звън. Без колебание Едгардо забива нож в гърдите си.