Опера в четири действия от Джузепе Верди
Либрето – Темистокле Солера

Първо изпълнение: 9 март 1842 година, Милано, Teatro alla Scala.
Първо изпълнение в България: 17 май 1967 година, Стара Загора.

Първо изпълнение в Русе: 8 март 1990 година, диригент – Георги Димитров, режисьор – Георги Първанов, художник, сценограф и костюми – Иван Савов, хормайстор – Христо Стоев.

Кратко съдържание:

Първо действие – “Ерусалим”

Еврейският народ търси спасение в Соломоновия храм в Ерусалим. Притиснат е от неустоимия напор на връхлитащата вавилонска войска, предвождана от Набуко. Горещите молби към Бог Йехова са последна надежда на евреите за чудодейно избавление. В храма влиза първосвещеникът Закария и води със себе си Фенена – по-малката дъщеря на Набуко. Тя е подвластна на тайната си любов с Измаел още от дните, когато Измаел – племенникът на еврейския цар е бил заложник във Вавилон. Разчитайки на това, Закария се надява да постигне спасително примирие. В този момент се появява и Измаел с новината за наближаващата към храма вавилонска армия. Закария окуражава евреите и, вдъхвайки им вяра в Божията помощ, ги повежда в бой с врага.

Измаел желае да спаси любимата си. Те биха могли да избягат и заедно да бъдат щастливи, но за жалост вече е твърде късно – в храма вече са нахлули вавилонски войници, предвождани от Абигаил – по-голямата сестра на Фенена. Разкривайки любовта между двамата, Абигаил, която също е влюбена Измаел е обхваната от изгаряща ревност. Тя пожелава невъзможното – Измаел да се откаже от чувствата си към Фенена. В противен случай за тях и за Ерусалим спасение няма. Нахлува народ, гонен от предвожданата от Набуко вавилонска армия. Закария вдига нож и заплашва, че ще убие Фенена. Измаел го спира. Сполетява го гнева на евреите.Прокълнат е като изменник. Абигаил, чиято несподелена любов към него мигом се превръща в омраза, се зарича да изтрие еврейското племе от лицето на земята. Набуко заповядва на войските си да разграбят и опожарят храма, а евреите да бъдат отведени в робство.

Второ действие – “Безбожникът”

В покоите на вавилонския цар. Абигаил е научила истината за своя произход – тя е незаконна дъщеря на Набуко от негова робиня. Останала без правото да наследи престола и без обичта на Измаел, тя гори от ярост към Набуко, който, ангажиран с войната с евреите е оставил временно на трона по-малката си дъщеря Фенена. Абигаил не може да понесе това. Тя желае короната на Вавилон единствено за себе си. Върховният жрец на Баал съобщава, че Фенена е решила да освободи евреите от робство. За да се предотврати това, съсловието на жреците обещава, че ще подкрепи Абигаил да узурпира престола като разпространят мълвата, че Набуко е загинал в битката. Абигаил не се поколебава – часът на нейната разплата е настъпил.

Първосвещеникът Закария предава за съхранение тайно спасените от разрушения храм свещени за еврейския народ скрижали на най-младия от левитите. След него идват и другите левити и Измаел. Той отправя гореща молба за прошка, но те са непреклонни и отново го проклинат за неговото предателство. При тях се връща Закария, придружен от Фенена и сестра си Анна, която съобщава, че Фенена е приела еврейската вяра. Измаел е невинен, защото е спасил еврейка. Абдало, верният военачалник на вавилонския цар възвестява за смъртта на Набуко, за заграбването на властта от Абигаил и жреците и за това, че Фенена е осъдена от сестра си заедно с всички евреи на смърт. Появява се и Абигаил, съпроводена от Върховния жрец. Тя настоява Фенена да ѝ отстъпи короната, но в този момент внезапно се завръща Набуко. Разкрил заговора срещу себе си, той заплашва изменниците със смърт и сам обявява себе си за единствен бог. Изричайки тези слова, безбожникът пада, покосен от мълния.

Трето действие – “Пророчеството”

Абигаил тържествува. Тя се е възкачила на престола на Вавилон и приема хвалебствия и почести. Върховният жрец на Баал настоява тя незабавно да подпише заповедта за гибелта на евреите и Фенена. Абигаил не се осмелява сама да извърши това. Идва Набуко. Съзнанието му е замъглено от силата на сполетялото го Божие наказание. Абигаил използва слабостта му и той потвърждава смъртната присъда. В кратък миг на просветление той осъзнава, че заедно с евреите ще загине и Фенена. Нито отчаяните му протести, нито молбите му за милост достигат до коравото сърце на Абигаил. Тя остава непреклонна.

Поробени и прокудени в изгнание, евреите бленуват за своята родина. С тях е и първосвещеникът Закария. Като истински духовен баща на своя народ той призовава всички да укрепят вярата си в скорошното избавление. Справедлив гняв и вяра в неумолимото Божие възмездие горят в неговите пророчески слова. Той провижда как скоро царството на поробителя ще рухне. Неизменно ще настъпи заветният час на свободата.

Четвърто действие – “Рухналият идол”

Кошмарни видения преследват Набуко. Постепенно мислите му се проясняват и той с ужас осъзнава страшната истина – смърт очаква любимата му дъщеря, а той, безсилен пленник, не би могъл да я спаси. Потънал в дълбините на покаянието, Набуко отправя молитви към Йехова за помощ. Пристига Абдало и останалите верни на царя воини. С тяхна помощ Набуко възражда царствената си сила. Той ще спаси от смърт евреите и Фенена.

Мигове делят Фенена от смъртта. Молитвата ѝ към Бога е прекъсната от ненадейното пристигане на Набуко и неговата армия. Царят обявява спасението на еврейския народ. Той заповядва да бъде сринат вавилонският идол на Баал и дава свобода на евреите. Идва Абигаил. В предсмъртния си час тя моли Фенена да ѝ прости. Закария провъзгласява Набуко за цар на евреи и вавилонци.