История

Опера

Русенската опера има над вековна традиция в оперното изкуство, с първи спектакли още в края на XIX век. От малка любителска трупа до утвърден държавен културен институт, тя продължава да вдъхновява публиката с богат репертоар и значими български и международни постановки.

Формиране на оперни, хорови и симфонични трупи в Русе през XIX век

Още през XIX век в Русе започват да се формират оперни, хорови и симфонични трупи. Този процес е естествен резултат от общението с Европейската музикална култура, която достига до Русе през река Дунав. Играят се спектакли и фрагменти от различни заглавия с участието на различни хорови формации и инструментални състави с амбиции за създаване на сериозно оперно изкуство.

Първата сериозна и постоянна структура, която изпълнява оперна музика е създаденото през 1891 година от Атанас Паунов и Трифон Ц. Трифонов Музикално дружество „Лира“. Така на русенска сцена се появяват „Танхойзер“ от Вагнер (1901), „Ернани“ от Верди (1904), „Фауст“ от Гуно (1910) и много други оперни и оперетни заглавия. Те успяват да събудят трайно интереса на русенци към оперния театър. В резултат на набиращия все по-голяма популярност оперен жанр, през 1919 година се създава и Оперна дружба – институцията, която след различни трансформации днес познаваме като Държавна опера – Русе.

Първа премиера на Оперната дружба и началото на българския репертоар

Първата премиера е на 23 април 1919 година – операта „Камен и Цена“ от Иван Иванов и Венцеслав Кауцки.В първите години се играят десетки спектакли от български композитори, много от които са забравени днес. Сред тях са „Тахирбеговица“ от Димитър Хаджигеоргиев и „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов – заглавие, което поради големия интерес на публиката се поставя няколко пъти в периода 1929-1947. Поставят се и различни оперети, изборът на много от които е продиктуван от тогавашната им популярност – „Корневилските камбани“, „Царският пуяк“, „Силен като турчин“ и други.

С натрупването на практически опит се утвърждава убеждението, че сериозно оперно изкуство много трудно може да се осъществява само с частни средства. Именно затова през годините Оперната дружба няколко пъти е била принудена да спира дейността си. Затова, като част от държавната политика, през 1949 година Оперна дружба – Русе е одържавена и трансформирана в Народна опера – Русе. Първата премиера на вече държавната опера е постановката на „Травиата“ от Верди на 27 ноември 1949 година. Постановката оставя трайни следи в историята на държавния културен институт и дава верните посоки за развитието на театъра.

В първите си години като държавна институция, Русенска опера съществува под общо административно ръководство с Русенския драматичен театър и се помещава в Доходното здание. През 1952 година, след изключително успешното представяне на Националния преглед на оперните театри в София с „Дон Паскуале“ от Доницети, Операта се превръща в напълно самостоятелна административна единица и за неин първи директор е назначен Георги Чендов. До 1954 година главните диригенти на създадения през 1948 година Русенски държавен симфоничен оркестър Константин Илиев, Добрин Петков и Руслан Райчев са били и диригенти на Русенска опера, а от сезон 1954-1955 Русенската опера назначава и своя първи главен диригент – Ромео Райчев.

Първи години на държавната Русенска опера

В първите си години като държавна институция, Русенска опера съществува под общо административно ръководство с Русенския драматичен театър и се помещава в Доходното здание. През 1952 година, след изключително успешното представяне на Националния преглед на оперните театри в София с „Дон Паскуале“ от Доницети, Операта се превръща в напълно самостоятелна административна единица и за неин първи директор е назначен Георги Чендов. До 1954 година главните диригенти на създадения през 1948 година Русенски държавен симфоничен оркестър Константин Илиев, Добрин Петков и Руслан Райчев са били и диригенти на Русенска опера, а от сезон 1954-1955 Русенската опера назначава и своя първи главен диригент – Ромео Райчев.

Сезон 1955-1956 е един от възловите моменти в историята на Русенска опера. През 1955 година младият оперен театър представя своя творчески сезон на сцената на Националната опера в София със заглавията „Ловци на бисери“, „Селска чест“, Риголето“, „Отвличане от Сарая“ и „Съперници“. Същата година е изграден и новият дом на операта – сграда, превърналата се в емблема на града, където Държавна опера-Русе се помещава и до днес. Първата премиера в новата оперна сграда е на 5 февруари 1956 година с „Евгений Онегин“ от Чайковски. Русенската опера започва изграждането на международни връзки – с Румъния и Съветска Русия. Своеобразен връх в тази съвместна дейност е и премиерата през 1965 година на новата версия на операта „Катерина Измайлова“ от Дмитрий Шостакович. Самият Шостакович живее в Русе и взима дейно участие в подготовката на спектакъла и работи в тясно сътрудничество с диригента Ромео Райчев и режисьора Евгени Немиров. Композиторът става почетен гражданин на Русе.

Авторитетни творци и сътрудничество в Русенската опера

През следващите десетилетия и до най-новата история на Русенската опера с нейния състав в не една продукция многократно работят авторитетни имена на съзидатели на българската музикална култура. Сред тях са диригентите Борис Хинчев, Михаил Ангелов, Димитър Манолов, Иван Филев, Веселин Байчев, Милен Начев, Георги Димитров, Методи Матакиев, Найден Тодоров; режисьорите Драган Кърджиев, Петър Райчев, Михаил Хаджимишев, Евгени Немиров, Димитър Узунов, Стефан Трифонов, Аврам Георгиев, Пламен Карталов, Павел Герджиков, Огнян Драганов, Нина Найденова, Уде Нисен, Марк Ермлер, Ричард Гласъп, Конрад Лайтнер, Йон Рънзеску, Наталия Сац, Манфред Щраубе, Джан Джаноти, Урсула Хорнер, Матиас Фогт, Вера Немирова; хореографите Асен Манолов, Маргарита Арнаудова, Асен Гаврилов, Петър Луканов, Хикмет Мехмедов, Силвия Томова; сценографите Асен Попов, Ани Хаджимишева, Петър Попов, Венера Наследникова, Димитър Киров, Мария Трендафилова, Иван Савов, Радостин и Бояна Чомакови, Иван Токаджиев, Борис Стойнов, Цветанка Петкова-Стойнова; хоровите диригенти Атанас Димитров,Томина Сидова, Христо Стоев и Стелияна Димитрова-Хернани.

Популяризиране на българското оперно творчество

Русенска опера работи активно и за популяризирането на българското оперно творчество. Опери като „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, „Янините девет братя“ от Любомир Пипков, „Йоанис Рекс“ и „Мария Десислава“ от Парашкев Хаджиев, „Еленово царство“ от Константин Илиев, „Синята птица“ от Симеон Пиронков, „Каин“ от Любомир Денев, „Полихедрон“ от Нева Кръстева и балети като „Козият рог“ от Красимир Кюркчийски, „Нестинарка“ от Марин Големинов и „Калиопа“ от Емил Табаков, както и рок-операта „Нострадамус“ от Николо Коцев са само някои от поредицата български заглавия в репертоара на трупата през годините.

Световни артисти на сцената на Русенската опера

Със своя интензивен творчески живот Русенската опера винаги е била привлекателна и за звезди от световен мащаб. На нейната сцена са гостували артисти със световна слава и признание като, Христо Бръмбаров, Тодор Мазаров, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, също и Анна Томова-Синтова, Александрина Милчева, Дарина Такова, Калуди Калудов, Алиса Зиновиева, Николае Херля, Владимир Атлантов, Глория Линд, Силвия Шаш, Ава Купър, Зинаида Пали, Питър Глосоп, Марио Маланини, Марцио Джоси, Лео Нучи, Октав Енигареску, Помпей Хъръщяну;

Русенската опера притежава записи в златния фонд на БНР и БНТ. Има множество участия в международни фестивали в България и зад граница – в Швейцария, Австрия, Германия, Франция, Италия, Румъния, Гърция, Испания и другаде. С огромен успех преминават и гастролите на русенския оперен театър в Румъния, Гърция, Украйна, Испания, Холандия, Белгия, Люксембург, Австрия, Германия, Франция и Португалия.

През 1999 година Русенска народна опера и Държавна филхармония – Русе се обединяват в една институция, която първоначално се нарича Оперно-филхармонично дружество – Русе, а от 2010 година – Държавна опера – Русе.

Търсене

Търсене