Либрето – Джузепе Джакоза и Луиджи Илика

По пиесата на Викториен Сарду „Тоска“

Първо изпълнение – 14 януари 1900 година, Театър „Констанци“, Рим.

Първо изпълнение в България – 10 юни 1925 година в Софийската опера, под диригентството на Юрий Померанцев и с режисурата на Христо Попов.

Първо изпълнение в Русе – 15 октомври 1952 година. Диригент е Михаил Лефтеров, режисьор – Михаил Хаджимишев, художник – Ани Хаджимишева, хормайстор – Николай Николаев.

Кратко съдържание:

Първо действие

В църквата „Сант Андреа дела Вале“ (Sant’Andrea della Valle) в Рим. Чезаре Анджелоти е избягал от затвора. В свободната Римска република той е бил консул, но е хвърлен в затвора от сегашния диктатор на Рим – барон Скарпия.

Изнемощелият революционер влиза в празната църква и се скрива в семейния параклис. Там неговата сестра Маркиза Атаванти е скрила свои дрехи, за да може беглецът да се маскира и лесно да се скрие от преследвачите си. В този момент в църквата влиза старият клисар. Той е дочул шум и мисли, че там е художникът Марио Каварадоси. Оглежда навсякъде, но не го открива. Камбанен звън прекъсва работата на клисаря за молитва.

Пристига Каварадоси, за да продължи своята работа – портрет на Мария Магдалена. Клисарят забелязва, че тя много прилича на красива дама, която напоследък често идва в църквата. Художникът признава, че за модел му е служила не само неговата любима Тоска, но и тази красива непозната. Клисарят се възмущава, че за портрет на светци Каварадоси ползва за модели живи хора. Показва му кошницата с храна за неговия обед и си тръгва.

Художникът продължава работата си, а Анджелоти излиза от скривалището си. Двамата са единомишленици и приятели и сега отново Каварадоси с готовност обещава на Анджелоти своята подкрепа. Чува се гласът на Тоска. Каварадоси дава на Анджелоти кошницата с храна и го кара отново да се скрие.

Ревност и съмнения изпълват Тоска – тя е чула Марио да разговаря току що, къде е отишла тази жена? Ревността ѝ се подсилва още повече когато вижда портрета на Мария Магдалена, която много напомня на маркиза Атаванти. Тоска желае художникът да направи очите на портрета черни, каквито са нейните. Каварадоси успява да я успокои. Скоро тя си тръгва.

Анджелоти излиза от укритието си. Чува се топовен изстрел, известяващ неговото бягство. Каварадоси предлага да го укрие във вилата си и двамата излизат от църквата.

Връща се Клисарят, който е много радостен, защото е научил новината, че Наполеон е сразен. В църквата влизат децата от църковния хор, които шумят и се веселят, докато Клисарят се опитва да им разкаже за разгрома на Наполеон и как вечерта ще се изпълни кантата, в която ще вземе участие и известната певица Флория Тоска. Децата играят и танцуват около Клисаря.

Ненадейно в църквата нахлува барон Скарпия – диктаторът на Рим, придружен от своя доверен агент Сполета. Скарпия е гневен заради бягството на Анджелоти. Следите са го довели към църквата. Децата уплашено се разбягват, а Скарпия заповядва на Клисаря да остане и да му покаже къде е параклисът на маркиза Атаванти. Той с изумление вижда, че вратата му е отворена. Вътре Скарпия намира ветрилото на маркизата. Там е и кошницата, която Клисарят е оставил на Каварадоси, но тя е празна. Скарпия вижда недовършената картина и разбира, че художникът Каварадоси е бил в църквата докато беглецът се е крил. Решава да го обвини в съучастничество и да го арестува, като по този начин ще го отдалечи от Тоска. Скарпия отдавна е увлечен по нея.

Идва Тоска. Тя иска да съобщи на Каварадоси, че вечерта няма да може да отиде на уговорената им среща, тъй като ще изпълнява солото в кантатата по случай разгрома над Наполеон. Вместо него, обаче, тя заварва в църквата Скарпия. Той се опитва да разпали ревността ѝ, показвайки ѝ приликата на портрета с маркиза Атаванти, както и нейното ветрило. Обхваната от ревност, Тоска тръгва към Каварадоси, за да го изненада и да го хване в изневяра, а Скарпия заповядва тя да бъде проследена. В църквата започват да се събират хора за тържествения Те Деум.

Второ действие

Кабинетът на Скарпия. Шароне отваря прозорците и отвън долитат вълшебните звуци от кантатата и гласа на Тоска. Скарпия дава на Шароне едно писмо, което той да предаде на певицата, с което ѝ съобщава, че ще я чака след концерта.

След малко Шароне се завръща и съобщава, че Сполета е пристигнал. Сполета влиза и съобщава, че не са успели да открият Анджелоти никъде, но са арестували Каварадоси. Държанието му издава недвусмислено, че той знае къде е скрит беглецът. Скарпия заповядва да доведат художника. Отправя му обвинения, че е скрил Анджелоти и му е дал храна, но Каварадоси категорично ги отхвърля. Отвън кантатата се чува все по-силно. Това изнервя Скарпия и той затваря прозорците. За пореден път той пита къде е Анджелоти, но Каварадоси отново заявява, че не знае.

В този момент пристига Тоска. Тя се хвърля в обятията на Каварадоси, но Скарпия заповядва той да бъде отведен на разпит и измъчван докато не разкрие къде е беглецът. Скоро Тоска дочува неговите викове. В нейните ръце е спасението му – тя трябва да издаде скривалището на Анджелоти. Тоска категорично отказва, но след поредния болезнен вик на Каварадоси признава – Анджелоти е скрит в кладенеца в градината. Мъченията престават и полумъртвият Каварадоси е внесен в залата. Тоска го уверява, че не е издала нищо, но в този момент Скарпия праща Сполета при кладенеца в градината. Разбирайки, че Тоска е проговорила, Каварадоси проклина предателството ѝ.

В този момент влиза забързан Шароне, който съобщава тревожна вест – новината за разгромения Наполеон се е оказала грешна. При Маренго той е спечелил битката. Диктаторът Скарпия е силно обезпокоен от този факт. Това дава сили на Каварадоси, и той отправя дръзки заплахи към Скарпия, заради които отново е изведен.

Сега Скарпия има ново предложение към Тоска – само тя може да спаси своя любим. Но цената, която той иска не се измерва с пари – той иска любовта ѝ. Тя е отвратена от предложението.

Пристига Сполета, който разказва, че при ареста на Анджелоти той се е самоубил. Скарпия е още по-озлобен и заявява, че за Каварадоси вече не може да има друга съдба, освен да бъде убит. Единственят изход за Тоска е да се съгласи с предложението на Скарпия. Зарадван, той я уверява, че ще удържи на думата си и ще спаси Каварадоси, макар да не може вече да отмени смъртната присъда. Ще заповяда той да бъде разстрелян с халостни патрони, както преди това е било сторено с Палмиери. Скарпия написва също така разрешително, което ѝ дава право да напусне Рим с този, който я придружава. Той подписва разрешителното и се спуска към Тоска – най-после тя е негова! Но в този миг Тоска изненадващо забива нож в гърдите на диктатора. Той напразно вика за помощ и скоро пада мъртъв.

Трето действие

Ранна сутрин на терасата на крепоста Сант Анджело. Долита омайна песен на овчарче.

Група войници довежда Каварадоси за разстрел. Неговото последно желание е да напише прощално писмо до Тоска. Той пише и си припомня най-хубавите моменти от живота, който толкова много обича, но с който ще трябва да се раздели.

Най-неочаквано идва Тоска, носеща разрешителното, подпечатано от Скарпия. Каварадоси е изпълнен със съмнения, защото това е неговата първа милост, която е проявил някога. Тоска му казва, че това е и последната му милост. След като му разказва всичко, тя го предупреждава – след разстрела да не става веднага, а да изчака войниците да се отдалечат. Настава време за разстрела. Пристигат войниците, насочват пушките си и стрелят, а Каварадоси пада толкова артистично, сякаш е убит наистина.

Настъпва моментът двамата влюбени да заминат, напускайки Рим с помощта на разрешителното и да заживеят нов и щастлив живот. Тоска казва на Марио, че вече може да стане и бързо да вървят. Той не реагира. Тя го доближава и с ужас разбира, че той наистина е мъртъв.

В този момент се чуват виковете на Сполета и Шароне, които са открили убийството на Скарпия и идват да заловят Тоска. Тя не желае да попадне в ръцете им. Ръбът на крепостната стена е близо. Преди да успеят да я заловят, Тоска се хвърля в пропастта от високата крепост.