Композитор – Петер Хертел

Автор на либрето и хореография – Жан Добервал

Действащи лица:

Лиза – селска девойка

Колен – любим на Лиза

Марцелина – майка на Лиза

Никез – кандидат за жених

Мишо – баща на Никез

Нотариус

Приятели на Лиза и Колен, селяни.

Първо изпълнение: 1 юли 1789 година, Бордо, Франция.

Първо изпълнение в Русе: 25 декември 1980, хореография – Петър Луканов, художници – Петър Попов и Мария Трендафилова

Кратко съдържание

Лиза, дъщеря на богатата вдовица Марцелина, е влюбена в бедния селски момък Колен. Намеренията на майка ѝ са да я омъжи за Никез, сина на богаташа Мишо.

Лиза тръпне в очакване на своя любим. Тя връзва панделката си на „любовен възел“ и я оставя на мястото, където обикновено двамата се срещат. След малко Колен се появява и пламва от радост като вижда панделката. Лиза и Колен се срещат и се сливат в прегръдка, ала щастието им е кратко. Марцелина дотичва и безцеремонно ги разделя. Майката ядосано изпраща дъщеря си в къщи, където имало неотложна работа за вършене. Колен се промъква подир нея, за да ѝ помогне. Двамата влюбени се отдават на радостта си, че най-сетне са сами. Идват приятелките на Лиза, за да я поканят на разходка, но майката не иска и да чуе. Пристигнали са Мишо и синът му Никез. Марцелина ги посреща прелюбезно. Бащата церемониално поисква ръката на Лиза за сина си. Марцелина приема с радост, а Лиза започва подигравателно да се забавлява с непохватния Никез.

На нивата. Жетварите са прекъснали работата си за почивка. Колен ги увлича във весел танц и към тях се присъединяват Лиза и Никез. Всички разбират, че девойката предпочита бедния селски момък пред сина на богаташа. Жетварите не свалят очи от тримата: Никез танцува тромаво, държи се глупаво и предизвиква само смях. Внезапно руква силен дъжд и пропъжда танцуващите.

В чифлика. Марцелина и Лиза се прибират уморени и скоро майката заспива. Лиза се опитва да измъкне ключа от престилката на майка си, за да излезе и да се срещне с Колен, ала старата усеща и отваря очи. За да е сигурна, че дъщеря ѝ няма да се измъкне навън, тя я кара да танцува. Лиза подхваща танц под звуците на дайре, а Марцелина отново се унася. Вторият опит на момичето да вземе ключа е успешен и Колен най-сетне е вътре. В този момент жетварите пристигат, за да получат надниците си и Колен бързо се скрива. Докато майката се занимава с жетварите, двамата влюбени си разменят кърпите, вричайки се във вечна обич.

Пристигат Мишо и Никез. Те водят със себе си нотариус. Никез подписва тържествено брачния договор. Марцелина извиква дъщеря си, за да подпише и тя. Но Лиза се появява със своя любим Колен. Те искат прошка и нейната благословия. Отначало майката не приема, но всички я увещават и накрая тя се съгласява. Лиза и Колен щастливи започват да танцуват.

История на създаването

„Зле опазеното момиче” е един от най-старите европейски балети, достигнали до наши дни. За първи път е представен на 1 юли 1789 в Бордо, Франция. Автор на либретото и подбора на музиката от народни и популярни танци, както и на хореографията е Жан Добервал (1742-1806), ученик и сподвижник на бележития френски балетмайстор, теоретик и реформатор на балета Жан Жорж Новер. Скоро балетът става много популярен в Европа. По-късно композиторът Луи Харолд прави подбор на останалата от Добервал музика, добавя своя и оркестрира балета. Така „Зле опазеното момиче” започва нов живот. Премиерата на тази нова редакция е през 1828 в Гранд Опера-Париж. Следват нови редакции на музиката и танците. През 1864 немският композитор и диригент Петер Лудвиг Хертел (1817-1899) създава нова преработка на балета и дирижира премиерата в Берлинската опера. Преработката на Хертел получава широко разпространение в Русия, а най-известните руски хореографи създават свои балетни версии.

В Русе балетът „Зле опазеното момиче“ е изпълнен за първи път на 25 декември 1980 година. Постановъчният екип е с хореограф Петър Луканов, художници са Петър Попов и Мария Трендафилова. В пресата, след своя 30-ти юбилеен сезон, трупата на Русенския балет е определена от критиката като „свежа и винаги млада“ (сп.„Светлоструй“, В.Консулова, КИ). Ролята на Лиза в тази „оригинална и осъществена с развития лексикон на съвременния балетен театър“ постановка изпълнява Й.Петкова, Колен е Ч.Христов, Ален (Никез) – Л.Борисов, Симона (Марцелина) – Ст.Георгиев. Хореографът П.Луканов използва старинната музикална редакция на френския композитор Л.Херолд.

Балетът на Държавна опера-Русе е основан през 1949 година. Първата балетна постановка е „Куклената фея” на Йозеф Байер, представена на 7 март 1952. Постановчик е големият български балетмайстор Асен Манолов.