Либрето – Салваторе Камарано и Леоне Емануеле Бардаре

По едноименната драма от Антонио Гарсия Гутиерес

Първо изпълнение: 19 януари 1853 година, те атър „Аполо“ – Рим.

Първо изпълнение в България: 20 януари 1914 година от Оперната дружба в София под диригентството на русенския музикален деец Тодор Хаджиев, а режисьор-постановчик е Константин Михайлов-Стоян.

Първо изпълнение в Русе: 14 ноември 1956 година. Диригент е Ромео Райчев, режисьор – Евгени Немиров художник – Мариана Попова, а хормайстор е Николай Николаев.

Кратко съдържание:

Първо действие – „Дуелът“

Първа картина

Замъка на граф ди Луна. Преди полунощ стражите, уморени и полузаспали, очакват смяната на караула. За да ги разсъни, началникът на дворцовата стража Ферандо разказва история отпреди двайсет години – старият граф имал двама сина – единият е днешният граф, а другият – негов по-малък брат. Веднъж до люлката на по-малкия се доближила стара циганка. Незабавно я прогонили, но оттогава детето започнало да линее. Всички били сигурни, че е омагьосано. Графът заповядал циганката да бъде заловена и изгорена като магьосница. Дъщеря ѝ се заклела да отмъсти. Тя отвлякла по-малкия син на графа. Дълго търсили детето, ала не успели да го открият. Понеже в пепелта от кладата, на която била изгорена старата циганка намерили детски кости, решили, че момченцето е мъртво. Старият граф не можал да преживее загубата на детето си и скоро умрял. На своя смъртен одър той заклел по-големия си син да намери своя брат. Трагичната история започнала да се забравя, останало само поверието, че духът на старата магьосница се е превърнал в кукумявка, която често прелита над замъка. Точно в полунощ над замъка прелита кукукмявка. Стражите са смъртно уплашени.

Втора картина

Дворцова градина. Леонора с нетърпение очаква срещата с любимия си – трубадура Манрико. Тя разказва на приятелката си Инес как на един турнир поднесла наградата на победителя Манрико. Оттогава двамата се влюбили един в друг. Става късно, а него все още го няма. Леонора със съжаление се прибира. В градината се появява граф ди Луна, който е влюбен в красивата девойка и копнее тя да бъде негова. Внезапно наблизо прозвучава любовната песен на трубадура. Радостната Леонора излиза и се хвърля в обятията на граф ди Луна, когото е взела за своя любим. В далечината в светлината на показалата се иззад облаците луна, тя съзира Манрико и се отскубва от прегръдките на графа. Граф ди Луна, обзет от безумна ревност, се хвърля срещу неканения гост с извадена шпага. Непознатият рицар също вдига шпагата си. С мъка Леонора разтървава двамата съперници. Те се заклеват да се срещнат отново.

Второ действие – „Циганката“

Трета картина

Цигански табор в Бискайските планини. Разсъмва се. Веселите циганки, пеейки, довършват работата си. Те ще слязат в полето, за да продадат изработените предмети. Около огъня остават старата циганка Азучена и нейният син – трубадурът Манрико. Азучена потъва в тъжни спомени. Тя разказва как старият граф ди Луна наредил да изгорят майка ѝ и как тя, за да отмъсти, откраднала сина му. Циганката искала да го изгори, както са сторили с майка ѝ, но направила ужасна грешка – неволно хвърлила в огъня своето собствено дете. Манрико е потресен от току-що чутата история. Младият мъж разбира, че не е син на циганката. Азучена го моли да не страда – независимо от всичко тя го обича и винаги ще се грижи за него като за роден син. Манрико осъзнава защо е пощадил живота на граф ди Луна при един дуел. Точно когато е трябвало да забие шпагата си в гърдите на поваления граф, като че ли някаква невидима ръка го е спряла. Пристига вестител, изпратен от Руиц, приятел на Манрико, и съобщава, че Леонора, научила, че Манрико е убит на дуел с графа, е решила да постъпи в манастир. Трубадурът се сбогува с Азучена и бързо тръгва към своята любима.

Четвърта картина

В Манастира. Граф ди Луна е убеден, че в двубоя си с Манрико е убил врага си и сега, с група приближени, е дошъл в манастира, за да отведе Леонора. Скрити в сянката на дърветата, те наблюдават прощаването на девойката с вярната ѝ приятелка Инес. За Ленора е невъзможен щастлив живот без Манрико. Заедно с монахините тя тръгва към олтара, но пред нея внезапно се изправя граф ди Луна. Той няма да допусне тя да стане монахиня – тя трябва да бъде негова жена. Неочаквано пристига и Манрико. Извън себе си от щастие, Леонора се спасява в неговата прегръдка. В настъпилия двубой графът е обезоръжен, а влюбените избягват.

Трето действие – „Синът на циганката“

Пета картина

Военният лагер на граф ди Луна край крепостта Кастелор. Графът е решил на разсъмване да нападне крепостта, в която се намират Манрико и Леонора. Духът на всички е приповдигнат от сигурната победа. Идват войници, които са заловили подозрително навъртаща се около лагера циганка. Азучена обяснява на графа, че е търсила сина си – трубадура Манрико – и моли да я освободят. Ферандо обаче разпознава в нейно лице отдавна търсената циганка, която е откраднала и изгорила по-малкия брат на графа. Тържествуващ, че най-сетне му се предоставя възможност да отмъсти за брат си, а и да накаже своя най-голям враг, граф ди Луна я осъжда да умре на кладата.

Шеста картина

Замъка Кастелор. Леонора и Манрико са щастливи. Любовта и надвисналата над тях опасност ги свързват още по-силно. Всичко е готово за тяхната сватба. Трябва единствено да дочакат края на обсадата на крепостта от войските на граф ди Луна. Скоро ще започне сражението, но нищо не е в състояние да уплаши Манрико. Втурва се разтревоженият Руиц с новината, че Азучена е пленена от неприятеля и ще бъде изгорена на кладата. След като разкрива на Леонора, че пленената и осъдена на смърт от графа е неговата майка, Манрико се впуска в атака, за да я спаси.

Четвърто действие – „Наказанието“

Седма картина

Затворническа кула край замъка на граф ди Луна. Войската на Манрико е разбита, а той е пленен. Руиц е успял да спаси Леонора и сега, в непрогледната нощ, те се приближават до кулата. Тя иска да помогне на любимия си да избяга. Руиц се страхува да остави Леонора сама, но тя не се бои – носи пръстен, пълен с отрова. Чуват се стъпки и Леонора се скрива. Жаждата за мъст е довела тук и графа. Той е успял да залови Манрико, но търси Леонора. Граф ди Луна заповядва Манрико и циганката да бъдат незабавно изгорени. Внезапно пред него се изпречва Леонора. Напразни остават опитите ѝ да предизвика милосърдието на графа. Той е непоколебим в решението си да унищожи своя враг. Тогава отчаяната девойка заявява, че ако графът изпълни молбата ѝ да пощади трубадура, тя ще стане негова жена. Единственото ѝ условие е да ѝ позволи да се сбогува с Манрико. Граф ди Луна с въодушевление се съгласява и нарежда да пуснат Леонора в затворническата кула. В същото време тя изпива скришом отровата. Младата жена се заклева на графа, че това ще бъде последната ѝ среща с трубадура.

Осма картина

В затвора. Манрико се опитва да успокои изтерзаната Азучена. Мъката е помрачила разума на циганката. Само нежността на Манрико ѝ помага да усети покой и да затвори за малко очи. Неочаквано вратата на тъмницата се отваря и вътре се втурва Леонора. Тя пада в обятията на своя любим и радостно му съобщава, че е спасен. Щастието изпълва и него, но съвсем за кратко – до мига, в който трубадурът си задава въпроса как Леонора е успяла да го спаси. Напразно тя го моли да бяга – Манрико настоява незабавно да узнае цената на своето избавление. Изпълнен с ревност и вече убеден в измяната на своята любима, той горчиво я упреква, че е нарушила своята клетва. Такава свобода, откупена по този начин, той не желае! В същото време погълнатата отрова постепенно отнема и последните сили на Леонора. Манрико проумява каква всъщност е истината. Влиза графът и вижда мъртвата Леонора в обятията на своя съперник. Обзет от ярост, той заповядва Манрико да бъде незабавно екзекутиран. Когато извеждат трубадура, Азучена се пробужда. Напразни остават опитите на циганката да попречи на графа – той тържествуващо сочи на Азучена пламтящата клада. Но скоро, потресен, разбира от нея, че самият той е станал причина за ужасната гибел на родния си брат.
Най-сетне майката на Азучена е отмъстена…