Майсторският клас по дирижиране в Държавна опера – Русе отново събира на една сцена млади музиканти и утвърдени професионалисти в името на живия творчески обмен. В рамките на сътрудничеството между Академията за изящни изкуства в Цюрих и Русенската филхармония, бъдещите диригенти имат рядката възможност не само да работят в репетиционна среда, но и да застанат пред симфоничен оркестър в концертна ситуация.
За значението на тази практика, за предизвикателствата на две от най-емблематичните Шести симфонии – на Лудвиг ван Бетовен и Пьотр Илич Чайковски – и за ролята на подобни проекти в изграждането на новото поколение диригенти разговаряме с проф. Иван Василевски:
Маестро, какво е най-ценното, което младите диригенти получават от работата си с оркестъра на Държавна опера – Русе в рамките на този майсторски клас?
– Студентите ни наистина получават много – получават опит да репетират и да дирижират една голяма симфония на концерт. Получават също така и едно много положително отношение от страна на оркестъра – това разбиране, че на диригента му е нужен оркестър, за да се научи да дирижира. Получават честно отношение към музиката и към професията на оркестранта, което хората от Русенска филхармония винаги излъчват. Това всеки път впечатлява мен и моите студенти.
В програмата са включени две емблематични Шести симфонии – на Лудвиг ван Бетовен и Пьотр Илич Чайковски. Какви са основните диригентски предизвикателства при интерпретацията на тези толкова различни като стил и емоционален свят произведения?
– Избрахме две много известни симфонии, мога да кажа по контраст. Шестата симфония на Бетовен е може би най-позитивното му произведение, а Шестата на Чайковски има специална програма и разбира се нотка на разочарование в четвърта част, която не е типичен финал, както в Четвъртата и Петата му симфонии. Шеста симфония на Бетовен не е програмна симфония, а по-скоро отразява чувствата, които ние изпитваме сред природата, до потока… и все пак има нещичко програмно в нея, не е като Четвърта, Пета, Седма, Осма от симфониите му. И при Чайковски има програма, но той е казал, че това е тайна, която вероятно ние никога няма да научим. Това също сближава двете симфонии, както и контрастния принцип. Позитивността на Бетовен и разочарованието в Шеста симфония на Чайковски, въпреки че в нея има толкова много енергия, толкова много желание за живот, за любов. Там са всички спекулации около историята, че се е самоубил. Това, разбира се, ние никога няма да разберем – каква вода е пил, с каква холера се е заразил… Като всички много известни произведения, и тези предоставят трудности. Има толкова много интерпретации, толкова много записи, има традиции, които понякога не съвпадат с начина на възпроизвеждане.
Как се вписва този проект между Академията за изящни изкуства в Цюрих и Държавна опера – Русе в по-широката Ви визия за подготовка на новото поколение диригенти?
– За нас това сътрудничество е много важно. Ние през април пак ще сме тук. Вижда се, курс след курс, как студентите растат и добиват сигурност. И по отношение на репертоара също, защото тук ние правим големи класически, романтични симфонии и др. Работата с оркестър е от съществено значение. Вижда се как в рамките на проекта студентите подобряват уменията си, реагират бързо, водят по-добре оркестъра, работят по-ефикасно. Това за нас е много важно, то е част от нашата образователна програма и съвместната ни работа, с която много се гордеем. Много съм благодарен на Русенска опера, на цялото ръководство, както и на Оркестъра за тази възможност!
