ПЕПЕЛЯШКА

Балет от Сергей Прокофиев

Либрето – Николай Волков

По едноименната приказка на Шарл Перо

Първо изпълнение – 21 ноември 1945 година, Болшой театър, Москва

Първо изпълнение в България и в Русе – 28 февруари 1967 година, Русенска опера; хореограф – Маргарита Арнаудова, диригент – Александър Владигеров, художник – Петър Попов, в главните роли – Надя Руменин и Димитър Гайдаров.

Действащи лица:

Пепеляшка

Обущар / Принц

Мащеха

Баща

Злобина, доведена сестра

Криволина, доведена сестра

Учител по танци

Фея-покровителка

Фея-Пролет

Фея-Лято

Фея-Есен

Фея-Зима

Щурци, приятели на Пепеляшка

Кратко съдържание:

Първо действие

В градината пред дома на Пепеляшка младият Обущар поправя обувките на всички, които живеят там. Пепеляшка се приближава към него и носи своята повредена обувка. Те тайно са влюбени един в друг.

В богатия дом на бащата на Пепеляшка злата мащеха е превърнала в слугиня нещастното момиче. Мащехата и двете ѝ доведени дъщери Злобина и Криволина, както често се случва, се карат помежду си. Сега спорят коя да получи нов копринен шал.

Останала за малко сама, Пепеляшка с натежало сърце си спомня за починалата си майка. За да я утешат, към нея се приближават верните ѝ приятели – двата щуреца, които живеят зад камината. Тя се опитва да намери утеха и в баща си, но той е напълно под влиянието на виното и на новата си съпруга.

Сестрите отново се връщат и разбиват разговора между баща и дъщеря с нов скандал помежду си. Пепеляшка се опитва да ги успокои и да ги раздели, но пострадва тя – пада, захвърлена на пода. В краткия миг, в който тя е загубила съзнание, пред нея се явява нейната Фея-покровителка, съпроводена от своята вълшебна свита.

Видението изчезва с влизането на шивачи и на младия обущар, които носят новите официални тоалети на мащехата и доведените сестри. Там е и Учителят по танци, който ще даде последния урок на непохватните Злобина и Криволина преди да тръгнат за тържеството, на което са поканени тази вечер.

Когато всички излизат, обущарят срамежливо се приближава, подава подарък за скромната девойка и излиза. Тя е щастлива със своя подарък – нови обувки и започва да мечтае за чуден кралски бал. Тя се отпуска в креслото пред камината и заспива.

Започва вълшебният сън на Пепеляшка. Първи при нея в съня ѝ идват приятелите ѝ щурци, а след това отново – и Феята-покровителка, която я дарява с приказни кристални обувки. Тя е съпроводена от четирите феи на сезоните. С помощта на тях Пепеляшка се приготвя за бала. Феята на пролетта я дарява с цветя, феята на лятото я облича в красива рокля, феята на есента я обгръща с ветрило, а феята на зимата я обкичва с красива диадема. Феята предупреждава Пепеляшка, че трябва да напусне бала преди полунощ, защото вълшебството ще съществува само дотогава. Девойката отпътува към двореца.

Второ действие

Зала в двореца. Балът е в разгара си. Дами и господа танцуват. Мащехата пристига с дъщерите си. Злобина и Криволина привличат вниманието с непохватността си. Появява се Принцът. Гостите танцуват мазурка. Мащехата и нейните дъщери безуспешно се опитват да флиртуват с принца, но само досаждат с непохватна си натрапчивост.

В двореца влиза Пепеляшка, съпроводена от вълшебната си свита. В друга зала, преди да стигне при гостите, тя се среща с Принца. Той  е във възторг от нея и, влюбен от пръв поглед, кани красивото момиче на танц.

Принцът и Пепеляшка се присъединяват към всички гости. Увлечени във вълшебен танц, те не забелязват как времето лети.

Изведнъж романтичният валс е прекъснат от удара на часовника. Полунощ е. Уплашена пред възможността вълшебството да престане да действа, Пепеляшка побягва. Без да забележи, тя е изгубила кристалната си обувка, която принцът открива и взима със себе си.

Трето действие

Принцът е отчаян. С помощта на обущари той пробва кристалната обувка на всички дами в кралството, но тя не става на никоя от тях. Принцът тръгва да търси непознатата в далечни земи, но безуспешно.

В дома на Пепеляшка, както винаги, Злобина и Криволина се карат. Изведнъж пристига Принцът. Той изисква всички жени в къщата да пробват обувката. Напразно сестрите една след друга, а след това и мащехата, се опитват да обуят обувката – за тях тя е безнадеждно малка. Забелязвайки Пепеляшка, принцът предлага и на нея да пробва обувката.

Пепеляшка срамежливо се приближава. Тя държи и втората кристална обувка. Принцът се вглежда в лицето на момичето и разпознава своята любима.

Пепеляшка се пробужда в бащиното кресло. При нея отново е дошъл младият Обущар, на когото принцът от вълшебния сън на момичето толкова много прилича.

В магичната омая на тяхната любов се появява Феята-покровителка. Вече нищо не може да раздели влюбените.

История на създаването

„Пепеляшка“ е балет в три действия от Сергей Прокофиев, опус 87. Либретото е създадено от либретиста Николай Волков на основата  на едноименната приказка от Шарл Перо.

Музиката за балета е написана между 1940 и 1944 година. Премиерата е на 21 ноември 1945 година в Болшой театър. Хореограф е Ростислав Захаров, сценограф –  Пьотр Уилямс. Главните партии на премиерния спектакъл са изпълнени от балерините Олга Лепешинская (Пепеляшка) и Михаил Габович (Принц), а по-късно в ролята на Пепеляшка на сцената излизат Галина Уланова и Раиса Стручкова. Борис Пастернак пише на Галина Уланова след нейното изпълнение през декември 1945: „…Особено се радвам, че ви видях в роля, която, наред с много други образи от световната художествена литература, изразява чудната и победоносна сила на детската чистота, покорна на обстоятелствата и вярна на себе си… Тази сила ми е скъпа в своята заплашителна противоположност на онази също вековна, фалшива и страхлива, сервилна придворна стихия, чиито настоящи форми не харесвам до лудост…“

Няколко месеца по-късно в Ленинград в Кировския театър за опера и балет е премиерата на друга версия на балета, режисирана от Константин Сергеев. Постановката е дело на художника Борис Ердман. Премиерата е на 8 април 1946, като главните роли се изпълниха от самия хореограф и съпругата му Наталия Дудинская, а дирижира Павел Фелдт.

В Западна Европа най-известната постановка на „Пепеляшка“ е хореографирана от Фредерик Аштън (балетът на Садлърс Уелс в Ковънт Гардън, 1948). Други интерпретации на сюжета са дадени от хореографите Маги Марин с авангардна продукция (Лионска опера, 1985) и Рудолф Нуреев, който пренася действието на приказката в Холивуд през „златния век“ (Парижка опера, 1986).

В България за първи път балетът на Прокофиев се поставя от Маргарита Арнаудова. Премиерата е на 28 февруари 1967 година на сцената на Русенската опера. Диргент-постановчик е Александър Владигеров, художник на постановката е Петър Попов, а главните роли изпълняват Надя Руменин и Димитър Гайдаров.

През 1981 година немският хореограф Петер ван Дийк поставя приказния балет на Прокофиев и на сцената на Софийската опера. Диригент е Недялко Недялков, а ролите на Пепеляшка и Принца се изпълняват от  Вера Кирова и Иван Цанов.