На 29 октомври от 19.00 часа Държавна опера – Русе ще представи премиерата на балета „Моцарт“ – спектакъл за необикновения духовен свят на композитора, в който човешкото и Божественото се срещат в музиката и танца.
Тиаго Виктор Сантана, в ролята на Моцарт, открива зад гения дълбоко човешки свят, в който радостта се превръща в съпротива срещу страданието. Така балетистът описва един от ключовете към своя сценичен образ.
Геният на Моцарт често се свързва с нещо божествено, но той е и дълбоко човешка, несъвършена личност. Как подхождате към тази двойственост в своята интерпретация и къде откривате равновесието между изключителния гений и уязвимия човек, който стои зад него?
Намирам равновесието, като разглеждам гения на Моцарт като пряко следствие от неговата дълбока човечност, а не като нещо отделно от нея. Неговите недостатъци, уязвимост и бурни емоции са именно горивото, което захранва музиката му. На сцената показвам, че изключителното му изкуство е просто неговият начин да осмисли едно дълбоко несъвършено, всепоглъщащо и крехко човешко преживяване.
Тази постановка не следва традиционния биографичен разказ, а изследва вътрешния свят на Моцарт чрез движението, емоцията и музиката. Кои бяха най-големите предизвикателства пред Вас при превръщането на този неуловим свят във физически израз и промени ли репетиционният процес начина, по който възприемате Моцарт?
Най-голямото предизвикателство беше да се отдалеча от буквалното пресъздаване на фактите, за да изразя един ум, в който непрестанно бушува буря от ноти и тревоги. Превръщането на този вътрешен свят в движение изискваше да открия жестове, изпълнени с неотложност и спонтанност. Този процес промени и моето собствено възприятие за Моцарт: вече не го виждам като далечен образ на класически гений, а като изключително съвременна личност, която е преживявала и усещала всичко със сурова, неподправена интензивност.
Музиката на Моцарт сякаш притежава почти безгрижна свобода, докато животът на големия творец e изпълнен с противоречия и страдание. Когато го пресъздавате на сцената, възприемате ли привидната му лекота и игривост като израз на невинност, като начин да надмогне човешките трудности, или може би като нещо още по-дълбоко?
Възприемам лекотата на Моцарт като дълбоко средство за оцеляване и надмогване на земното, а не просто като проява на невинност. Неговата игривост е била форма на съпротива срещу страданието, финансовите затруднения и личната скръб. Когато се превъплъщавам в него, тази непринудена свобода ми се разкрива като съзнателен и смел избор – да изградиш крепост на радостта, която да не допуска мрака.
