ПРИЛЕПЪТ

Комична оперета в три действия от Йохан Щраус – син

Либрето – Карл Хафнер и Рихард Жене

Първо изпълнение: 5 април 1874 в театър „Ан Дер Вийн”, Виена.

Първо изпълнение в България: 1919 година, „Свободен театър“ – София 

Първо изпълнение в Русе: 29 декември 1965 година, диригент – Илия Темков, режисьор – Коста Наумов, художник – Жак Авдала, хореограф – Павел Стоицев, хормайстор – Атанас Димитров.

Действащи лица:

Габриел фон Айзенщайн – тенор

Розалинда, негова съпруга – сопран

Адела, нейна прислужница – сопран

Алфред, студент по музика, тенор – тенор

Доктор Фалке, нотариус – баритон

Доктор Блинд, адвокат – тенор

Франк, директор на затвора – бас

Княз Орловски – мецосопран

Фрош, затворнически надзирател – бас

Приятел на Алфред, Подчинен на надзирателя Фрош – без пеене

Гости и слуги на бала у княз Орловски.

Кратко съдържание:

Първо действие

В апартамента на Айзенщайн. Тенорът Алфред изнася серенада на Розалинда, но романтичният му зов е чут единствено от нейната камериерка Адела. Докато тя слуша тази серенада, д-р Фалке ѝ оставя покана за бал при Принц Орловски същата вечер. Адела изгаря от желание да се потопи в блясъка на висшето общество. Адела отдавна мечтае да стане актриса, а князът е известен с покровителственото си отношение към театралното изкуство. В това време влиза Розалинда. Прислужницата тутакси прави скръбна физиономия – възможно ли е тази вечер да отсъства понеже любимата ѝ  леля е тежко болна. Розалинда се съгласява.

Съпругът на Розалинда – Айзенщайн – е осъден на осем дни затвор за обида на длъжностно лице. В голяма степен, обаче, присъдата му се дължи на некомпетентността на адвоката д-р Блинд. Д-р Фалке пристига, за да покани и приятеля си Айзенщайн на бала при Орловски. Нотариусът предлага на Айзенщайн да каже на съпругата си, че отива в затвора, а всъщност да стори това на сутринта – след бала. Въпреки че трябва вече да се яви пред управата на затвора, Айзенщайн решава да отложи неприятното задължение за малко и с ентусиазъм приема поканата. С престорена печал той се сбогува с жена си и излиза.

Преди известно време Айзенщайн си е направил груба шега с Фалке. След един бал той го изнася пиян и преоблечен като прилеп на площада, за смях на целия град. Сега на бала при принц Орловски, Фалке ще има възможност за отмъщение – именно поради това той го кани така настойчиво на този бал. Когато Айзенщайн отива да се преоблече подходящо като за бал, Фалке оставя една покана и на Розалинда.

След като Айзенщайн заминава, при Розалинда идва нейният обожател – тенорът Алфред, който се разполага като у дома си. В този момент обаче пристига директорът на затвора Франк, дошъл да отведе зад решетките Айзенщайн. За да избегне деликатната ситуация, Алфред представя себе си като съпругът Айзенщайн и е отведен в затвора.

Второ действие

Зала в двореца на принц Орловски. Гостите пеят и се веселят. Вечно отегченият Орловски сега се надява да получи порция веселие и забава. Един по един започват да пристигат организираните от д-р Фалке гости, представящи се под чужда самоличност. Така никой не подозира за присъствието на другия. Камериерката Адела се представя като г-ца Олга, Айзенщайн – като Маркиз Ренар, а директорът на затвора Франк – като Шьовалие Шагрен. Кулминацията настъпва, когато пристига Розалинда, маскирана и представяща се за унгарска графиня. Айзенщайн е силно впечатлен от непознатата. Той не разпознава съпругата си и започва дръзко да флиртува с нея – той дори ѝ оставя за спомен своя скъп часовник. Балът тече с изключително веселие. Вдигат се весели наздравици и всички начело с Фалке възпяват братството между хората. Изведнъж Айзенщайн се сеща, че времето е напреднало и той вече трябва да влиза в затвора. Там – на работното си място – трябва да се връща и директорът Франк. Двамата взимат шапките си и бързо напускат бала.

Трето действие

В канцеларията на затвора. Пияният тъмничар Фрош си пее песен. Завръща се директорът Франк, също подпийнал и в приповдигнато настроение. От една от килиите се носи гласът на пеещия Алфред, когото всички мислят за Айзенщайн. Пристига и самият Айзенщайн и заявява, че трябва да влезе в затвора, но остава изумен, когато му съобщават, че Айзенщайн вече е там. Пристига адвокатът Блинд, заради чиято некомпетентност Айзенщайн сега е осъден. Разгневеният Айзенщайн го принуждава да му даде дрехите и  перуката си. Преоблечен като адвокат, Айзенщайн заявява на тъмничаря, че желае да види клиента си Айзенщайн. Алфред излиза от килията си, в това време пристига и Розалинда. Настава неразбория, в която истинският Айзенщайн най-сетне маха перуката си и разкрива самоличността си. Той се нахвърля върху Розалинда с обвинения за невярност, но в отговор тя изважда часовника, който е успяла да вземе от Айзенщайн на бала, представяйки се за унгарска графиня. Сега похотливият съпруг е разкрит и, паднал на колене, моли Розалинда за прошка. Става ясно, че всичко това е било организирано от неговия приятел Фалке като отмъщение за шегата с прилепа и сега Айзенщайн е изпаднал в глупаво положение пред всички. Розалинда му прощава и всички пеят щастлива финална песен.