Мюзикъл в две действия по музика на The Gipsy Kings, John Cameron (Джипси Кингс, Джон Камерън)

Либрето – Stephen Clark, Helen Edmundson (Стивън Кларк, Хелън Едмъндсън)

Текстове на песните –  Stephen Clark (Стивън Кларк)

Нова адаптация – Christian Durham (Юни 2022)

Превод – Ваня Георгиева (Декември 2024)

© 2025 Zorro USA LLC, Всички права запазени

Първо изпълнение: 4 март 2008 година, Конгресен театър в Ийстбърн
Първо изпълнение в България: 13 януари 2012 година, Национален музикален театър, София

Първо изпълнение в Русе: 26 април 2025 година, диригент –  Димитър Косев, режисьор – Ивайло Ненов

Действащи лица:

Диего де ла Вега / Зоро – Харизматичен, чаровен уличен артист; смел мъж с маска, шапка и шпага

Луиза Пулидо – красива и борбена млада жена

Рамон де ла Вега – приятел и побратим на Диего

Инес – сладострастна циганка

Сержант Гарсия – сержант, който вярно служи на Рамон

Дон Алехандро де ла Вега – управник на Лос Анджелис, баща на Диего

Свещеник

Хорхе – беден селянин

Цигани, войници, селяни, моряци и др.

Действието се развива в Испания и Лос Анджелис, Калифорния през 1805.

Първо действие

Дълбоко в една пещера група цигани спират да си починат през нощта, докато танцуват и пеят, те слушат с нетърпение водача им да им разказва за стар цигански мит – скандалната история за легендарния герой Зоро.

Дон Диего де ла Вега, богат млад кабалеро, е изпратен от дома си в Калифорния от баща си, дон Алехандро, във военно училище в Испания. Той е принуден да се раздели с детската си любов Луиза, която също е изпратена от бащата на Диего. В същото време Дон Алехандро обявява, че приятелят от детството на Диего и Луиза Рамон ще стане капитан на армията, което радва и Диего, и Луиза. По-късно, в Испания, Диего избягва от училище и се присъединява към група странстващи цигани, които свирят и пеят из крайните квартали на града. Той е тяхната звездна атракция и след като показва няколко трика на очарованата публика, той вижда Луиза. Луиза убеждава Диего да се върне в Калифорния, за да спре Рамон, превърнал се в тиранин. Инес, циганка и очевидно интимна довереница на Диего, не е доволна от появата на Луиза и решава, че тя и всички останали цигани трябва да ги придружат.

След изпълнено с опасности плаване към Америка, в Калифорния Диего открива, че Рамон е лишил хората от правата им и се е поставил начело, обявявайки смъртта на Дон Алехандро. Истината е, че Дон Алехандро не е мъртъв и в тайна от всички, е държан в плен от Рамон. Рамон не крие своята жестокост. Тъй осъжда трима мъже на смърт за кражба – само за това, че са добавили камъни към чувалите си със зърно, за да спечелят допълнителни пари за гладните си семейства. Докато мъжете са отведени, жените им гневно заявяват своята омраза към Рамон и отношението му към хората. След като става свидетел на жестокостта на своя стар приятел и с помощта на Инес, Диего приема друг героичен образ – Зоро, за да защитава хората. В същото време, за да запази самоличността си в тайна, той се представя пред Рамон като идиот, който не може да бъде реална заплаха. Той се предлага на Рамон като личен слуга, ход, който ядосва Луиза, която започва да съжалява, че е върнала Диего.

На следващия ден тримата мъже трябва да бъдат обесени. Докато ги водят към бесилото, Луиза и жените оплакват съдбата им и изразяват надежда, че нещата чудодейно ще се променят. Преди примката да бъде затегната, Зоро се появява грандиозно от нищото като техен спасител. Бързо успява да се появи почти едновременно и като Диего, така че никой да не го заподозре.

След поредното грандиозно спасяване, Зоро успява да избяга от охраната на Рамон и се озовава в стаята на Луиза, докато тя е във ваната. Смутен, той се издава, че знае името ѝ, но самоличността му остава скрита. Тя започва да се влюбва в Зоро така, както Диего винаги е бил влюбен в нея. Междувременно циганите предизвикват смут, като пият и танцуват заедно, примамвайки страхливия, но сърдечен сержант Гарсия, верен на Рамон. Флиртувайки и шегувайки се с Гарсия, Инес скоро го превръща в свой нов обожател, а Гарсия прави всичко възможно да се държи силно и смело като Зоро. Но Инес все още страда за Диего и намира Гарсия просто за забавление. Рамон, първоначално заинтригуван от идеята за безплатно вино, в крайна сметка се обръща срещу циганите и се опитва да предотврати дейността им. Най-накрая той показва силата си, като се налага на Луиза, жената, която той жадува, но която мрази всичко, в което той се е превърнал. Зоро обаче се появява точно навреме, за да спаси Луиза. Той принуждава Рамон да падне на колене и издълбава с шпагата си знака „Z“ върху гърдите на изпадналия в безсилен гняв Рамон.

Второ действие

Действието започва с групата цигани от пролога, които се появяват отново на сцената, за да продължат разказа си на историята на Зоро и изпълняват голяма песен и танц.

Историята продължава – Рамон разкрива до краен предел своето безсилие – завинаги е белязан от знака на Зоро. Циганите и селяните му се подиграват. Той гневно обявява комендантски час и заплашва, че всеки, който излезе след полицейския час, ще бъде застрелян. Тълпата протестира. Инес казва на Луиза, че е твърде опасно за нея да остане в Лос Анджелис, но тя я успокоява, защото знае място, където Рамон никога не може да я открие. Рамон нарежда на пазачите да стрелят в тълпата. Хората бягат, оставяйки Инес и Рамон сами. Тя предрича, че империята му се разпада и че скоро алчността му ще го погълне. Рамон си тръгва отричайки, но думите ѝ силно му въздействат.

Диего се опитва да посъветва Гарсия как да изрази любовта си към Инес, но когато тя пристига, Гарсия се смущава и бяга. Диего пита къде е Луиза. Инес му казва и разкрива, че разбира, че той обича Луиза. Диего, облечен като Зоро, намира пещерата, в която се крие Луиза. Тя признава чувствата си на Зоро и двамата танцуват. Диего целува Луиза, но след това се отдръпва. Луиза го пита защо толкова се страхува от чувствата си, а извън пещерата Диего тъжно признава, че иска да бъде с Луиза, но се страхува, че рискува да изложи живота ѝ на опасност.

На следващия ден Гарсия се опитва да впечатли Инес. Рамон, все още разстроен от думите на Инес, отива да се изповяда. Той скоро забелязва, че свещеникът всъщност е Зоро, който е научил, че Дон Алехандро е все още жив и се опитва да го намери. Рамон поставя капан на Зоро, но той успява да избяга. Луиза отива в циганския лагер, където Инес я превръща в циганка. Рамон нахлува и арестува Луиза. Инес нарича Гарсия страхливец, защото не прави нищо, за да спре Рамон.

Луиза е на път да бъде разстреляна, когато Зоро, придружен от няколко други мъже, облечени като Зоро, се бие с охраната. Рамон опира нож в гърлото на Инес и се опитва да накара Зоро да избере между Луиза и Инес, но Инес хвърля Рамон на земята. Тя казва на Рамон, че любовта между Зоро и Луиза е любов, която той никога не може да разбере. Рамон вади пистолет от джоба си и застрелва Инес. Съкрушеният Зоро се предава и е отвлечен от пазачите, докато Рамон принуждава Луиза да се съгласи да се омъжи за него. Докато Рамон си тръгва с Луиза, циганите се появяват и в дълбока скръб отнасят тялото на Инес.

В затворническата си килия Диего се оплаква от неуспеха си да защити хората и се обвинява за страданието на тези, които обича. Гарсия пристига и, признавайки страхливостта си, казва на Зоро, че може да го заведе при Дон Алехандро. Междувременно Луиза е облечена за сватбата си с Рамон. Тя би искала да узнае истинската самоличност на Зоро и се оплаква, че за да защити любовта си, трябва да я пожертва, както и щастието си.

Когато сватбата започва, Зоро пристига, но се разкрива, че този Зоро е Дон Алехандро, който се изправя срещу Рамон за неговата жестокост. Сега стражите се обръщат срещу Рамон и Дон Алехандро нарежда Рамон да бъде арестуван. Но Рамон казва, че ако посмеят да го арестуват, той ще убие Луиза. Сватбата продължава, но точно преди Луиза да даде обета си, Зоро влиза в параклиса. По време на последвалата битка с Рамон, Зоро разкрива истинската си самоличност на Рамон и го моли да спре да се бие, казвайки, че са братя. Рамон изглежда се съгласява, но след това вади малък нож. Диего избягва острието и кара Рамон да падне върху собствения си нож. Рамон е смъртоносно ранен и умира.

Диего е разстроен от това, което е направил, когато Луиза и Дон Алехандро влизат. Луиза, виждайки, че Зоро е без маска, го моли да ѝ покаже лицето си. Той неохотно го прави и Луиза е шокирана от откритието, че Зоро е Диего, но въпреки това заявява, че го обича. Двамата се целуват и прегръщат, докато всички се радват.

История на създаването

„Зоро“ е мюзикъл с музика от Джипси Кингс и Джон Камерън по либретото на Стивън Кларк и Хелън Едмъндсън с текстове на песните от Стивън Кларк. Сюжетът е вдъхновен от романа на чилийската писателка Исабел Алиенде от 2005. Самата тя използва новелата „Проклятието на Капистрано“ от Джонсън МакКъли от 1919. Отчетливо е и влиянието на филма „Маската на Зоро“ от 1998. Премиерата на мюзикъла е в Конгресния театър в Ийстбърн с пет вечери между 4 и 8 март 2008, след което през юли се премества в Уест Енд. „Зоро“ остава на сцената на театър Гарик почти девет месеца. Следват много продукции – в Израел, Япония, Корея, Китай, Русия, Бразилия, Нидерландия, Германия, Австрия, Франция, национално турне във Великобритания.

Преди повече от 200 години на бреговете на Калифорния се ражда легендата за Зоро. На ръба между мистичното и реалното, между любовта и страданието, между справедливия гняв на народа и гнета на диктатурата, историята на Зоро жонглира с живота и смъртта все едно само Бог може истински да разполага с тях. Пленяващият герой зад маската се появява там, където има борба за достоен живот, но и място за жадувана любов. С една едничка цел – да събуди умовете, сърцата и надеждите за едно щастливо и споделено бъдеще.

Мюзикълът „Зоро“ е вдъхновяващо приключение, в което вечната история за героя оживява на сцената под звуците на най-популярните песни на виртуозите с каталунска кръв Gypsy Kings. Мюзикълът е поставян в редица големи световни столици и има пет номинации за наградата „Лорънс Оливие“.

Завихрена в стихия от фламенко ритми, незабравими гласове, майсторски фехтовки и дори малко магия, публиката се наслаждава на едно истинско вълшебство за сетивата.