Либрето – Александър Малчев
По мотиви от едноименния роман на Елин Пелин

Първо изпълнение: 1989 година, Бургаска опера

Първо изпълнение в Русе: 1 юни 1991 година, режисьор и хореограф е Стоян Георгиев, художник – Иван Токаджиев.

Кратко съдържание:
Първа картина
Малка полянка в покрайнините на града пред работилницата на Грънчаря. Ян Бибиян и Иа весело си играят. От работилницата излиза Грънчаря и извиква двете деца. Предлага им заедно да направят от глина фигура на момче. Със смях и закачки започват работа.

От гората излиза една старица, приведена от тежестта на купчината дърва, които носи на гърба си. Ян Бибиян и Иа се втурват да ѝ помогнат. Под майсторските пръсти на Грънчаря фигурата на момчето от глина вече е готова. Радостта на Ян и Иа е толкова голяма, че увличат в играта си не само стария грънчар, но и глиненото момче Калчо.

В отдалечения край на поляната близо до гората се появяват злият магьосник Мирилайлай и Стария дявол със свитите си. Започват да се хвалят един на друг кой е направил по-голяма пакост на хората.

Наблюдавайки веселата игра на Иа и Ян, Мирилайлай и Старият дявол сключват облог помежду си – кой ще напакости повече на двете деца.

Мирилайлай превръща Иа във врана, а малкото дяволче Фют се мята на гърба на Ян и Старият дявол бързо разменя главата му с тази на момчето от глина.

Ян Бибиян вече с новата си глава става неузнаваем. Започва да замеря Враната с камъни, да троши наредените пред работилницата съдове, да пробожда с пръчка фигурата на момчето, която само преди миг с такава радост сам майстореше.

Старият грънчар е стъписан. Какво става с Ян? Понечва да го успокои, но Ян започва и него да замеря с камъни. Мирилайлай и Старият дявол са много доволни. Тук те вече нямат работа. Грънчарят прогонва Ян и новия му приятел Фют.

На сцената остава сама Иа-Враната – накъде да върви, как да спаси и себе си и Ян от злата магия…

Втора картина
В задния двор на къщата на Кацаря. Ян и Фют се промъкват в кокошарника му и започват да изхвърлят през оградата кокошките му. Обезпокоен от шума, в двора влиза Кацарят. Фют го забелязва и се скрива зад оградата. Неподозиращ нищо, Ян Бибиян продължава да изхвърля кокошки. Кацарят хваща Ян за врата и въпреки неговите молби го натиква в една бъчва, която търкулва надолу към реката. Буйната река я понася и удряйки се от бряг на бряг, от камък на камък, бъчвата със затворения в нея Ян се носи надолу по течението на реката. Фют, много доволен от дяволията си, тича по брега, следвайки носещата се във водата бъчва.

Трета картина
Тъмна нощ. Дълбоко в гората на една полянка до реката, край накладения огън, група разбойници си разказват подвизите. Всеки един от тях иска да изглежда по-голям герой и по-голям разбойник от другите.

Иззад дърветата се появява Фют, който ги слуша известно време и решава да им провери смелостта. Бързо измъква бъчвата от водата и я търкулва към огъня. Малко стъписване сред разбойниците и всички вкупом се нахвърлят върху бъчвата, очаквайки от нея да се изсипе куп злато. За техен ужас от там изскача Ян, но в уплахата си големите „смелчаци“ го вземат за самия дявол.

Препъвайки се един в друг, разбойниците се разбягват из гората колкото може по-далеко от това дяволско място.

Ян е не по-малко уплашен от разбойниците. Безда знае къде е, треперейки от страх, започва да вика Фют. Но вместо Фют се появява Враната. Това още повече изплашва Ян и той започва да я гони от поляната. Враната се мъчи да се приближи до него и с нейните тревожни крясъци сякаш иска да му каже нещо. Ян спира преследването и Враната, махайки с крилата си понечва да го изведе от това страшно място. Ян е готов да я последва, но в този момент се появява Фют, който, скрит в гората, е наблюдавал цялата сцена и прогонва Враната. Тя продължава да кръжи над поляната, очаквайки Ян да я последва. Той е доста объркан. Остава с Фют, но мисълта му го тегли към Враната.

Като не знае как да подобри настроението на Ян, Фют вика на помощ трите жени на Мирилайлай: Сухата – Желязната жена, Страшната – Златната жена и Хубавицата – Сребърната жена. Трите заобикалят двамата герои и започват да се въртят около тях, а Фют блъска Ян ту към едната, ту към другата.

За ужас на Ян Бибиян всичко започва да кръжи пред очите му. Той моли Фют да спре това дяволско въртене, но той е толкова доволен от деянието си, толкова му е весело, че изобщо не чува молбите на Ян. Преодолявайки с голям труд своето безсилие, Ян погва Фют и успява да го настигне, хваща го за опашката за да го задържи, но тя се откъсва. Фют се разкрещява от болка и се скрива в гората. Трите жени го последват, но Сребърната жена се връща да помогне на Ян и в този момент земята под Ян Бибиян се отваря и той бавно започва да потъва надолу в Царството на злото.

Навсякъде тук долу царува страшна тишина и самота. Никакъв шум, никакъв звук отникъде. Синкав призрачен полумрак се стели навсякъде и не може да разбереш ден ли е, нощ ли е.

Четвърта картина
В мрачното Царство на злото. Голяма черна зала, на която стените и подът са покрити с големи черни огледала. Голям черен трон стои в средата на залата. В залата боязливо влиза Ян Бибиян. В ръцете си здраво държи опашката на Фют, размахвайки я като камшик.

Минавайки покрай огледалата, Ян Бибиян с изумление и страх се спира пред всяко, защото от там го гледат хората, на които той е причинявал зло – Грънчарят, Кацарят, Калчо, Старицата, Враната. Отчаян от всичко, което се случва с него, едва пристъпващ с натежали нозе, Ян се свлича в подножието на трона, закрива очи и горко заплаква.

Появява се Сребърната жена – Хубавицата, съпроводена от Враната, която бързо притичва до Ян и го бутва по рамото. Ян скача и размахва опашката, като вижда Враната, той се спира и бавно пристъпва към нея.

Враната му разказва за жестокия облог между Мирилайлай и Стария дявол и му разкрива, че това е тя – неговата приятелка в игрите Иа. Сребърната жена им казва как могат да спасят себе си и другите омагьосани като тях – те трябва на всяка цена да вземат от злия магьосник Мирилайлай Книгата на знанието.

Сребърната жена дочува стъпки, бълзо грабва Иа за ръката и двете се скриват зад трона.

В залата влиза самият Мирилайлай – старец с бяла дълга до пода брада, със смръщено и бледо лице, с черна широка наметка на плещите си. Той носи в ръце грамадна книга – Книгата на знанието. Неговата цел е да вземе от Ян дяволската опашка.

Ян Бибиян смело се хвърля срещу Мирилайлай и размахвайки опашката на Фют, успява заедно с враната Иа и Сребърната жена да го прогонят. В изненадата си от тази неочаквана атака Мирилайлай изпуска Книгата на знанието.

Ян, Иа и Сребърната жена започват да четат Книгата на знанието.

В залата се втурва Мирилайлай начело на свитата си от люлютчета и с другите си две жени. Ян, Иа и Сребърната жена успяват да го пленят, а люлютчетата и двете му жени в ужас се разбягват.

Останал сам Мирилайлай става много мил. Увещава Ян, Иа и Сребърната жена да му върнат Книгата на знанието и дяволската опашка, а той в замяна ще повика другите си две жени, които ще ги изведат от мрачното царство на злото.

От недрата на земята излизат Старият дявол и Фют, заедно с двете жени на Мирилайлай – Страшната и Сухата. Всички те наобикалят Ян Бибиян, враната Иа и Сребърната жена, но тримата приятели не се плашат от тях и с това, което са научили от Книгата на знанието и въоръжени със силата на дяволската опашка, прогонват злия магьосник Мирилайлай и Стария дявол, последвани от люлютчетата. Неуспешни остават и опитите на Страшната жена с тютюна и на Сухата с алкохола да принудят Ян да забрави онова, което е научил.

Магията е разбита, злото завинаги е унищожено. Става чудо – Иа вече не е врана, Хубавицата и дяволчето Фют стават отново добри хора. Те тримата помагат на Ян Бибиян и на другите затворници да се освободят от мрачното царство, което се превръща в красива градина, която ехти от щастлив детски смях и весели игри.