„АЛМА“ – монодрама

Музика – Любомир Денев (баща)

Либрето – Герган Ценов

Синопсис

Алма е обзета от мъчителния спомен за смъртта на своя любим баща – героят от детството ѝ, който е разкрил пред нея чудния свят на изкуството и литературата. След неговата смърт, животът ѝ е изпълнен с непоносима самота и чувство на безизходица. Майката на Алма бързо се омъжва повторно, което в очите на малката ѝ дъщеря е грозно предателство към паметта на баща ѝ. Алма намира утеха в музиката и литературата, но дълбоката ѝ връзка с баща ѝ и артистичния свят, в който той я въвежда, не спира да я преследва. Тя копнее за спасител под формата на страстен любовник, който да я освободи от потискащата сива действителност и да я понесе върху Мефистофелова колесница, както това се случва с нейния любим Фауст.

Първата любов в живота на Алма е пианото, пред което тя денонощно излива своята поетична душа. Виена – градът, в който тя е родена и живее – е в нейните очи приказен град, в който тя е възхвалявана като „най-красивото момиче във Виена“. Но един ден, съвсем неочаквано, младата Алма е споходена от тайнствен мъж, който чрез една единствена страстна целувка променя завинаги нейното сърце и душа. Въпреки тази първа мимолетна любов, дълбоките съмнения на Алма по отношение на света около нея и по отношения на самата нея, все повече се задълбочават и възпаляват.

Съдбата я подтиква към брак с прочутия композитор Густав Малер. Още от самото начало на тяхната връзка, чувствата на Алма към нейния съпруг са белязани от дълбока неприязън, тъй като техният съвместен живот много скоро разкрива огромната и непреодолима бездна между техните две напълно различни души. Густав, въпреки своя музикален гений, остава дълбоко предубеден към творческите стремежи на своята много по-млада съпруга, и така още през първите години на техния брак всички мечти на Алма увяхват под непосилната тежест на съпружеските задължения, наложени ѝ от Густав. Неутешимата скръб на Алма се задълбочава особено силно след трагичната смърт на първото им дете, като в същото време тя започва да прозира в творбите на своя съпруг странно, почти свръхестествено предчувствие за дълбоката трагедия, която я очаква занапред.

Алма започва търпеливо да чака. Тя чака следващия „спасител“, който да я изведе от безизходицата на нейния безрадостен семеен живот, и този нов спасител се явява в лицето на младия и талантлив архитект Валтер Гропиус. Любовта между него и Алма пламва мигновено и Алма се чувства освободена от тежестта на миналото си; тя вече не се идентифицира единствено като съпруга или дъщеря, а като самата себе си. Нощите с Валтер са изпълнени с дива екстатика, която помага на Алма поне за кратко да се откъсне от тежките окови на семейния живот. Алма бясно и неудържимо препуска върху летящата колесница на Мефистофел – през деня тя е послушна съпруга, отдадена на своя гениален съпруг, а през нощта тя се превръща в страстна любовница на своя млад спасител. В условията на това свое двойно съществуване, Алма все още не може да се освободи напълно от потискащото усещането за предателство – не само към своя съпруг, но и към самата себе си. Това усещане е подсилено, когато една сутрин Густав ѝ представя писмо от Валтер, в което последният описва тяхната тайна изневяра. Шокът от това разкритие е колкото опустошителен за самата Алма, толкова и за Густав и неговото крехко сърце. През следващите месеци тя с ужас наблюдава как здравето му се влошава с всеки изминал ден, докато в една буреносна нощ сърцето му най-сетне спира. Алма, наведена над спокойното лице на мъртвия Густав, си спомня думите от една от неговите песни: „Аз почивам в тихи селения! Живея самотен в своя Рай, в своята любов, в своята песен!“

Алма се хвърля в шеметния живот на музиката, танците и шампанското. Колесницата препуска по-бързо от всякога. „Най-красивото момиче във Виена“ се е превърнало в „най-привлекателната вдовица във Виена“, заобиколена от нови ухажори и обожатели. В този вихрен момент, в живота ѝ се появява младият художник Оскар Кокошка. Скандален и непримирим гений, Оскар е нейният най-сладостен сън и най-мрачен кошмар. Неговата страст към Алма не познава граници – той заплашва да убие всеки мъж, който се осмели да я погледне, и дори заплашва да убие самата нея, ако тя откаже да се омъжи за него. Нощите им заедно са ураган от страстни наслади, граничещи с безумие и хаос.

Избухва Първата световна война. Алма е обзета от вихъра на опустошението – не само на бойното поле, но и в нейната душа. И двамата мъже, които обича, Оскар и Валтер, са тежко ранени. В разгара на войната Алма и Валтер се оженват. Ражда им се дъщеря, Манон, и Алма се врича да направи всичко възможно, за да ѝ осигури живота и свободата, които тя никога не е имала. Майчинската преданост на Алма се превръща за нея в ярка светлина в един мрачен и разкъсван от ударите на войната свят.

Животът на Алма претърпява драматичен обрат, когато тя среща поета Франц Верфел – харизматичен и обсебващ почитател, чието спонтанно обяснение в любов преобръща живота на Алма с главата надолу. Алма е раздвоена между спомена за покойния ѝ съпруг и неукротимата страст на тялото ѝ. В тази поредна бурна връзка Алма се чувства едновременно извисена и принизена. За пореден път в живота си тя е муза, принесла в жертва своите собствени творчески амбиции. Връзката на Алма с Франц е споходена от драматичен обрат, когато тя забременява от него, докато все още е омъжена за Валтер. Все още в седмия месец от бременността, тя и Франц прекарват заедно една дива нощ, в която, след непоносима болка и силно кървене, Алма претърпява спонтанен аборт, в резултат на който дава живот на преждевременно родения им син Мартин – крехко, болнаво дете, което от една страна се превръща в нейна най-голяма надежда, но от друга, в повод за дълбока вина. Алма мечтае малкият Мартин един ден да композира симфонии, да проектира сгради или да пише романи. Но вместо това той умира, обричайки своята майка на безпределна мъка.

Светът около Алма се разпада пред очите ѝ. Европа е залята от насилие и политически хаос. Пламъкът на революционните вълнения обхваща Германия и Австрия и Алма трескаво наблюдава надигащата се вълна от национализъм и културно пречистване. Въпреки всеобщия ужас, Алма намира странна привлекателност в националистическия плам, който в нейните очи изглежда като една несекваща и необуздана Валпургиева нощ. На фона на тази апокалиптична картина се разразява нова трагедия в личния живот на Алма – нейната дъщеря от брака ѝ с Валтер, Манон, започва да боледува и това някога лъчезарно дете много бързо се е превръща в бледа, болнава млада дама. Манон се затваря в себе си, отказва да яде и да говори, а някога безгрижният ѝ дух сега е погълнат от бързо напредващата болест. Скоро цялото ѝ тяло е обхванато от тежка и неизлечима парализа. Въпреки всички усилия да я спаси, Алма остава безпомощна пред неумолимата болест. Манон умира в адски мъки.

Докато светът около Алма е обхванат от пъклените пламъци на нацизма и докато по площадите на Германия и Австрия са изгаряни творбите на Густав и Франц, Алма решава, че единственият изход от тази кошмарна действителност е бягството. След като прекосяват по-голямата част от Южна Европа, Алма и семейството ѝ достигат бреговете на Америка. Семейството се установява в Ню Йорк, където Алма и Франц са посрещнати от многобройни почитатели и стари приятели. Но дори и тук сянката на загиващата Европа тегне над Алма и много скоро тя и семейството ѝ заменят бликащия от живот Ню Йорк с тихата и спокойна Калифорния. Там тя отново отваря своите пищни салони, изпълнени с музика, танци и шампанско, в отчаян опит да забрави за разрушението отвъд океана.

В средата на калифорнийския рай, Алма си спомня как по време на бягството им от Европа, един ден тя и нейните спътници се озовават в малко планинско селце, в което една местна старица ѝ разказва легендата за сестра Бернадет – младо момиче, което според легендата получило видения на Дева Мария. Историята за невинността и вярата на младата Бернадет разпалва искра на надежда в сърцето на бягащата Алма. През същата нощ, в това забравено от бога селце, Алма сънува тъмен силует, изправен пред олтара на сестра Бернадет. Когато се приближава към тайнствената сянка, Алма с ужас разпознава в нея чертите на своята скъпа Манон. Алма споделя този сън с Франц и в момент на възобновена надежда той ѝ обещава, че ако успеят да се измъкнат невредими от този кошмар, той ще напише книга за святото момиче. Вече в Калифорния, Франц изпълнява своето обещание и написва романа „Песента на Бернадет“, който се радва на огромен успех. Франц продължава да пише, създавайки книга след книга, докато един ден умира на бюрото си, изтощен и погълнат от работата си, оставяйки Алма отново съвсем сама.

Алма се обръща назад към своя дълъг и изпълнен с болка и страдание живот. Тя си спомня за музиката, която някога е композирала и за мечтите, които е имала, но разбира, че този свят на мечти и илюзии се е изплъзнал като пясък между пръстите ѝ. Тя е напълно сама. И тъкмо когато понечва да промълви фаталните думи на Гьотевия Фауст, Алма чува странен глас, който ѝ напомня за договора, който е подписала с коварния Мефистофел. Чува и самия глас на лукавия дявол, който се надсмива над наивната ѝ вяра, че щастието и насладите в живота ѝ могат да продължат вечно. Алма чува около себе си гласовете на мъжете, които е загубила – нейния баща, Густав, Валтер, Оскар, Франц… Наред с техните имена, тя чува и едно последно име – Алма.