Новият творчески сезон на Държавна опера – Русе започва на 18 септември от 19.00 часа с „Риголето“ на Джузепе Верди – една от вечните творби в световния оперен репертоар. Продължаваме представянето на артистите в двете централни роли и ви предлагаме разговор с Мария Анастасова, която влиза в образа на Джилда. Дебютът ѝ на русенска сцена ѝ дава възможност да пее с баща си – Венцеслав Анастасов, който ще ѝ партнира в един от най-емблематичните образи на Верди – този на Риголето. Тяхната сценична среща носи и още един смисъл – продължава историята на един от старите и обичани оперни родове, свързани с Русенския оперен театър. Прочетете повече за срещата между традицията и съвременността, за музиката на видеоигрите, за артистичния свят на Мария и, разбира се, за особено личната сценична среща с нейния баща.
Вие сте родена в семейство, дълбоко свързано с Русенската опера, но в същото време изграждате свят, който далеч надхвърля традиционната опера – от фентъзи музика и видеоигри до филмови саундтраци. Какво Ви дава свободата да бъдете едновременно наследник на една традиция и напълно съвременен артист?
От дете живея едновременно в тези два свята. Любовта ми към тях започна с това, че гледах баща си на сцената, а след това се прибирахме вкъщи и в свободното си време играехме видеоигри. Операта и игрите винаги са вървели паралелно в живота ми.
Едва преди няколко години тези мои интереси се срещнаха, когато изпях музика за първата си видеоигра. Тогава сякаш всичко си дойде на мястото – музиката, игрите и фентъзи световете се събраха в едно.
И всъщност свободата идва именно от операта и от класическата постановка. Класическата вокална школа дава възможност на гласа да се движи между различни стилове по много естествен и безопасен начин. Това е изключително удобно за човек като мен, който пее опера, мюзикъл, рок, филмова музика и какво ли още не.
Вашият глас звучи както в оперния театър, така и във фентъзи вселени – включително в музиката на „Baldur’s Gate 3“, изпълнена на живо в Royal Festival Hall в Лондон. Какво общо откривате между тези на пръв поглед толкова различни светове?
В студиото не усещах толкова ясно общото между тях. Но когато запях с оркестър пред публика, то изведнъж пролича. Музиката за видеоигри е изключително разнообразна – всеки саундтрак може да съчетава различни стилове, но според мен много от тях използват класическата музика като свое ядро.
„Baldur’s Gate 3“ е особено интересна в това отношение, защото музиката трябва да бъде достатъчно разнообразна емоционално, за да пасва на всяка ситуация, в която играчът може да попадне. Има алгоритъм, който следи случващото се и музиката се променя заедно с него – според изборите ти, героите, с които общуваш, пространството, в което се намираш, дори състоянието на твоя герой.
Тя е абсолютно интерактивна и променлива. Но в същото време следва историята – точно както музиката в операта следва либретото и се съобразява с емоцията, която носи текстът.
Освен музиката се занимавате с рисуване и дигитална анимация. Как тези други форми на изкуство влияят върху начина, по който изграждате един музикален или сценичен образ? Възможно ли е понякога първо да „видите“ един образ, преди да го чуете?
Когато изучавах анимация, работехме много в екип. Един човек създава концепцията за персонажите, друг изгражда света, трети работи върху куклите, четвърти пише сценария. Това ме научи най-вече да се доверявам на колегите си.
Работила съм с много интересни режисьори и всеки от тях има различна концепция за героите. При някои усещам, че е най-добре изцяло да следвам тяхната визия. При други има повече пространство за импровизация – тогава давам идеи и предложения.
Никога не съм имала силна нужда да направя нещо на сцената, в чужд спектакъл, точно така, както аз си го представям. Така че, за щастие, това професионално „изкривяване“ ме е пропуснало.
Да излезете на сцената на Русенската опера заедно с баща си вероятно е различно от всяка друга сценична среща. Има ли моменти, в които забравяте, че той е Вашият баща и го виждате просто като големия артист срещу Вас – или обратното, сцената Ви връща към личната Ви връзка?
И аз се чудех кое от двете ще бъде, но се оказа нещо трето. В момента, поне по време на репетициите, връзката между ученик и учител надделява. Той е моят вокален педагог и това продължава да бъде така и докато работим, и докато играем.
Разбира се, усеща се и колко лесно влизаме в ролите си и колко естествени са взаимоотношенията ни като баща и дъщеря. Дали това ще бъде видимо и за публиката, ще разберем от зрителите, които ще гледат спектакъла.
Когато човек идва от толкова силна фамилна традиция, лесно е да бъде определян чрез своето наследство. Вие как искате да бъдете запомнена – като „третото поколение“ на един известен оперен род или като Мария Анастасова, която е използвала това наследство, за да създаде нещо свое?
Бих искала да бъда запомнена като себе си – като творец със свой вътрешен свят, който изразява чрез изкуството. Но също така бих искала да бъда и достоен член на това семейство. Искам да подхождам към операта с уважение, защото хората, които обичам, са посветили целия си живот на нея. Мисля, че и с моите постижения продължавам тази семейна традиция. Правя го със своя глас – глас, който съм наследила от семейството си, но с който се опитвам да разказвам свои истории и да изграждам свой собствен свят.
