Едноактна комична опера от Джан Карло Меноти

Либрето – Джан Карло Меноти

Първо изпълнение: 18-20 февруари 1947 година, театър „Heckscher“, Ню-Йорк.

Първо изпълнение в България: Софийска народна опера, 1968 година, режисьор – Николай Николов

Първо изпълнение в Русе: 26 ноември 2007 година, режисура, сценография и костюми – Симеон Симеонов, камерна сцена „Опера-фоайе“, акомпанимент на пиано – Божена Петрова

Действащи лица:

Луси, сопран

Бен, баритон

Кратко съдържание:

В своя апартамент Луси разопакова скромен подарък, който нейният любим Бен току-що ѝ е донесъл – деликатен намек за нещо важно, което той иска да ѝ каже. „О, точно това исках!“ – възкликва тя, още преди дори да погледне какво съдържа милото пакетче. От пръв поглед се вижда, че Бен е много влюбен в момичето и, още по-очевидно – много смутен. Той успява да каже на Луси, че тръгва след час с влак, но когато се върне, се надява… надява се… Бен дълго е събирал смелост да предложи брак на Луси и вече моментът е настъпил, когато внезапно поривът му е прекъснат, защото някой се обажда по телефона. Това е една от приятелките на Луси. Следват дълги и отегчителни, но и изпълнени с напрежение минути за смутения Бен, които представляват обичайното наивно и невинно, но и безсмислено жизнерадостно бърборене по телефона – толкова обичайно за младите момичета. Луси набързо иска да разбере всичко за техните приятели: „Джейн и Пол ще се женят следващия юли. Не е ли по-смешно, отколкото можете да си представите?… Е, а вие? Как е Джон? Как е Жан? Какво чухте за Урсула? А Натали? А Розалия? Дано вече не е толкова студена…“ И така – до безкрай… Гласчето на Луси жизнерадостно и възхитително звъни с колоратурите на веселия момичешки смях. И така, това някак твърде дълго продължава, защото смущението на Бен постепенно се стопява и се превръща в нетърпелива и вече неприкрита нервност.

Най-сетне разговорът между влюбения младеж и вятърничевото момиче се подновява. Бен отново пристъпва към своето предложение. Но… следва ново обаждане. Номерът е набран неправилно, има грешка. О, но това подсеща Луси, че тя самата трябва да се обади. Бен отново се опитва… Телефон отново. Този път това е приятелят на Луси, Джордж. Тя коментира някакъв слух за него и напразно се опитва да се защити от упреците му. Джордж я задържа на телефона дълго време и скоро Луси избухва в плач, а Бен несръчно се опитва да я успокои. Когато тя отива в друга стая, за да вземе носна кърпичка, Бен сериозно обмисля да пререже телефонния кабел. Но в този момент телефонът отново звъни. Луси изтичва и взема телефона от ръцете на Бен, нацупвайки му се, че „е успял да разбере нейната тайна“. Сега тя трябва да се обади на Памела и да ѝ разкаже всичко за Джордж. Още един дълъг телефонен разговор. Бен изпада в отчаяние и решава да си тръгне. Луси небрежно отбелязва: „Почувствах, че нещо си е наумил…“ и затваря телефона.

Миг по-късно става ясно, че Бен е набрал номера на Луси, тя вдига телефона и отговаря. Най-нкрая той успява да ѝ направи предложение за брак. Ще се омъжи ли за него? Разбира се! И операта завършва с телефонен дует, в който Бен обещава, че никога няма да забрави телефонния ѝ номер.