Голямото сопрано в съвременния български оперен театър Мария Венцеславова е родена на 6 юни 1943 г. в Перник. Творческият ѝ път започва в ранна възраст в детския хор „Бодра смяна“. Завършва Българската държавна консерватория в класа на проф. Елена Киселова. От 1967 г. е солистка на Русенската опера и поема тежкия сопранов репертоар. Съдбата я свързва трайно с Русенския оперен театър, който през 70-те и 80-те г. на ХХ в. е на изключително високо ниво с великолепни постановки, блестящи оперни артисти и съхранен аристократичен дух. Първата ѝ роля е на Флория Тоска от едноименната опера на Джакомо Пучини. В интервю, състояло се през 2018 (само година преди кончината ѝ), на въпроса: „Коя е ролята, в която сте се чувствали най-добре?“ певицата отговаря: „В много! Тоска ми беше първата любов…“. Тя изпълнява ролята над 100 пъти, често с партньори Кирил Кръстев – Скарпия и Николай Здравков – Каварадоси. Образът, който изгражда оставя трайни дири и се помни от поколения меломани и до днес.
Следват трудните сопранови роли на Дездемона в „Отело“ от Дж. Верди (1967), Лиза в „Дама Пика“ на Чайковски (1968), Елизабет в „Дон Карлос“от Дж. Верди (1963), Аида в „Аида“ от Дж. Пучини (1959, 1980), Амелия в „Бал с маски“ от Дж. Верди (1970), Леонора от „Трубадур“, Дж. Верди (1977) и др. През 1974 г., когато Николай Гяуров е гост на Русенска народна опера, негова партньорка на сцената в спектакъла „Дон Карлос“ е Мария Венцеславова.
След три успешни сезона на Русенската сцена, през 1970 г., М. Венцеславова се явява на Четвъртия международен конкурс за млади оперни певци в София. Журито не ѝ присъжда награда, но талантливата певица получава множество покани за гастроли с любимата ѝ роля на Флория Тоска. През 1972 г. тя печели трето място на авторитетния певчески Международен конкурс в Тулуза. Явяването й на двата конкурса, в София и Франция, се определя като преход към наистина важното в национален и световен мащаб постижение – Вагнеровата награда на конкурса „Франсиско Виняс“ в Барселона. С Вагнеровите героини Сента от „Летящият холандец“ и Елизабет от „Танхойзер“ печели титлата „Вагнеров изпълнител“. М. Венцеславова е първата българка получила това високо отличие.
Мария Венцеславова и Анастас Анастасов се срещат на сцената като Холандеца и Сента през 1969 година и скоро след успеха на спектакъла стават семейство. Тогавашният драматург на Операта Огнян Стамболиев пише, че „…връх в кариерата за Мария Венцеславова си остава Лейди Макбет от операта „Макбет“. …Все още най-заклетите оперомани говорят за този дует в живота и на сцената, Мария и Анастас, спомнят си за драматизма в дуета между Макбет и Лейди Макбет… Те са олицетворение на симбиозата между двама певци…, емблематичната звездна двойка на русенския оперен театър“. За Амелия Грималди в „Симон Боканегра“ от Дж.Верди (1973), М. Венцеславова получава награда от „Съюза на музикалните и танцови дейци“ за най-добра певческа роля, за спектакли, изиграни в сезон 1973-1974 г. Режисьор на тези успешни спектакли е актьорът от Русенския драматичен театър Константин Димчев. За Димчев певицата споделя: „Tой беше много талантлив! Аз си го харесвах! Много хубав спектакъл направи, много хубав мизансцен направи. Нещо, което не бяхме виждали … Аз сега в момента изтръпнах. Големи емоции!“
Силата ѝ е във Верди, в руската класическа опера – Лиза в „Дама Пика“ от П. И. Чайковски (1968), Ярославна в „Княз Игор“, Бородин (1971), Луиза в „Годеж в манастира“ С. Прокофиев (1972), както и в поредицата български героини: красивата Зорница в „Луд гидия“ (1967, 1987), Елена от оперетата „Бунтовна песен“ на Георги Златев-Черкин (1968), жертвоготовната и решителна Милкана от „Майстори“ на П. Хаджиев (1972), нежната Севина от “Лето 893″ (1973), обичащата и дълбоко страдаща Елена от „Момчил“ на Л. Пипков (1974), Лили в „Тревога” от Ал. Райчев (1974). Мария Венцеславова е поканена лично от композитора Панчо Владигелов да изпълни ролята на царица Мария в творбата му „Цар Калоян“ в спектакъл на Старозагорската опера (1975). Мария Венцеславова остава в историята на „Цар Калоян“ и със студийния запис на операта.
На 23 март 1978 г., в рамките на Международния фестивала „Мартенски музикални дни“, е премиерата на операта „Мария Десислава” от Парашкев Хаджиев. Композиторът е чест гост в града, на русенска сцена вече са поставени „Луд гидия“, „Албена“ (1970), „Майстори“ (1972), „Лето 893“ (1973). И най-новата си опера, психологическата патриотична драма „Мария Десислава”, Парашкев Хаджиев пише специално за звездната русенска оперна двойка. Мария Венцеславова споделя: „Голяма беше радостта ми и голяма чест ми бе оказана от съдбата да се срещна с тази героиня! Саможертвата ѝ винаги ме е карала да настръхвам. Но кой не би дал подобни жертви за отечеството си? Пред прага на робството… Точно в това е силата на моята героиня. И любовта. Без любов нищо няма на този свят. Любима ми беше молитвата ѝ пред Бога, когато трябва да избере пътя на саможертвата.“ За забележителното актьорско присъствие и ярките вокални умения на Мария Венцеславова в ролята на Мария Десислава, уважаваната българска музиколожка проф. Розалия Бикс написа: „Олицетворение на вековно предание, символ на българката – горда хубавица, нравствена и умна!”. В „Златния фонд на БНР“ се съхранява запис от ария от Втора картина на операта „Мария Десислава“ в изпълнение на Мария Венцеславова.
През годините тя пее и в „Тъжен понеделник“, от Гершуин в ролята на Вай, тя е и Мерседес в „Кармен“ и Първа дама, от „Вълшебната флейта“, Силва в „Царицата на Чардаша“, Мадалена в „Риголето“ и Чипра в „Цигански барон“.
Преподавателка е в Русенското музикалното училище по пеене, актьорско майсторство, пластика, и мизансцен. През 1980 г. получава званието „заслужила артистка“.
На 30 април, 2019 г. в дома си в Русе почина голямото сопрано Мария Венцеславова, завещала на българската оперна сцена талантливите си синове – Орлин и Венцеслав и внучките си – Мария и Анастасия.
* Автор: д-р Веселина Антонова, архивист на Държавна опера – Русе
