Първо изпълнение: 25 април 1926 година, Teatro alla Scala, Милано.

Първо изпълнение в България: 10 октомври 1930 година, Софийска опера.

Първо изпълнение в Русе: 17 септември 1964 година, диригент – Ромео Райчев, режисьор – Стефан Трифонов, художник – Мариана Попова, хормайстор – Атанас Димитров.

Кратко съдържание:

Действието се развива в Забранения град в Пекин.

Първо действие

Смут и възбуда са обзели събрания народ на площада пред император­ския дворец в Забранения град в Пекин. След малко ще бъде умъртвен младият персийски принц, който не е успял да отговори на загадките на Турандот. Прелестната, но жестока принцеса е обявила, че ще вземе за съпруг само онзи, който разгадае три трудни гатанки, а неуспелите ги очаква палачът. И досега никой от влюбените в красавицата младежи не е излязъл победител: всички храбреци, осмелили се да искат ръката ѝ, са станали нейна жертва. Тълпата, макар и привикнала вече на подобни жестоки зрелища, посреща със съчувствие молбата на младия персиец за милост. Но Турандот е непреклонна. Сред насъбралото се множество е и татарският принц Калаф, който отдавна търси баща си – детронирания владетел в изгнание Тимур. При идването на стражите, в блъсканицата на земята пада старец и притичалият се да му помогне Калаф с изненада открива в падналия своя баща. Претърпял поражение и принуден поради това да забегне в чужбина, Тимур, за да може да преживее, е довел със себе си младата робиня Лиу. Тя е неизказано щастлива от случайната среща, тъй като е влюбена в Калаф и е последвала господаря си с надеждата, че ще го намери. С Калаф обаче тъкмо сега се случва непоправимото: както и останалите преди него, още при първото виждане на красавицата Турандот в него пламва бурно, неугасимо чувство. Нито молбите на бащата, нито нежните ласки на Лиу, нито ужасяващата картина на екзекуцията са в състояние да го отклонят: той се втурва към гонга, взема чука и удря три пъти, с което оповестява решението си – или да вземе ръката на принцесата, или да умре.

Второ действие

В настъпилата нощ Пинг, Панг и Понг са разтревожени: какво ще им ка­же новото утро – сватба или пак смъртно наказание? А животът е тъй хубав! Стига вече кръвопролития! Няма ли най-сетне да се намери човекът, способен да разнищи гордиевия възел на тези проклети загадки? Що за безумец е този Калаф?! И какво го очаква? Любов… или смърт?

На площада пред двореца отново приижда народът, нетърпелив за поредното зрелище. Император Алтум се мъчи да откаже непознатия принц от дръзкото намерение: напомня му за страшните кървави сцени, разиграли се по вина на неговата непокорна дъщеря. Напразно! Младежът е непрекло­нен. Един от мандарините обявява началото на изпитанието.

Появява се Турандот. След като съобщава на какво се дължи ненавистта ѝ към мъжкия род – престъпното озлочестяване на нейната баба, принцесата самоуверено задава първия си въпрос: кое е онова бляскаво видение, което нощем се ражда и примамва човека, а на сутринта умира, за да възкръсне отново през следващата нощ. „Това е надеждата“ – отговаря принцът. Сму­тена и изненадана, Турандот задава и втората си загадка: гори като пламък, но не е пламък; ако човек загине – то застива, а когато човекът побеждава – то искри като слънчев лъч. Младежът се замисля малко и отново дава своя верен отговор: „Това е кръвта!“ Турандот е обхваната от ярост. Дошъл е обаче редът на третата, последна и най-трудна загадка: „Какво е това, което прилича на лед, но замръзва от огъня; ако си свободен, държи те в робство, а станеш ли му роб, превръщаш се в цар?“ Настъпват мигове на напрегнато мълчание. Турандот вече тържествува, но и отговорът на чужденеца не закъснява: „Това си ти, Турандот!“ Съвсем объркана, принцесата моли баща си да не я дава за жена на този човек. Тогава влюбеният принц, в изблик на благородство, предлага своя загадка: ако до зори Турандот успее да открие името му, той е готов да загине.

Трето действие

Нощ обгръща градината на императорския дворец. Турандот е издала строга заповед (под страх от смъртно наказание никой не бива да заспи, докато не се узнае името на неизвестния принц). Самият той броди из дворцовата градина: любовта не му дава покой.

Тримата царедворци Пинг, Панг и Понг го подканват да напусне града, но той остава непреклонен. А междувременно палачите са заловили Тимур и Лиу, които са били забелязани да разговарят с чужденеца. Турандот не се спира пред нищо и в желанието си да изтръгне нужното ѝ име, нарежда да изтезават Лиу. Но мъченията не могат да накарат девойката да проговори. Изумена от нейната твърдост, Туран­дот я запитва кое я прави тъй силна и Лиу отговаря: „Любовта!“ Безполезни остават усилията на дошлия Калаф да спаси живота на робинята, която успява да измъкне нож от пояса на един от палачите и се пробожда. Отнасят трупа на новата жертва на жестоката принцеса. А на изток започва да светлее. За последен път Турандот отблъсква ръката на Калаф, но той я сграбчва в обятията си и едва тогава забелязва сълзи в нейните очи. Целувката разтапя наслоения лед в сърцето ѝ.. Калаф разкрива името си и под тържествените тръбни звуци се отправя с нея към площада.

Пред събраното множество излизат Турандот и Калаф. На баща си прин­цесата казва: „Зная вече името на неизвестния принц: то е Любов!“ Всички за­пя­ват химна на живота и човешката обич.